След двегодишна пауза вечното дерби между „Левски“ и ЦСКА се завръща в българския футбол. Каквото и да е то, обичаме си го и с ръка на сърцето признаваме, че без него нищо не е същото. Винаги обаче има едно „но“.

Преди сблъсъка „сините“ са на върха в класирането без загуба в първенството, а „червените“ лъкатушат в представянето си, търсейки себе си и най-добрите си игри. Съдбата е такава, че представянето на двата отбора в бъдеще до голяма степен е определящо именно от изхода на дербито. Егото и самочувствието на двата ни най-обичани клуба също зависят от футболната битка. И едните, и другите много добре осъзнават не само какво могат да спечелят от сблъсъка, но и какво могат да загубят. Ако „Левски“ запише успех, ще продължи да бъде на върха в Първата лига пред „Лудогорец“, докато в ЦСКА се чакат катаклизми. При победа за „червените“ отборът ще бъде по-обединен отвсякога.

През годините сме ставали свидетели многократно как „червени“ преливат кръв на „сините“, и обратното. Победата в такава битка може да преобърне сезона за клубовете. Тук идва моментът да обясним „но“-то. Всички много добре знаем, че у нас отдавна двата гранда се карат, но от това сега печели… „Лудогорец“. Поне такава сочи историята от последните 5 години.

Евентуално равенство на стадион „Васил Левски“ изглежда, че ще нанесе най-малко поражения по двата клуба, но егото обаче ще продължава да пречи на трезвата им преценка. Защо в момента не се мисли правилно? Защото, заслепени от своето его, лагерите от „Подуяне“ и Борисовата градина започнаха обичайните престрелки преди предстоящия сблъсък. От „Герена“ отказват да назоват ЦСКА по име, наричайки ги „преименуваното акционерно дружество“. В своя официален сайт от „Левски“ дори отказаха да сложат емблемата на „червените“, а срещу графата предстоящ съперник в програмата на тима пише само… домакин.

В ЦСКА не е по-различно. Феновете нападнаха своя съперник с декларация. „Ние нямаме „богат чичко“, който ще ни поднесе всичко наготово – пишат „армейците“. – Трябва да се справим сами! Както го правим в последните години. Идва дерби, нека ги приключим!“

Да, двата клуба се приключват един друг от години, но тази самоубийствена мисия вреди… единствено и само на тях. Показателно за това е фактът кога за последно са ставали шампиони. ЦСКА през сезон 2007/2008, а „Левски“ – година по-късно. В Европа двата гранда отдавна не са постигали нещо, а у нас единствената им утеха остана победа или „заличаване“, както вече е по-модерно да се казва и пише, на вечния съперник. От тези битки и мерене на его обаче реално и „сини“, и „червени“ са губещи, защото войната накрая трябва да се спечели. А вече 5 години поред на върха е „Лудогорец“. Докато „сини“ и „червени“ спорят кой е по-велик и кой кого е заличил, тимът от Разград печели война след война, титла след титла, милион след милион… И ето че вече „Лудогорец“ разполага с финансов ресурс, който столичните ни отбори не могат да си позволят. Но ЦСКА и „Левски“ пък имат нещо, за което шампионите от Разград дори не могат да мечтаят – любовта на огромна фенска маса.

Предпоставките сочат, че в събота на „Васил Левски“ ще има повече привърженици, отколкото на мача в групите на Шампионската лига между „Лудогорец“ и ПСЖ, които бяха точно 17 155. Докато „Левски“ и ЦСКА обаче си мерят… егото, тимът от Разград продължава да трупа отличия и може би поддръжници. Това е така, защото невръстните фенове на „сини“ и „червени“ вече не знаят какво е титла, а неутралният футболен запалянко не е безразличен към футбол с марка „Шампионска лига“. Чисто и просто на хората им писна от „заличаване“, закриване и счупени глави. „Сини“ и „червени“ изглежда не искат и да чуят.

Как в „Левски“ да разберат, че при вечно дерби на „Герена“ няма да остане здрава седалка, ограда или кола в района? А как ЦСКА ще накара феновете си да обичат повече Петрус Бумал от автора на гола във финала за купата Станислав Маламов, например? Но всичко това „сини“ и „червени“ могат да го разберат само ако успеят да погледнат под своето его. А там се намират феновете, които кръщават децата си в червени или сини доспехи… Там се възпитават малчугани с истории за Гунди и Наско или за Стоичков и Джеки… Там живеят хората, които лягат и стават с мисълта за славен „Левски“ и велик ЦСКА, а не със„заличаване“, унижение и пукнати глави. И да, точно там е пиянството на един народ…

Филип Зуберски, "Труд"