"Той бе изключителен, напълно неповторим", казва Пеп Гуардиола за Йохан Кройф в тихия лондонски следобед. "Ако не беше той, аз нямаше да съм тук. Зная със сигурност, че точно затова аз в момента съм мениджър на Манчестър Сити, а преди това бях в Байерн Мюнхен и Барселона".

На дивана в хотел "Блумсбъри" напрегнатият поглед на Гуардиола подсилва думите му за неговия бивш треньор и наставник. "Преди да дойде той, ние нямахме футболна катедрала, този прекрасен футболен храм в Барселона. Ние имахме нужда от нещо ново. И се оказа, че това нещо издържа проверката на времето. Бе създадено от един човек, от Йохан Кройф. Тухла по тухла. Ето защо той бе толкова специален. Аз нямаше да мога да направя това, което направи той. Чувате как всички тези хора казват: "О, Пеп, колко добър треньор е той". Забравете! Кройф бе най-добрият, и то с голяма разлика. Трудното е да създадеш нещо ново. Да го изградиш, да го построиш и да накараш всички да те следват? Изумително. Ето защо, когато бях треньор на Барселона, ходех да се виждам с Йохан много пъти. Особено държах на това през първата година, когато спечелихме всичко, абсолютно всичко".

В края на този сезон 2008/09, когато Гуардиола бе 37-годишен и след като предишния сезон, първия му като треньор, изкара в техния втори отбор, Барселона постигна требъл с Купата на краля, титлата в Ла Лига и в Шампионската лига. Репутацията на Гуардиола бе създадена през този изключителен треньорски дебют, но той изтъква: "През този сезон аз постоянно се виждах с Йохан, за да го накарам да почувства колко съм му признателен. Разбира се, исках да говоря с него и за новите идеи, но основното чувство бе да усети колко доволен съм и колко дълбока е признателността ми". Същата тази признателност накара Гуардиола да почете пускането в продажба на автобиографията на Кройф, която холандецът завърши малко преди да почине от рак на 68-годишна възраст преди 6 месеца. Това е и причината Гуардиола да се съгласи да даде едно от редките си интервюта през следобеда, в който той и аз ще споделим сцената заедно с Жорди Кройф, синът на Йохан и съотборник на Пеп от Барса през 90-те години.

И докато връзката му с Кройф-старши става една от най-силните в европейския футбол, Гуардиола още се забавлява от факта, че когато за пръв път игра за Кройф, холандският учител не му спести жестоко скастряне на полувремето.  "Ти беше по-бавен от бабичка - каза Кройф на тийнейджъра Гуардиола. Повторението на обидата на Кройф го кара да се подсмихне под мустак. "Така си е, наистина е така", казва той. Дали 18-годишният футболист е приел безгрижно и с леко сърце подигравката на Кройф през онзи май 1989 г.? "Не. Бях тръгнал зле, защото това бе първата ми контрола с първия отбор. Беше през лятото срещу отбор от трета дивизия (Баньолес). Исках да изляза да играя и през второто полувреме, но Кройф каза: "Не". Просто така. Тогава седнах и си помислих: "Никога повече няма да играя за първия отбор на Барселона. Свършен съм". Не го разбирах тогава. Но точно така действаше Йохан Кройф. Той изискваше много, но когато си вече в неговия отбор, той ти осигуряваше невероятна защита. Той те пришпорваше и пришпорваше, а после те защитаваше. Той бе майстор в отношенията с играчите си. Той знаеше кога трябва да те побутне и кога трябва да те защити".

На Гуардиола ще му трябват още 19 месеца преди най-сетне да направи своя дебют в Ла Лига за Барселона. Разказва какво е чувствал той и други млади играчи, за да накарат Кройф да ги забележи. "При всяка стъпка, която правиш, той ти помага да осъзнаеш защо ставаш по-добър. Той ме учеше как да ставам по-добър. И аз си казвах: "Искам още и още". Чувстваш вътрешното желание да ставаш по-добър. Това не е същото като глада да успееш. Всички ние във футбола чувстваме този глад. При Кройф бе различно. Той задълбаваше и променяше глада така, че да осъзнаеш защо ставаш по-добър. Често нещата бяха много прости. Той ми подвикваше: "Спри топката с левия крак, спри я с левия!", защото в началото аз ползвах само десния си крак. Той ме накара да използвам и двата си крака. Дори сега аз използвам тези негови методи с моите футболисти. Но той бе така проницателен. Ето защо толкова често му се обаждах, за да разбера какво мисли, когато реших да премина към треньорството".

