Футболните пътувания са едно от новите и популярни хобита. Те съчетават по превъзходен начин любовта към пътешествията със страстта към най-популярната игра. За англичани и скандинавци са се превърнали в истинска обсесия. Същинското им начало е отбелязано с появата на нискотарифните авиолинии в началото на века, които правят достъпни повечето дестинации. Първото масово пътуване за футболен мач обаче е през 1963 г. за финала във вече несъществуващия турнир за купата на носители на купи (КНК) между “Тотнъм” и “Атлетико” (Мадрид).

Тогава един от привържениците на Тотнъм находчиво се сеща да започне да организира чартърни полети, с които желаещите да гледат мача да прелетят разстоянието от Лондон до Ротердам. Начинанието му среща невероятен отзвук и надминава всички очаквания. Изведнъж въпросният мистър Томсън се събужда забогатял от тази идея и основава туристическата фирма “Томсън” или TUI, днес един от световните лидери в бранша. Рекордното посещение на мач обаче правят феновете на “Селтик” за финала за купата на УЕФА срещу “Порто” в Севиля през 2003 г., загубен от Стилиян Петров и съотборниците му с 2:3. Над 100 000 човека атакуват андалусийската столица по въздух, суша и дори вода. Повечето от тях са без билети, но искат просто да бъдат в един град с любимците си за този мач. Това е и най-голямото преместване на хора в Европа след Втората световна война.

Страстта към футболните пътувания днес е хоби, за което съществуват стотици наръчници. В края на 90-те години в Англия излизаше популярен годишник за клубовете по света с практически съвети как да се стигне до почти всеки от най-важните. Днес има множество подобни гидове, а от две години излиза и месечно списание, наречено Football Weekends (“Футболни уикенди”). То е предшествано от легендарна рубрика в авторитетното английско списание World Soccer, която се нарича “Футболните градове”. Авторите създават един доста добър уебсайт след това, на който могат да се намерят доста подробности за множество футболни дестинации (www.liberoguide.com). Увеличаването на дестинациите, главно чрез нискотарифните “Уизеър” и “Райънеър” прави така, че София да е добра отправна точка за футболни пътешествия из цяла Европа. Целта на тази поредица на “24 часа” ще бъде да ви ориентира как да планирате пътешествия до големите футболни стадиони и клубове. Логично започваме с Англия, наричана люлката на съвременния футбол. Полезни съвети за начинаещите 1. Основната инвестиция винаги трябва да бъде насочена към билета за мача, освен ако не разполагате с безлимитни средства за пътувания и настаняване. 2. Никога не тръгвайте без идея как да се сдобиете с билет.

Вариантът “на черно” пред стадиона е рай за мошениците. 3. Никога не се доверявайте на сайтове за продажба на билети извън тези на клубовете. Единственото изключение е Viagogo.com, който е натрупал достатъчно популярност и работи коректно. Там обаче цените са доста солени. 4. В повечето страни има изискване за поименни билети. Никога не подценявайте това и не отивайте на мач с билет, който не е на ваше име. Вероятността да останете извън стадиона е огромна. 5. Самолетни билети се вземат най-лесно от сайтовете на авиокомпаниите (wizzair.com, ryanair.com). Добър начин да сравните цените е skyscanner.net. Това е сайтът, откъдето можете да намерите най-добрата цена и маршрут за местата, докъдето не летят споменатите компании. 6. За нощувките най-авторитетен и добър е booking.com, стига да имате “история” там. Докато я натрупате, сравнявайте цените чрез сайтове като trivago.com и ebookers.com. Първа спирка: Престън, люлката на съвременния футбол Пътуването до Ливърпул или Манчестър може да се съчетае с един любопитен за всеки футболен турист маршрут. Съседната на двата града област Ланкашър с право може да се нарече люлката на професионалния футбол. Четири класически клуба и няколко по-малки, невероятно ожесточени дербита, стадиони с над стогодишна история и най-вече близки разстояния и удобен транспорт са множеството предпоставки за струващо си усилията преживяване.

