Проклетата 2016: Престъпления и наказания в ЦСКА

Проклетата за българския футбол 2016 година най-сетне отмина. Отива безславно в историята с най-голямото футболно престъпление на новото навреме – фалитът на ЦСКА. За мъчителното убийство на най-успешния наш отбор има един вагон негодници с вина. За никого от тях обаче няма да има последствия. Плащат си само клетите привърженици, разделени и освирепели едни срещу други. Може би, защото на тяхната съвест трябва да тежат доста от безобразията, допуснати на „Армията“ в последното десетилетие. Сега наказанието за едните е безнравствено да подкрепят чужд отбор, до не отдавна провинциален враг номер 1. За другите - със свито сърце да отглеждат последното „армейско“ семенце от школата, ама в друга нива.

В началото на годината, преди да се задейства плана на Гриша Ганчев, за ЦСКА вече се знаеше, че ще се завърне в професионалния футбол. Симпатичен отбор от млади ентусиазирани юнаци, водени напред от някои вехти войводи. Нямаше кой да го спре за първото място във „В“ група. С началото на пролетния дял от първенството погледите вече бяха вперени на другия фронт – турнира за Купата на България, където командата на Христо Янев тихомълком се стягаше за голям подвиг. Някъде тогава обаче се посяха съмненията, че ЦСКА в този вид скоро няма да го бъде. Трябваше да се извадят едни пари за лиценз в „Б“ група, малка част от двайсетте и кусур милиона лева задължения, които пратиха клуба в процедура по несъстоятелност.

Никой не си е правил илюзии и не очакваше, че Гриша Ганчев ще ги извади, за да плати бакиите на предишните началници. Ловешкият бос обаче използва емоциите около геройските мачове за купата, за да доизпипа последните детайли по бъдещата подмяна на футболния клуб. Така че да няма човек или закон, който да спре преселването на Литекс в Борисовата градина с всичките му футболисти и подшефове.

Публична тайна е, че освен юридически хватки, това включваше и вербуването на знакови фигури в „червената“ публика, болшинството от която месеци по-рано беше против всякакви лицензионни покупки. За да се прикотка масата, също така бяха употребени легендарните ореоли на Христо Стоичков, Димитър Пенев и други славни цесекари. Последната истинска радост за ЦСКА бе финалът с Монтана (1:0) и вдигането на купата пред над 37 000 полудели от радост фенове.

В този момент Гриша Ганчев държеше всички в краката си. Той бе месията, който обаче бе решил да не спасява ЦСКА. За това никой не може да го обвини. Но можеше да изиграе картите си по другия начин и все още всички да са в краката му. Просто трябваше да последва пътя на Локомотив (София), който също хвърли кърпата, но започна на чисто от нулата. Както във времето са правили не един и два популярни европейски отбора. Това е естественият път във футбола, колкото и неприятен да е. И точно затова аргументът против новото начало, понеже пак не бил автентичният „армейски“ клуб, не издържа. Когато има фалит, въобще не става въпрос за автентичност. А в този случай - за избора между подменен чужд отбор и чисто нов от деца, повечето израснали с топката на „Армията“.

Нелепо звучат гласовете, че отбор от ранга на ЦСКА не бил за села и паланки. Никой нямало да отиде да ги гледа с Пасарел и Владая. Тези искали да гледат вечно дерби с Левски, да се радват на титли и на велики европейски победи, а не на безсмислени победи с по десет гола срещу Варвара и Сепарева Баня. Тази мъка за футболните естети от „Армията“ всъщност трая два-три месеца есента и още толкова напролет, а на всичкото отгоре завърши с купа. Сега правете му сметката колко години минаха от последната титла на „Армията“, колко се чака голяма победа в Европа.

Загубата на време в изгнание по селските поляни нямаше да причини такива жестоки последствия като подмяната с друг отбор. Нямаше другари, доскоро рамо до рамо на трибуните, сега да са на нож. Нямаше клубни легенди да се плюят един друг зад гърба си. Тъпо и тъжно е. Да, наистина ЦСКА не е само дружество и точно по тази причина не заслужаваше тази селскостопанска трансформация, защото тя уби всичко останало.