В книгата си Кройф припомня как съветвал Гуардиола, че добрият треньор предупреждава своя президент да стои далеч от съблекалнята. Гуардиола се смее: "Да, така беше. Но по онова време президентът на Барселона (Лапорта) бе голям приятел на Йохан, така че това не беше проблем за мен. Говорехме си също как да ръководя отбора на терена и извън него. Но невинаги говорехме за футбол. Говорехме си и за обикновените неща от живота". Аз също заговарям Гуардиола за обикновените неща от живота, след като се намесва съдбата. Полетът от Барселона, с който трябваше да дойде Дани Кройф, съпругата на Йохан в продължение на 48 г., бил забавен, така че неочаквано получавам още 40 допълнителни минути с Гуардиола, преди да започнем официалните церемонии. Това спокойно отклонение се оказва също толкова интересно, поне за мен. Моля го да коментира своя цитат върху чудесната оранжева корица на книгата: "Не знаех нищо за футбола, преди да срещна Кройф". "Мислех, че разбирам от футбол, но когато започнах да работя с него, един нов свят се появи пред очите ми. Не само за мен, но за цяло поколение играчи. Йохан ни помогна да разбираме играта. 

Футболът е най-трудната игра в света, защото е непредвидим, всяка ситуация е напълно различна и трябва да взимаш решения всяка минута. Но аз бях късметлия. Сега седя тук, защото го срещнах. Ако не беше той, това нямаше да бъде възможно." Книгата разказва как, когато е бил 18-годишен и най-младият в първия отбор на Аякс, Кройф обсъждал тактиката с треньора си Ринус Микелс. Те са синоним на Тоталния футбол. "Аз също обсъждах с Йохан, когато бях на 18 г., и не знаех нищо за Микелс - подчертава Гуардиола. - Но на 18 г. ти си ученик, дете не само в областта на тактиката и психологическия подход, но и заради това, че те учат всеки ден. Йохан участваше в тренировките ни. Той не седеше отстрани. Йохан обичаше да участва и играеше с нас на "пиян морков" в мачлетата." Бях чувал, че Кройф, дори като треньор, играел чудесно на тренировките. "По-добре от нас - възкликва Гуардиола. - Той беше много, много по-добър от нас. Обясняваше ни какво трябва да правим и ни показваше как става. Всяка тренировка си беше открит урок от майстора, всеки мач, който анализираше защо играем добре или лошо. Беше все едно ходиш на лекции в университета всеки ден. Той бе най-влиятелният човек в историята на футбола. Той промени не един клуб. Той промени 2 клуба - като играч и като треньор. Невъзможно е да се намери друг като него. Окей, той го направи в Аякс и те спечелиха европейската купа с Микелс (и с Ковач), но техният голям играч бе Йохан. След това той бе и треньор в Аякс, после дойде в Барселона. Един голям клуб, но той нямаше специфична футболна култура. Имахме аржентински треньор, който налагаше аржентински стил, после дойде германец, който заложи на немски стил. Но тогава дойде Йохан и каза: "Момчета, сега ще играем по този начин". Докато бях там, можеше да се видят 7-годишни деца, които правеха абсолютно същите тренировки, по същия начин като първия отбор. 

Йохан създаде нещо от нищото, за което ти трябват чар и характер. Всички разбират от футбол, но ти трябва чар, за да кажеш: "Трябва да вървите по този път", и всички да го последват." Дали Гуардиола е бил уплашен, когато за пръв път е обсъждал тактиката с Кройф? "Разбира се. Бях уплашен. Наистина уплашен. Беше толкова тежко. Извинявай, Жорди!" Той поглежда към сина на Кройф и двамата отново се разсмиват. "Беше толкова тежко, изискваше толкова много. Но след като той се оттегли, аз го срещнах вече като треньор и той вече ми беше като дядо. Беше напълно различен. Бе толкова внимателен, личност, която живее за другите хора, за да им помага. Той бе най-смелият треньор, когото някога съм срещал. Когато той надуши таланта, няма значение дали играчът е на 16 или на 17 г., защото той вярваше в това, което в Испания наричаме "ефекта на пеперудата". За него един добър пас в началото може да създаде абсолютно всичко". В книгата си Кройф пише, че животът му е бил толкова напрегнат и пълноценен, че го карал да се чувства сякаш е живял стотици години. Дали Гуардиола смята, че хората ще продължават да говорят за влиянието на холандеца върху футбола и след 50 години: "Без никакво съмнение. Хората винаги говорят за най-добрите треньори, говорят за трофеите, колко са титлите, но това е огромна грешка. Най-добрите треньори печелят много титли, защото са в големи клубове с големи играчи. Но въпросът е как те влияят на новото поколение, как те влияят на играчите. В Аякс Кройф повлия на играчи като Ван Бастен, Рийкард и други. Те станаха треньори и много играчи от Барселона също вече са треньори. Влиянието му върху всички нас е изключително, невероятно, огромно. Никой не може да се сравнява с него, защото той е уникален".

Доналд Макрей, "Гардиън", превод на "7 дни спорт"