Столицата на Ланкашър е Престън, градът, който ражда първия шампион на Англия, съответно и в историята на световния футбол. Най-лесно се стига до там от ливърпулската гара “Лайм Стрийт”, като цената на билета е 8 паунда, а влаковете са на всеки час. “Престън Норд Енд” печели титлата през 1888 година без да загуби нито един мач, както и купата на Англия, опазвайки вратата си суха във всички мачове по пътя към трофея. Един от тях е победата с 26-0 над “Хайд”, която и до днес е рекордна в историята на най-стария турнир. Резултатите на терена спечелват на онзи тим прозвището “Недосегаемите”, като до днес единствено “Арсенал” е успял да завърши сезона без загуба. В основата на онзи тим е находчивостта на местния мелничар Уилям Съдъл. Той е на практика създателят на професионалния футбол. Основател на “Престън Норд Енд” през 1878 г., Съдъл бързо намира начин да привлича в клуба най-добрите играчи по онова време, които неизменно са шотландци. Те практикуват най-добре играта с пасове, която е революционна по онова време. Тогава футболът наподобява на ръгби, като един футболист взема топката и се опитва да стигне възможно най-далеч, преди да бъде спрян от съперника. Съдъл проявява огромна находчивост, като започва да привлича шотландци, осигурявайки им заплащане от мелницата, в която работи и където те също се водят на работа. Схемата му е разкрита преди един мач за купата през 1884 г. срещу “Уест Хем”, който заплашва да разруши изцяло устоите на английския футбол. След много дебати професионализмът е узаконен въпреки протестите на клубовете от Юга. По-късно Съдъл е арестуван и хвърлен в затвора с обвинението, че е отклонил незаконно огромни средства от мелницата, където е счетоводител. След излизането си от затвора той емигрира в Южна Африка, където се занимава с журналистика, но в областта на ръгбито. Друга важна фигура в историята на “Престън” е Том Фини.

Великият мениджър на “Ливърпул” Бил Шенкли и негов съотборник в тима преди го нарича “най-добрият футболист, когото съм виждал” Том Фини обаче никога не успява да спечели трофей в кариерата си. Последният трофей на “Престън” си остава купата на Англия, спечелена през 1938 г. след 1:0 срещу “Хъдърсфилд”. Това е първият финал в турнира, предаван пряко по телевизията. Престън е градът, определен за домакин на британския национален футболен музей. През 2012 г. обаче колекцията е преместена в Манчестър, което кара Том Фини в знак на протест да изтегли дарените от него експонати. Той умира в деня на Свети Валентин през 2014 г. и е увековечен с невероятна статуя пред стадион “Дийпдейл”, която е копие на една от най-известните му снимки. Фонтани около статуята имитират вдигната от терена вода при шпагат. Фонтаните около статуята на легендарния футболист от “Престън” Том Фини пред стадион “Дипдейл” имитират пръските вода, вдигнати при шпагат. Самият “Дийпдейл” пък е най-старият футболен стадион в Англия от гледна точка на това колко дълго е играл на него даден отбор. Чисто хронологически по-стари са само два стадиона - тези на “Шефилд Юнайтед” и “Мансфийлд”.

