За всеки, който е имал възможност и щастието да гледа английски футбол през 90-те години, Ерик Кантона е символът на успеха на Манчестър Юнайтед. Лидерът, талисманът - човекът, около когото бе изграден доминиращия стил и отбор на "червените дяволи". За времената на Канто в Юнайтед се знае почти всичко, но кариерата му не започва там. Да, да - ще кажете, преди това е бил в Лийдс, където също стана шампион.

Далеч преди да покори Острова - а го прави едва на 25 години - Ерик вече бе звезда в родината си, а и в Европа. Периодът му преди британския футбол е пълен с интересни истории, скандали, лудости, трофеи и голове. Ето я "френската история" на Ерик Кантона - един от най-талантливите и различни футболисти на последните поне 30-40 години. Като за начало - той е от Марсилия, а това значи, че играта с топка е заложена в ДНК-то на детето от раждането му. По-скоро от местността Ле Кайол, където го отглеждат родителите му. Те са марсилци по рождение, но не и по кръв.

Техните родители са каталунски сепаратисти (по майчина линия) и сардинци (по бащина) - една смес, която дава коктейл "Ерик" - луд и непримирим, артист в живота и на терена. На 14 Кантона играе за местното отборче от квартала, водено от баща му. Често е вратар на тима на Ле Кайол, като татко си. Но повече обича да е нападател, да вкарва голове. На 16 години вече му е тясно там, а Оксер - най-добрата футболна академия на Франция, не спи. Подписва първия си договор там, а Ги Ру, който дирижира всичко в клуба, разбира какъв талант е попаднал в ръцете му. Ерик дебютира за първия отбор през ноември 1983-а, когато е на 17 години. След това го прибират в армията, а нататък Ру е подготвил пътя му.

Дава го под наем на Мартиг във втора дивизия, като ходът не е случаен. Треньорът разбира, че тийнейджърът е влюбен в Исабел, сестра на съотборника му Бернар Ферер. Кантона не може да живее и ден, без да я вижда, а любимата му учи в градче, недалеч от Мартиг. Вдъхновен, с головете си Кантона спасява малкото отборче от изпадане в трета лига. След година се завръща в Оксер, вече с Изабела, която през 1987-а става негова съпруга. Първият му сезон е страхотен - 17 гола, първа повиквателна за националния отбор и попадение в дебюта му срещу Германия в контрола в Берлин.

Страната вече шуми за таланта, който на 20 години обещава велики неща. Ги Ру успява да владее лудостите на младия си нападател. Но не напълно. Ерик отива преди един мач при фризьор в града и да обръсне главата си с прическа, наричана "тройна нула" - до кожа. Фоторепортерите са шокирани на следващия ден край терена, а президентът на клуба счита това за акт на неподчинение - никой не знаел... Ру защитава младока: "Какво толкова..."

Но всичко приключва 4 месеца по-късно, при настъпващата зима в края на 1987-а. Първият сняг зарива тренировъчното игрище на Оксер и Ру хваща лопатата, заедно със служителите на клуба. Футболистите също слагат ботуши и тръгват да чистят - както винаги е било в малкия клуб. Но вратарят Бруно Мартини, национал и звезда, отказва. Кантона му забива една глава в лицето, настава бой, а съотборниците им заемат позицията на Ерик в спора. В шефовете на клуба обаче остава лош привкус, защото скандалът е раздухан из медиите.

Кантона вече има скандална слава, въпреки че според играчите на Оксер е направил най-нормалното, за да защити отборната чест. Тогава се появява Бернар Тапи, който иска на всяка цена марсилецът да си дойде у дома, в набиращия сила и скорост, пълен със звезди отбор на Олимпик. Кантона е шокиран през лятото на 1988-а, когато босът пристига с частния си самолет, за да говори лично с него за трансфер. "Каквото и да ти дават, аз ще го удвоя. Върни се в Марсилия, нали винаги това си искал!?", пламенно убеждава Тапи.

В този момент Ги Ру и шефовете на Оксер са близо до договорка с Милан, като уверяват Ерик, че това е пътят му. Там играят Ван Бастен и Гулит, отборът на Саки е на път към велики неща, сигурни са в клуба на Кантона. Но той решава да чуе сърцето, а не разума. Подписва с Марсилия за 22 милиона френски франка, рекорд за футбола в страната тогава. Това е голямата грешка на живота му, както признава по-късно. Или поне на първата част от кариерата, която в Англия процъфтява.

