И в дигиталната ера стадионът остава центърът на футболното преживяване. Приходите от билетите и спонсорите образуват икономическата база за това. Но големият успех на Царя на спортовете крие за клубовете и нови предизвикателства. В много градове от германската Бундеслига стадионите просто отесняха.
Редица тимове от елитната група предполагат, че могат да привлекат значително повече фенове на стадионите си, ако спортните им комплекси бяха по-големи. Това е така, независимо от спортните успехи и популярността на самите клубове. Решаваща е самата привличаща сила на играта, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt.
Освен непримиримите фенове футболът привлича все повече хора, които искат да изпитат нещо специално. На това разчитат клубовете, като започват, например Байерн Мюнхен, да разширяват целенасочено и околната среда на стадионите, превръщайки ги в постоянно интересна дестинация за туристите.
Борусия Дортмунд и Борусия Мьонхенгладбах също инвестират в околностите на своите арени. В Дортмунд, например, часове преди началото на мачовете хиляди привърженици се събират да празнуват. Самият мач след това се превръща за мнозина просто в кулминацията на една седмица. Моделът на лидера на пазара привлича нови последователи.
Да вземем за пример Кьолн. Въпреки че отборът се класира едва на девето място през миналия сезон, стадионът в местността Мюнгерсдорф бе разпродаден на 97 на сто със средна посещаемост от 48 500 души. Това е един много добър процент, защото запълняемост от 100% рядко се постига. Това се дължи на блока за гости, билети за който не бива да се пускат в продажба и който рядко може да бъде напълно разпродаден.
Сега Кьолн възнамерява да увеличи капацитета на стадиона си до 70 000 седящи места, или може би дори да построи чисто нов стадион. Последният вариант ще има предимството, че около подобен комплекс може да се създаде цяла гама от дейности, свързани с футбола. Това от своя страна ще донесе на клуба повече приходи в средносрочен план. Борусия Мьонхенгладбах в момента осъществява подобен план.
Друг пример е Лайпциг. Едва влязъл в Бундеслигата, спонсорираният от производителя на напитки Red Bull футболен тим вече обмисля как да се сдобие с по-голяма арена. Сегашните 43 000 места, особено на фона на лидера Байерн Мюнхен, са твърде малко. Още повече, че отборът би могъл да продава с до 10 – 12 000 билета повече на домакински мач, казва изпълнителният директор на клуба Оливер Минцлаф пред Sport Bild.
Мотото в Лайпциг – в дългосрочен план отборът да се задържи в Бундеслигата и за тази цел да се надгражда във всички насоки. По отношение на стадиона сега в екипа мислят за съоръжение, което може да се намира в покрайнините на града и да се ползва и за концерти и други големи прояви. При капацитет от поне 70 000 седящи места такова съоръжение би могло да струва около 300 млн. евро.
И примерът на Дармщат 98. Най-малкият и най-слабият от всички 18 клуба в Бундеслигата играе на стадион, който не отговаря на изискванията за висшата германска дивизия по много показатели. Той е с капацитет от 17 000 зрители – твърде малък и не отговаря на изискванията на феновете на икономиката „футбол“.
Разбира се, отборът би искал да изгради напълно нов комплекс, но му липсва икономическата база и спонсорите. Сега стадионът на ул. „Бьоленфалтор“ ще се модернизира за поне 11 млн. евро. Това обаче може да е само временно решение, дори ако се предположи, че отборът няма да се задържи лесно в топ лигата.
Фактът, че инвестициите в по-големите стадиони се отплащат, доказват лидерите на пазара в Мюнхен и Дортмунд. Стадионът на Байерн бе единственият, които през сезон 2016/17 бе винаги разпродаден. А това подсигури постоянния поток на високи приходи. А това от своя страна допринася за факта, че Байерн разширява постоянно доминиращата си позиция сред инвеститорите.
Подобна е ситуацията и в Дортмунд. Въпреки, че спортните постижения там по-скромни, жълто-черните трупат точки с уникалната атмосфера и огромния бар за VIP клиенти – с дължина над 100 метра. Никой друг клуб няма повече места в този скъп сегмент - 4123. На второ място по този показател е Хамбургер, но с около 1000 по-малко.
Един по-голям стадион предлага и по-солиден източник на приходи за отборите. Германски клуб, който играе в Шампионската лига, би трябвало без проблеми да привлича поне 50 000 зрители. Този критерий към момента се изпълнява едва от половината стадиони на отборите от Бундеслигата. Амбициозните „заводски“ отбори Байер Леверкузен и Волфсбург дори имат още по-малки стадиони. Но и тук фен културата е недоразвита, отчита Handelsblatt.
Един модерен футболен стадион вече би трябвало да предлага места за много различни фен групи. Съответно и приходите са преразпределени. Средно една трета от приходите от продажби на билети са от дневни билети, постоянни и VIP карти. Изненадващо висок при това разпределение е делът на ВИП клиентите.
Който иска да гледа мач от Бундеслигата от зоната с ложите, трябва да плати между 120 и 600 евро. Това е доста над нивото на нормалния единичен билет. А това в повечето случаи могат да си позволят най-вече богатите футболни фенове или компаниите. Много компании купуват контингент от ложите или ВИП местата, за да канят на мачовете свои клиенти и приятели.
Всички отбори работят над разширяване на тази област чрез повишаване на качеството и броя на VIP местата. Защото престижните места предлагат най-добрата възможност за увеличаване на приходите от стадиона. А цените на обикновените билети се повишава доста умерено. Някои клубове дори изключват увеличение на цените и оправдават това с опитите си да създадат фен култура.
Същевременно германските отбори искат да предотвратят създаването на „английски отношения". Под това те разбират промяна в структурата на посетителите и културата на феновете. В Англия цените на билетите скочиха толкова много, че много фенове с ниски доходи вече не могат да си позволят удоволствието да идат на мач. Те трябва да се задоволят с телевизионните излъчвания - вкъщи или в заведения.
Според някои изчисления приходите от продажбите на билети (дневни, както и абонаменти карти) в Буденслигата достигат на сезон между 6 и 60 млн. евро. Разликата е огромна. И тъкмо отборите с малки стадиони и по-слабо качество на ВИП услугите имат много висок потенциал за развитие. И наваксване по отношение на приходите.
Бойо Попов, Investor.bg