“Престън” играе тук от 1875 г., а местните фенове не искат и да чуват за строежа на ново съоръжение. “Дийпдейл” прилича много на “Луиджи Ферарис” в Генуа като трибуните са отделени от сгради в ъглите. Билети могат да се намерят без проблем от клубния уебсайт, като обаче ще ви е необходима регистрация. Стадионът е на 2 км от гарата. Съседният град Бърнли пък напълно може да опровергае някогашната репутация на Дупница (тогава Станке Димитров) за най-много привърженици на глава от населението. Статистически е доказано, че в Англия средно най-много хора от броя жители на даден град ходят на мачове на “Бърнли”. Клубът има изключително вярна публика и дълбоки връзки с монархията. Победният финал за купата през 1914 г. е първият, гледан на живо от монарх, като на трибуните е крал Джордж V. Почитател на клубните цветове във виненочервено и небесносиньо е и принц Чарлз. “Бърнли” играе на своя “Търф Мур” от 131 години насам, като в това отношение отстъпва само на съседите от “Престън”. Билети за мачовете на “Бърнли” в този момент се вземат най-трудно в сравнение с всички отбори наоколо заради елитния статут. Изисква се регистрация. Все пак, макар и ограничени, места на цена от 30 до 40 паунда се появяват и в седмицата преди мач, както е сега за сблъсъка с “Арсенал”. “Бърнли” организира много приятен тур на стадиона си, който обаче е... само в сряда.Феншоповете са два, единият е на стадиона, а другият се намира в градския мол “Чартър Уок”. Отборът е известен с многото дербита, а най-кървавото от тях е срещу “Блекбърн”.

Според мнозина това е и най-ожесточеният сблъсък в английския футбол, който бе възобновен на елитно ниво през 2009 г. Самият двубой бе напълно засенчен от сблъсъците по улиците и множеството арести През същия сезон 2009-10 мениджърът на “Бърнли” изненадващо напусна, за да поеме друг съседен отбор (“Болтън”), като оттогава се увеличи и омразата на феновете на “Бърнли” към този клуб. Мачовете с “Престън” се приемат повече като дерби от страна на съперника, а любопитното е, че при създаването на Футболната лига през 1888 г. една трета от всички участващи отбори са били на радиус от 40 км от Бърнли. Големият местен съперник “Блекбърн Роувърс” пък е един от най-славните отбори в Англия. Той се свързва главно със сензационната титла от 1995 г., осигурена с щедрите вложения на стоманения магнат Джак Уокър. Чарът на тази титла за англичаните е свързан с това, че местен инвеститор е показал, че може да вложи пари в родния си любим отбор. Това е в сериозен контраст с днешната реалност на Премиършип с орда от чуждестранни богаташи, горди с луксозните си “играчки”.

Дълго време отборът нямаше победа в Европа и отпадаше от анонимни съперници, а първият елиминиран от него тим в турнирите е ЦСКА през 2002 г. След смъртта на Джак Уокър през 2000 г. “Блекбърн” се управляваше от неговия семеен тръст, създаден с тази цел, до 2010 г., когато е продаден на индийските магнати от “Верки”, известни с производството на пилешки продукти. Заради това протестите срещу лошото им управление няколко пъти са съпроводени с хвърлянето на пилета по терена на “Иууд Парк”. Посещението на мач е лесна задача. Не си струва да купувате билети онлайн, можете да го сторите от самия стадион преди началото, като “Блекбърн” поддържа и доста ниски цени. Така например за дербито с “Бърнли” от купата на лигата през октомври бяха пуснати билети от 3 паунда. В самия Блекбърн можете да отседнете в хотел “Стенли Хаус”, построен от брата на Джак Уокър, в който със сигурност ще се запознаете и разговаряте с интересни хора от семейството на чаша бира. Последният ланкашърски тим, който заслужава специално внимание, е “Блекпул”. Това е отборът на Стенли Матюс, един от легендарните английски футболисти. “Блекпул” е известен с оранжевите си екипи, които заимства от холандския национален отбор и с финала за купата на Англия през 1953 г., спечелен с 4:3 срещу “Болтън”. Това е така нареченият “Финал на Матюс”. На 38 години и с репутацията на една от иконите на английския футбол по онова време Матюс печели първия си и единствен трофей в този мач, като сам обръща резултата в последните секунди. Самият финал е едно от най-значимите събития за английското общество през 50-те заедно с коронацията на кралица Елизабет II и стъпването на човек на Еверест.