Същото лято младият талант е извел Франция до европейската титла до 21 г., като вкарва хеттрик на Англия на четвъртфинала. Звезда е, грандовете на континента го оглеждат и завиждат на Марсилия за сделката. Е, има вече и скандалната слава на луда глава. Освен атаката срещу Мартини, Кантона до този момент два пъти е гонен от терена - и то не за безобидни неща. През декември 1985-а атакува фен на Мартиг, докато играе за същия отбор. Онзи му казва, че не се раздава достатъчно в мач за купата срещу Грасе.

През април 1988-а, току преди да завърши последния си сезон с Оксер, извършва футболно покушение на терена срещу Мишел дер Закарян от Нант в мач от първенството. Изгонен е директно за влизане с двата крака в коленете на съперника, като го спасяват с полиция от гнева на феновете. Скандален, но звезда. И вече - част от вселената Марсилия, една от перлите в короната на Тапи. Но от деня, в който 22-годишният "наперен милионер, по-добър от всички останали във Франция" (по неговите собствени думи) влиза в съблекалнята на ОМ, нещата не потръгват. Ерик няма свободата, която винаги е искал да има на терена. Заобиколен е от звезди, не е тарторът на отбора...

Отношенията му с агитката на "Велодром" също са странни. Приет като "брат" заради произхода си и корените в Ле Кайол, Ерик бързо се струва твърде надут и самоуверен на марсилци. А те искат отдадени на каузата типове. В първите няколко мача е аплодиран горещо, после се чуват освирквания...Вместо това през август същата година Кантона нарича националния треньор Анри Мишел "торба с л...а", след като селекционерът не го вика за мач с Чехословакия. Изхвърлят го за година от националния.

Но най-големият удар, който променя всичко за него в Марсилия, идва на една контрола в Седан през януари 1989-а. Мачът е благотворителен, съперник е Торпедо Москва, а приходите трябва да идат в помощ на хилядите пострадали от тежко земетресение в Армения. Ерик едва си седи на краката, толкова е замръзнал терена. Това изнервя човекът, който е свикнал да прави различни и интересни неща с топката. А сега едва я спира.

Всички падат и стават комично, а треньорът Жерар Жили решава, че Кантона мрънка твърде много и го сменя. Голяма грешка. Нападателят съблича фланелката на ОМ, за която е мечтал от дете, и я хвърля на терена. Пред камерите на националната телевизия. Скандалът е огромен. Тапи, този "малък демон", както го нарича Кантона и до днес, решава - този веднага да се маха от отбора. Под наем в Бордо до лятото. Босът на Марсилия мисли, че ще унищожи таланта, като го прави в тим, който има големи проблеми в класирането и е на нож с феновете.

Но Ерик намира мястото си и за три месеца и половина вкарва 6 гола и дава още толкова асистенции. Разбира се чудесно с Клайв Алън, който играе на върха на атаката. Англичанинът го нарича "кондуктор", който прави играта на отбора. Двамата са добри приятели и до днес. Феновете и Канто се харесват, но през лятото опитите на президента на Бордо Клод Бес да го купи за постоянно удрят на камък. Тапи не желае Ерик да е щастлив, той го преотстъпва на друг отбор - Монпелие.

Но всъщност, талантът процъфтява и там, защото отново е свободен. В партньорство с приятеля му от юношеските години Стефан Паел, който води атаката, Кантона прави чудеса през сезон 1989-90 г. Треньор е Еме Жаке, който после поема Франция и става световен шампион през 1998-а с "петлите". В града преди сезона са разтревожени - клубът има финансови проблеми с данъчните. На хартия, спортно-технически нещата изглеждат великолепно. Лоран Блан в защита - вече оформящ се като лидер и бъдеща звезда, Карлос Валдерама в халфовата линия, а в атака - Стеф и Канто, както ги кръщават вестниците във Франция.

Но нещата не вървят. Лудият президент Лулу Николен налива масло в огъня, като натоварва отбора с очаквания едва ли не за титла. А през февруари тимът е в средата на таблицата и Жаке е уволнен. Идва Мишел Мези, южняк с гореща кръв и топло сърце, който веднага се спогажда отлично с Кантона. И нападателят заиграва страхотно до края на сезона. През май той вече има 22 гола във всички турнири и се готви за финал за Купата на Франция.