Гриша Ганчев изпълни плана си, още преди да е приключила процедурата по несъстоятелност. Юридическите хватки създадоха от Чавдар (Етрополе) и Литекс новия ЦСКА-София, на който впоследствие БФС постла червен килим за влизането в рестартираната „А“ група. По него парадно мина Ганчев с всичките си доверени лица от Ловеч, начело със сина си Данаил, Стойчо Стоилов и Трифон Попов - Джото. Междувременно в Ловеч се създаде нов отбор, който започна участие директно от „В“ група с лиценза на „Ботев“ (Луковит). Всички футболисти от Литекс, който миналата есен бе изваден от елита след онзи скандално прекратен мач с Левски, бяха домъкнати на „Армията“. И понеже става тясно в съблекалнята, на аматьорчетата без договори – чао.

От кумова срама Ганчев остави едва няколко играчи от отбора, спечелил купата през май, заедно с треньора Христо Янев. И тая срама дълго не трая. На втората издънка Янев го изпъдиха с нелепи мотиви. Някъде около първия учебен ден пък бе разжалван капитанът Борис Галчев, понеже му е трудно да си държи езика зад зъбите, камо ли пък като иде реч за болезнената истина. Борко Галчев може да си няма хал хабер от дружества, търговски регистри и подобни, ама му е съвсем ясно едно – в съблекалнята му докараха Литекс. Натрапените чужденци взеха местата на героите с купата. Оправданията, са че миналогодишният отбор няма класа за елитното първенство. Най-вероятно е така. Някога всички се прехласваха по Неи и Хидиуед, по Жуниор Мораеш и Зику. Те обаче са били част от ЦСКА по футболни причини. А не просто да ги хванат за ушите и хоп - от утре ще ритате на „Армията“, пък другите вълците ги яли.

Проектът на Ганчев започна лошо откъм футбол. В духа люляковите нощи изкара есента, лакатушейки между пето и трето място, както добрия стар Литекс правеше в последните няколко години. В хода на сезона публиката от мач на мач намаля. Очевидно поддръжниците на ЦСКА-София не са на кеф от играта на отбора, която не се явява и грам конкуренция на шампиона Лудогорец. Доста вой се вдигна защо толкова дълго бе търпян проваленият румънски треньор Едуард Йорданеску, сменен едва преди около месец с наставника на втория отбор Стамен Белчев. В момента вървят гръмки слухове за именити специалисти и класни футболисти, които да вдигнат отбора. Ако питате феновете на „Армията“ в момента, стяга се отбор за евротурнирите. Ако питате мнозина хора от нашите футболните среди, ще ви кажат, че УЕФА няма да позволи участието му още две години и половина. Понеже ЦСКА-София не е ЦСКА и по регламент трябва да си изтърпи санкцията да не играе в Европа. Чака се скоро официоза от Нион...

Наскоро из медиите се завъртяха текстове, че ЦСКА-София няма нито стотинка задължения. Как да има, като фирменият отбор на Гриша Ганчев винаги е бил изряден с далновидната си футболна търговия. Това за липсата на борчове на „Армията“ звучи хем като някакъв майтап, хем цинично, след като държавата се отказа от десетина милиона данъци, давайки „Българска армия“ на Гриша Ганчев и с това на практика бетонира фалита на ЦСКА.

Понеже стана дума за търговия - по телевизията върви една реклама за мляко. С чуждо име, ама българско. В клипа кръщават наши гайди, килими и чанове с чужди имена. Както и да го назоват млякото, пак си е нашенското. Та и сегашният отбор на „Армията“, както и да му викат, пак си е ловешкото. А колкото до онези момчета, дето ритат край железопътната линия в „Обеля“ - те може и да не прокопсат, но поне излязоха чисти от цялата мръсотия.

Иван Николов, специално за Gol.bg