Самият град Блекпул е един от най-известните английски курорти и световен център на спортните танци. Футболният отбор днес обаче носи малка наслада на феновете си, защото е на четвъртото ниво на английския футбол след едно спорадично участие във Висшата лига през 2010-2011 г., когато след промоцията мениджърът Йън Холуей и футболистите му бяха приветствани от над 100 000 души по улиците на града. На мач на стадион “Блумфилд Роуд”, който е разположен точно до морето, се ходи лесно, още повече че феновете на тима често го бойкотират в последните два сезона. КЛУБОВЕТЕ "Блекбърн Роувърс" Основан през 1875 г. Играе в бяло-сини фланелки и бели гащета. Стадион “Иууд Парк” (31 367 места). Три пъти шампион, 6 пъти носител на купата на Англия и веднъж на купата на лигата. Велики футболисти: Алън Шиърър, Крис Сътън, Фъргъс Сътър, Джими Дъглас. Велики треньори: Кени Далглиш. Стига се за 15 минути с автобус номер 1 от автогарата в града. "Бърнли" Основан през 1882 г. Играе във виненочервени фланелки със светлосини ръкави и бели гащета. Стадион “Търф Мур” (22 546 места). Два пъти шампион и веднъж носител на купата на Англия. Велики футболисти: Джими Макилрой, Джими Адамсън. Велики треньори: Хари Потс. Стига се пеша за около 5-10 минути от автогарата в града. "Блекпул" Основан през 1887 г. Играе в оранжеви фланелки и бели гащета. Стадион “Блумфилд Роуд” (17 338 места). Веднъж носител на купата на Англия. Велики футболисти: Стени Матюс, който е първият изобщо носител на “Златната топка, Джими Армфилд. Велики треньори: Джо Смит. Стига се с автобуси 5, 7, 10, 11 от центъра на града.

"Престън Норд Енд" Основан през 1881 г. Играе в бели фланелки и тъмносини гащета. Стадион “Дийпдейл” (23 404 места). Два пъти шампион, два пъти носител на купата на Англия. Велики футболисти: Том Фини, Бил Шенкли Велики треньори: Уилям Съдъл. Стига се с автобуси 6 и 19 от автогарата в града. В дните на мач може да се ползва и автобус 6А. 10 минути пеша през парка делят стадионите на "Ливърпул" и "Евертън" Само 20 минути пеша и откритият “Стенли Парк” разделят два от най-легендарните клубове в света - “Ливърпул” и “Евертън”, и съответно техните не по-малко култови стадиони “Анфилд Роуд” и “Гудисън Парк”. От птичи поглед прекрасно се вижда колко близо един до друг са стадионите на двата ливърпулски отбора. На преден план е “Анфийлд Роуд”, в далечината - “Гудисън Парк”. Заедно с “Бийтълс” и доковете “Албърт Докс” и “Пиер Хед Уотърфронт” двата футболни клуба са най-големите забележителности на града, който през 2015 г. бе избран за “най-приятелски” във Великобритания. Гостоприемството на местните е пословично до степен, че често се бърка от туристите с флирта, когато става дума за противоположния пол. А пък страстта към футбола е толкова впечатляваща, че “Ливърпул” (особено) и “Евертън” са смятани за едни от отборите с най-лоялни привърженици в света. Добра отправна точка за двата стадиона е автогарата Liverpool One. Там пристигат автобусите от цялата страна, както и №500, който за около 30 минути ви отвежда от летище “Джон Ленън” в югоизточната част на града до центъра. Съвсем наблизо се намира и гара “Ливърпул Лайм Стрийт”, която е вашата начална точка, ако пристигате с влак. Точно срещу ливърпулския док “Албъртс” се намира автогарата. Удобното на автогарата е, че се намира точно срещу “Албърт Докс”, или мястото, което през XVII век носи бурно развитие на града след идването на първия кораб с роби.