В 5 ч сутринта на 3 юни 1990-а Ерик Кантона държи в ръце трофея в заведение, недалеч от Шанз-Елизе и пее с отбора. След 2:1 с продължения 24-годишният щурак е спечелил първата си "истинска" купа в кариерата. Води се шампион и за предишния сезон с Марсилия, но не го смята за свой успех. До него на масата на купона е Жан-Клод Лемот, бранител на Монпелие, който е забравил за инцидента. А, да - има такъв по-рано през сезона.

Разбира се, това няма да е Кантона, ако мине без поне един скандал. На почивката на мач в Лил, в съблекалнята се изправя Лемот и крещи, че нападателите не могат да вкарат, а съперникът е отбелязал с единственото си положение. Към него полита обувка, която му сцепва устата. Кой я е хвърлил ли? Глупав въпрос. През лятото на 1990-а Тапи решава, че е време да върне скъпия си изгнаник обратно в Марсилия. Началото на сезона е убийствено - под ръководството на Франц Бекенбауерн нападателят забива 8 гола в първите 15 мача и се разбира отлично с Папен.

Но през октомври в Брест се намесва съдбата, под формата на камерунския бранител Расин Кане, който влиза ужасно в краката на Канто. Увредени връзки на коляното и 4 месеца почивка. Завръщането е трудно, защото след Нова година начело на Марсилия е нов човек - Раймон Гьоталс. Бекенбауер, който работи много добре с Ерик, е уволнен. Изправил се е срещу Тапи за начина, по който се управлява клуба.

Кантона не може да намери титулярно място. Уодъл, Папен, Абеди Пеле - това е триото в атака. Ерик дори не пътува за финала в турнира на шампионите, който Марсилия губи с дузпи от Цървена звезда. Не попада в групата... И това е сигналът, че авантюрата с клуба на дома и сърцето му трябва да приключи. През лятото решението е лесно - преминава в Ним, независимо, че отборът не е амбициозен. Там треньор е Мези, с когото остават приятели от триумфалния сезон с Монпелие. Но играта не върви, тимът е слабичък, а резултатите - посредствени. И Ерик изригва като Везувий...

При поредното решение, което му се струва несправедливо, хваща топката с ръце и я хвърля по съдията - директно, съвсем умишлено, че и го уцелва. Изгонването е най-малкото наказание, разбира се. Вестниците пишат за санкция от 6 месеца, за "обичайния антигерой"... И дисциплинарната комисия на Френската федерация привиква Ерик Кантона за обяснение. Той слуша поучителните им слова няколко минути, след което взима думата и нарича поотделно всички членове на комисията с думата "идиот".

Наказват го за 2 месеца, а медиите го сриват със земята. Кантона обявява, че се отказва от футбола. Датата е 16 декември 1991-ва, а талантът е само на 25 години. Мишел Платини, тогава начело на националния тим, е в шок. Той разбира какво губи френският футбол от такъв ход. И първи се среща с Кантона. Най-голям обаче е приносът на Жерар Улие, който по това време е координатор на националните отбори. Той изкарва часове в убеждаване на Ерик, че трябва да напусне страната и да играе в Англия. "Това ще е най-добрата терапия за теб, там ще изпиташ отново удоволствие от играта, далеч от тези глупости тук."

"Благодарение на него се върнах на терена", казва Ерик години по-късно. Улие се обажда на приятеля си Тревър Франсис, който е мениджър на Шефийлд Уензди. И урежда Кантона да иде на проби в тима, за да видят, че е в кондиция и пълен с желание за игра. Седмица по-рано Платини говори лично с Греъм Сунес, като предлага таланта на Ливърпул. Но шотландският мениджър в този момент има Йън Ръш, рекордната покупка Дийн Соундърс и Рони Розентал. Не вижда нужда от още нападатели.

Уензди също не привлича Кантона, но докато французинът е в Йоркшир, Улие успява да се свърже с Хауърд Уилкинсън и трансферът става в Лийдс. Останалото е известно. Титла с отбора на Уилко, след това трансфер в Манчестър Юнайтед и величие. Но френският период на Кантона изобщо не е безинтересен - две титли с Марсилия (не си ги брои дори, обиден на клуба), купа с Монпелие, незабравимите уроци на "татко му" Ги Ру, скандали, бой със съотборници, отказване от футбола на 25 години...

Необходимо е да добавим като щрих, че този футболен артист се отказа от играта окончателно през май 1998-а. Дни, преди да навърши 32 години. За да потърси кариера в киното - нали е артист, както сам винаги се е описвал. С една дума - Ерик. Неподправен и различен.

Материал на Sportinglife