Левски - повече от очакваното, но...

Левски изпрати един от най-странните си есенни полусезони. Дълго време отборът надскачаше очакванията и водеше в първенството, но в крайна сметка стореното бе крайно недостатъчно, за да застраши сериозно хегемона Лудогорец. Въпреки дългата поредица от победи тимът ще зимува на 4 точки зад разградчани, а съперникът има и мач по-малко, който обаче си го брои за готови 3 точки. 

Както неизменно се случва в последните години, лятото бе трудно за Левски. То започна с новоназначен треньор - Люпко Петрович (той води тима и в заключителните два мача на сезон 2015/16) и напускането на спортния директор Георги Иванов. Както винаги, отборът така и не бе окомплектован напълно, въпреки че преди началото на кампанията бяха взети Иван Чворович, Димитър Пиргов, Хеан Деса и Антонио Аниете. На пожар в последния момент бе привлечен и шведът Симон Сандберг (заради контузии на Александър Александров и Сърджан Лукин). Той бе и единственият, за когото бе платена трансферна сума - около 200 хиляди евро на Хекен.

Още на старта на шампионата Левски трябваше да преглътне горчив залък - 0:0 срещу Монтана. Веднага след този двубой столът на Люпко Петрович започна да се клати. И той бе разлюляван не от чужди, а от свои. Последва 2:2 в гостуването на Локомотив Пловдив и треньорът бе броен за „пътник“, дори шефовете гласуваха смяната му. След такъв кошмарен старт обаче никой от вариантите за негов заместник не посмя да седне на горещия стол.

А врелият и кипял в занаята сърбин се заинати - „Само аз ще реша кога да премина Калотина“, отсече той. Люпко стисна зъби и започна да прави миничудеса с наличния потенциал - факт е, че само един от новите се превърна в титуляр - отписваният от всички Димитър Пиргов (предишният спортен директор Георги Иванов бе отказал да го вземе от Славия през лятото).

Петрович получи и намигване от съдбата. В третия кръг на „Георги Аспарухов“ в добавеното време на срещата бе повален Лудогорец - това бе първата победа на Петрович при третия му престой в клуба. До тогава той имаше 2 загуби (през сезон 2015/16 в елита) и 4 равенства (през 2016/17 - 2 в Лига Европа и 2 за първенство). След тази среща феновете започнаха да броят не провалите, а последователните успехи.

Люпко ги направи 8 - седем за първенство и един за купата. Стори го, като изстиска максимума от играчите си - никой не вярваше, че Петрович ще успее с този материал. Но с няколко тактически хода той сполучи. Сърбинът промени схемата на игра - сложи Джереми де Ноойер пред защитното каре и сините сякаш заключиха вратата си. Освен това смени поста и на Божидар Краев - от фланга го премести в центъра на полузащитата.

Той успя да развие качествата на Франсис Нар и Бабатунде Аденижи, от които замириса на футбол. Така Левски не блестеше, но печелеше - играеше прагматично, но ги нямаше изпълненията, които да развълнуват силно феновете. Те нямаше и от кого да дойдат... На 30 август отново се смени властта в клуба - Спас Русев се сдоби безвъзмездно с акциите на Левски. Всички очакваха от анонсирания като фин и богат бизнесмен гръмки имена в последния ден на трансферния прозорец, но не получиха такива.

Въпреки това думите на новия бос пред тима в съблекалнята, че ще направи така, че в края на май там да се пие шампанско, погалиха ушите на феновете - все пак тимът бе първи в класирането към този момент. Вместо чаканите звезди треньорът и феновете получиха Виктор Генев, Галин Иванов и Илиян Мицански. Никой от тях не бе титуляр, но поне вече Петрович имаше как да запълни групата.

В десетия кръг на кампанията Левски завърши 1:1 с ЦСКА. Тактиката на Петрович бе обявена от фенове, а и от хора от клуба за страхлива, въпреки че сините имаха възможност да пречупят съперника. Ако това се бе случило, то Люпко пак щеше да бъде обявен за гениален. Вместо това той бе разпънат. Там някъде сърбинът не издържа. И ден преди домакинството на Берое подаде молба за раздяла с клуба по взаимно съгласие. С мотивите си в нея, описани в 10 точки, той разкри, че работата в Професионален футболен клуб Левски не е никак професионална...

Щафетата от Люпко пое Елин Топузаков - той води тима срещу Берое (през седмицата съставът бе готвен от сърбина). И още във втората среща под негово ръководство сините загубиха - отпаднаха от Купата на България след 2:3 с продължения от Черно море. Дойде и грешната стъпка срещу Ботев (1:1) в Пловдив и преднината на тима пред Лудогорец започна да се топи. При Топузаков определено в играта на Левски имаше отстъпление. Случи се и първото поражение в първенство - сините бяха обърнати от Локо Пд на „Герена“, а след това по същия начин паднаха от Лудогорец в Разград. И Левски вече бе догонващ, при това изоставаше сериозно.

Странното бе, че отборът дълго време държа лидерската позиция, но публиката отсъстваше. И това не може да бъде обяснено само с търкания между фенски фракции. Защото ги нямаше хората и в секторите А и В. Всъщност отливът е следствие на цялото състояние на клуба - на голите обещания от последните години, на прехвърлянията на един куп ценни книжа от едни ръце в други, на отбора, който не задоволява критериите на феновете... Но това е съвсем друга тема.

Факт е, че на фона на малките летни очаквания, отборът се надскочи. Но е очевидно и друго - на този Левски му липсва класа. Ако се съмнявате в това твърдение, просто си отговорете на въпроса кой от играчите на сините ще бъде титуляр в Лудогорец. Това трябва да се питат и хората на „Герена“, които е крайно време да започнат да работят качествено, вместо постоянно да намират оправдания. Защото оценката я поставя публиката. А нея я нямаше на стадиона.

Сега на сините им предстои нова селекция. И тя трябва да е точна, а не като лятната, при която само един от осем нови бе твърд титуляр. На ход е спортно-техническият щаб, който има голям бонус - през пролетта очакванията към Левски също няма да са големи.

Янаки Димитров, "Тема спорт"