Няколко интересни музея се намират до доковете и крайбрежната “Пиер Хед Уотърфронтс”, като безспорно внимание за футболните фенове заслужава “Музеят на “Ливърпул”. Двата местни колоса се радват на подобаващо място, а е полезно да се знае, че всъщност там могат да бъдат видени трофеите, спечелени от “Евертън” и по-важните експонати от историята на клуба. Причината е, че “Евертън” не разполага със собствен музей заради ограниченото място на “Гудисън Парк”. Пътят до “Анфилд Роуд” с автобус №26 е почти 20 минути, като трябва да слезете на “Блесингтън Роуд”. Впечатляваща нова главна трибуна се вижда далеч преди да дойде спирката, така че няма как да се заблудите. Оттам са около 5 минути пеша по улицата, която ще ви отведе право до легендарната трибуна “Коп” и намиращата се вляво от нея главна - “Мейн Стенд”. В момента в района има засилена строителна дейност, така че, освен ако няма мач, можете да очаквате доста затворени улички, а в някои случаи и отсъствие на цялостен достъп до тази част от стадиона. На “Коп” засега обаче се намират важните неща. Там е огромният магазин за сувенири, а в съседство започват и туровете на стадиона и в музея. В момента не се предлага тур на стадиона заради продължаващите довършителни работи около трибуната “Мейн Стенд”, но за сметка на това има различни възможности за други обиколки и атракции. Така изглежда отвън легендарната трибуна “Коп” на стадиона на “Ливърпул”. Най-популярни са туровете, в които участват легенди на клуба, с които може да се разговаря, както и такива, завършващи с лека закуска в кафето “Буут Рум”.

Цените започват от 10 паунда за възрастни, а най-скъпите билети, заедно с храна, са 18 паунда. Обиколката стартира от тесен и тъмен вход на трибуната “Спайън Коп”, след което се потапяте в огромното море от история - от великите мениджъри Бил Шенкли, Боб Пейсли и Кени Далглиш през легендарните футболисти като Били Лидъл, Кевин Кигън, Далглиш или Стивън Джерард до незабравимите мачове, един от които е финалът в Шампионска лига срещу Милан в Истанбул през 2005 г., когато “червените” изравниха от 0:3 и накрая спечелиха с дузпи. Стивън Джерард е предоставил на музея своята лична колекция от ценности, която е част от обиколката. Около “Анфилд Роуд” има толкова много легендарни места, че човек се чуди къде по-напред да гледа. Зад “Коп” се намира портата на Боб Пейли, а от другата страна е увековечен Бил Шенкли, заедно с легендарния надпис You’ll never walk alone. Шенкли е вдъхновителят на неистовата подкрепа към Ливърпул, която възниква през 60-те години на миналия век по времето на “Бийтълс”. Песента You’ll never walk alone e на ливърпулската група Gerry&The Pacemakers, а след като започва да звучи преди всеки мач на “Анфилд”, е изкопирана от много други отбори, като при два от тях, “Селтик” и “Борусия” (Дортмунд), е добила почти същия култов характер. Шенкли е човекът, който с присъщата скаузърска арогантност и самочувствие, характерни за хората в града, поставя и табелата This is Anfield (“Това е “Анфилд”) в тунела, откъдето излизат футболистите към терена. Историята на “Ливърпул” е преплетена с две футболни трагедии на “Хейзел” и “Хилсбъро”, като при втората от тях през 1989 г. 96 привърженици на “червените” намират смъртта си заради претъпкания стадион в Шефилд преди полуфинал за купата на Англия.

