Бързата еволюция на футбола от романтизма до комерсиализма очерта надмощието на финансово силните на деня и почти успя да заличи неподправената емоция от мачовете със спиращ дъха край, превърнали се в незабравими класики, а по-късно наречени чудеса. Те не стават само по Коледа. Същите тези чудеса, които за да се случат, не се нуждаеха от пари, вложения, крупни инвеститори, предварителни планове, а от сърце и въображение.
Арсен Венгер бе казал, че футболът се играе първо с главата, където се ражда фантазията, а после с краката. И ако за чудесата се търси винаги някакво божествено проявление, то чудесата във футбола се сътвориха от простосмъртни хора, които накараха привържениците да мечтаят и вярват, че победата, хубавата игра и обратът, както във футбола, така и в живота са постижими, стига само да си ги представиш.
Първите чудотворци бяха футболистите на Уругвай, които буквално откраднаха Световната купа от Бразилия в домашния й Мондиал през 1950 г. Но чудото не бе резулатът 2:1 на финала, а мълчанието на близо 200 000 попарени от мъка бразилци и радостта на очарованите уруси на „Маракана” след гола на Гиджа.
Вторите чудотворци бяха немските национали на световното първенство в Швейцария през 1954 г. В следвоенни времена да си германец, е трудно и когато те премаже не немски, а унгарски ботуш с 8:3, чийто остър връх е Ференц Пушкаш, в мач от групата, си е истинско унижение. Но не така смятаха треньорът на Маншафта Сеп Хербергер и звездата Хелмут Ран, които на финала с тактика и хитрост излъгаха славния маджарски тим от 50-те години за 3:2 и така се роди „чудото на Берн”.
През 1973 г. германците продължиха с чудотворенето. Направиха го футболистите от Кайзерслаутерн, които в своята домашна крепост – стадион „Бетценберг”, сътвориха невиждан обрат срещу могъщия Байерн Мюнхен, воден от Майер, Бекенбауер, Герд Мюлер - актуални еврошампиони от предната година с Бундестима. „Лаутерите” изоставаха с 1:4, а накрая обърнаха до звучното 7:4 и мачът бе кръстен „чудото на Бетценберг”.
През 1999 г. ръководилият финала на Шампионската лига култов рефер Колина дълго търкаше големите си и вечно ококорени очи и гледаше невярващо към светлинното табло на „Ноу Камп”. А то показваше радостта на норвежеца с бебешко лице Солскяер, съсякъл с гола си Байерн в продължението и донесъл на Манчестър Юнайтед чудното 2:1, като минута преди него любителят на луксозните коли Теди Шерингам изравни.
Българинът Емил Костадинов и уругвайската „пушка”от близкото минало, Валтер Пандиани се оказаха чудотворци, след като замаяха главите на французи. Първо Коща с 2 гола удари националния им тим през 1993 г, в мач, познат на всеки българин, после оръжието „Валтер” застреля с три патрона ПСЖ за знаменит обрат на Депортиво Ла Коруня с 4:3, след като галисийците губеха с 0:3 в мач от Шампионската лига през 2001г.
И сега, 12 години по-късно, Рафа Бенитес обича да разказва по Коледа на дъщерите си приказката за Истанбулската нощ от 2005 г. След 3:0 за Милан на почивката и песните на италианците в съблекалнята дойде ред за чудото – изравняването на Ливърпул за 6 минути, изкопирания танц на вратаря Дудек в стил „Гробелар от 1984 г.”, уплашения поглед на Шевченко и пропуска му от бялата точка. Така звездният приказен прах стана червен и хвърли в еуфория феновете на мърсисайдци след 21 години чакане за европейската купа.
Чудо се случи на „Алианц Арена” в Мюнхен през 2012 г., в уж сигурния домакински финал на Байерн Мюнхен в Шампионската лига, когато Челси триумфира с трофея. Човекът, който го направи, е един африканец, но не с шамански магии, а с главата в последните минути на двубоя, когато изравни и с една решаваща дузпа след продълженията. Естествено става дума за Дидие Дрогба.
Стигаме до филма „Лудостта им отива 2016 г. ” с участието на Юрген Клоп и водения от него Ливърпул. „Червената армия” сътвори един от обратите на сезона като в четвъртфинален мач реванш от Лига Европа на своя „Анфийлд” обърна Борусия Дортмунд от 1:3 до 4:3. След победния гол на защитника Ловрен най-високи звукови децибели в Европа бяха отчетени на трибуна „Коп”.
Скромният английски тим Борнемут направи може би най-великия си обрат в историята и то срещу специалиста на футболните трилъри Ливърпул. В мач от Висшата лига в началото на декември 2016 г, превърнал се в истинско зрелище, черешките се вдигнаха при пасив от 1:3, изравниха, а в продължението на двубоя сложиха черешката на тортата за 4:3.
Ето заради тези паметни двубои, наречени чудеса, футболът все още е жив и диша, макар и ранен от предвидимост, рутина и бизнес интереси. А чудесата вдъхновяват хората, раздвижват кръвта, дават нов импулс и криле. Защото невъзможното става възможно, стига да си го представиш, както бе казал мосю Венгер, но и да имаш „здрави топки” да го осъществиш, както пък бе казал вечно непримиримата навремето легенда на „Манчестър Юнайтед” Рой Кийн.
Боби Вътков, специално за Gol.bg