Точно срещу трибуната “Коп” отсреща през улицата се намира фондацията, която вече 27 години се бори за разкриването на истината за тази трагедия, както и получаването на справедливост за семействата на жертвите. Присъдата, че става дума за убийство, бе произнесена чак през пролетта на тази година. Важен детайл, който трябва да знаете, е, че не е желателно да се разхождате около “Анфилд Роуд” с вестник “Сън” в ръка. Към него има истинска ненавист от страна на феновете на “Ливърпул”, а фондацията призовава той да бъде бойкотиран. Определено вестник “Сън” предизвиква агресия, а носенето и четеното му в района се смята за провокация Безспорно най-голямо внимание заслужава трибуната “Коп”. Неин кръстник е журналистът от вестник “Ливърпул Еко” Ърнест Едуардс. Той предлага името, впечатлен от разказа на бивши войници, които са сядали на насипа, където днес се намира тя, за да виждат по-добре терена. Според тях този насип е приличал на хълма Спайън Коп в Южна Африка, където се е състояла една от най-големите битки в историята на англо-бурските войни в началото на XX век. Интересното е, че първоначално “Анфилд” е принадлежал на “Евертън”, докато през 1892 г. неговият собственик Джон Хоулдинг решава да направи нов клуб заради спор с част от останалите членове. “Ливърпул” е основан в намиращия се наблизо хотел “Сандън”, който дотогава е бил използван като съблекалня от “Евертън” преди мачове. Днес хотелът е превърнат в пъб, където се събират феновете от групата “Спирит ъв Шенкли”, която бе в основата на изгонването на предишните американски собственици Джилет и Хикс от клуба.

Да се сдобие човек с билет за мач на “Ливърпул”, изглежда нелека задача, макар че с отварянето на новата главна трибуна и увеличението на капацитета до 54 000 места това не е невъзможно. Безспорно голямо предимство ще има, ако станете членове на “Ливърпул”. Годишната такса за Европа е 40 паунда, но предимството е, че 10 000 билета за всеки мач се пускат в продажба сред членовете. Ако не сте член, ограничени количество се появяват онлайн, обикновено 4 седмици преди мач. Трябва да сте изключително бързи на уебсайта liverpoolfc.com в деня на започването на продажба. За определени двубои билети могат да се намерят и в последния момент, както и чрез така наречения “Тикет ексчейндж”, където притежатели на абонаментни карти препродават местата си, ако не могат да посетят мача. Цените на билетите са от 37 до 59 паунда, като най-евтини са на трибуната “Коп”. В момента има промоция за горния етаж на новата главна трибуна, като входните късове се търгуват по 9 паунда за възрастни. На съседния “Гудисън Парк” ключова е борбата за територия. До него от “Анфилд” се стига с приятна 20-минутна разходка през откритата част на “Стенли Парк”, като няма шанс да се заблудите, защото табелите с посоки са навсякъде. Прекосявате най-красивата част с езерото и сте в началото на синята част от града.

“Евертън” полага огромни усилия да се промотира, като кварталът е осеян с билбордове и знамена на “карамелите”. “Гудисън Парк” е харесван от англичаните като един от класическите стадиони в страната, който държи множество първи места. Това реално е първият типично футболен стадион на Острова, а освен това първо тук се появява втори етаж на трибуните, както и първо тук се поставя отопление под терена. “Евертън” е клубът с най-много поредни сезони в елита и изобщо най-много участия там, така че не буди изненада още едно първо място за “Гудисън Парк” - това за най-много изиграни мачове в първия ешелон. От три страни стадионът е буквално сгушен между типични английски улички със сгради на повече от 100 години. Трибуните са опасани от “Линията на времето”, където чрез множество снимки по стените можете да се запознаете с цялата история на “Евертън”, изобилстваща от славни моменти. Статуята на легендарния голмайстор на “Евертън” Дикси Дийн е пред централния вход на “Гудисън Парк”. Голямата легенда на клуба е Дикси Дийн, голмайсторът с рекордните 60 гола, вкарани за спечелването на титлата през 1928 г., а неговата статуя се намира пред централния вход. Извън стадиона е изнесен и клубният магазин, който се намира в съвременна сграда, наподобяваща кулата от клубната емблема. Въпросната кула е един от символите на квартал “Евертън” и се нарича “Бийкън” от местните, а иначе носи името Кулата на принц Рупърт. Тя може да бъде видяна и днес, като се намира в парка на улица “Недърфилдс”.

Латинското мото от емблемата на “Евертън”, една от най-интересните в Англия, е Nil Satis, Nisi Optimum, или “Нищо освен най-доброто не е достатъчно”. Прякорът “карамелите” също е с интересен произход. Той идва от някогашния магазин за бонбони до стадиона. Неговият собственик е бил запален фен на отбора и преди всеки мач към публиката са били хвърляни стотици карамелени бонбони Днес дори и без карамелите “Евертън” е достатъчно привлекателен за феновете от цял свят, а билети се намират сравнително лесно през клубния уебсайт evertonfc.com дори и в седмицата преди мач. Цената на билетите е от 36 до 49 паунда в зависимост от категорията на мача. Разбира се, за големите сблъсъци почти сигурно билет можете да вземете само чрез членство в програмата Foreverton, което е само 20 паунда на година, като включва и ваучер от 5 паунда за намаление за билет от мач. От “Гудисън Парк” до центъра можете да се спуснете с автобус X3, който спира срещу главната трибуна. Той ще ви остави в началото на центъра, откъдето автогарата е на десетина минути пеша, а малка отбивка е възможна, за да видите “Кавърн Клуб” - мястото, където се ражда легендата за “Бийтълс”. В самия център се намира и хотел “Шенкли”, свързан именно с легендарния мениджър на “Ливърпул”. Там се организират специални “Шенкли турове” из култовите места на града, включително с посещение на мач на “червените”. Освен леснодостъпно за българите място заради полетите на нискобюджетните “Райънеър” до Ливърпул и “Уизеър” до близкия Манчестър, градът на “Бийтълс” е място, където няма как да не си изкарате добре и забавно, с много хумор и настроение, показани в страхотната комедия “51-ият щат” със Самюъл Джексън и Робърт Карлайл.

Транспорт До Ливърпул директно се стига с полети на “Райън Еър” от София, които започват от 20 лева с ранно закупуване. В града най-изгодният начин за придвижване е картата Saveway за зони Area C Liverpool, която е на цена 3,90 паунда и дава неограничени пътувания за един ден, включително до летището с експресния автобус №500. Валидна е след пиковите часове - 9,30 сутринта. Полезно Местните жители се наричат скаузъри. Името идва от яхния от агнешко и телешко, която местните моряци са приготвяли. Ако купувате билети от шофьор на автобус, не разчитайте, че ще има да ви върне от по-голяма банкнота от 10 паунда. Също важи и за много други места в града, така че пригответе си у вас по-дребни банкноти. “Ливърпул” и “Евертън” имат клубни магазини в съседство в търговската част Liverpool One на гърба на автогарата. За маниаците на тема “Титаник” има специален хотел в града, който се казва “30 Джеймс Стрийт Хотел”. Там някога се е намирала компанията собственик “Уайт Стар Лайн” и от един от балконите е съобщена новината за потъването на легендарния кораб. КЛУБОВЕТЕ "Ливърпул" Основан през 1892 г. Играе в червено. Стадион “Анфилд” (54 074 места). 12 пъти шампион на Англия, 7 пъти носител на купата, 8 пъти носител на купата на лигата. Печелил е 5 пъти Шампионската лига и КЕШ, както и 3 пъти Лига Европа и купата на УЕФА. Велики футболисти: Били Лидъл, Греъм Сунес, Кевин Кигън, Кени Далглиш, Фил Нийл, Йън Ръш, Брус Гробелар, Майкъл Оуен, Стивън Джерард. Велики треньори: Бил Шенкли, Боб Пейсли, Кени Далглиш, Рафа Бенитес. Стига се с автобус 26 от автогара “Ливърпул Уан” "Евертън" Основан през 1878 г. Играе в синьо и бяло. Стадион “Гудисън Парк” (39 572 места). 9 пъти шампион на Англия, 5 пъти носител на купата. Печелил е веднъж и КНК. Велики футболисти: Дикси Дийн, Хауърд Кендал, Невил Саутол, Томи Лоутън, Джо Мърсър, Алън Бол. Велики треньори: Хауърд Кендал. Стига се от спирка “Уайтчапъл” с автобус X3 или от “Лорд Стрийт” с автобуси 19, 20, 21.

Васил Колев, за вестник "24 часа"