Елитният футбол е безпроблемен път пред младите хора по света към лесно изкарване на пари и натрупване на богатство. Блясъкът обаче е само от видимата страна на нещата. На втори план остават здравословните проблеми на играчите. А те често се пренебрегват с лека ръка, само и само треньорите им да могат да ги използват.

Болките са част от ежедневието на бившия немски национал Томас Бърдарич (41 г.). Когато някогашният нападател гледа от прозорците на къщата си в близост до Дюселдорф как синовете му Тим (15 г.) и Ланс (12 г.) ритат на двора, често го боли сърцето. "Тежко ми е, защото не съм в състояние да играя с тях", признава Бърдарич (на снимката) и се хваща за коляното. Напипва шевовете и се връща към един период от 2 години, в който футболът е съсипал здравето му.

Неговият случай обаче не е единичен, като него са много. Който се ослушва около лекари, играчи, треньори и агенти, научава за много подобни истории. Така лъсва истинското лице на футбола, в който търсенето на резултати на всяка цена превръща лекарите в безгласни букви. В тази система даже най-опитните от тях биват натискани от треньори и агенти да вдигат на крака контузени играчи с обезболяващи. Понякога, докато телата им не се превърнат в развалини, какъвто е случаят с Бърдарич. Бившият футболист е сред многото спортни инвалиди, които всяка година се произвеждат от футбола. И сега може да спортува единствено ако се натъпче с обезболяващи. Нещо, което е правил още в края на кариерата си. След травма на менискуса през 2006 г. коляното му е оперирано общо 7 пъти, а той твърди, че след това се е връщал в игра много по-рано от необходимото. "Тогавашният ми треньор в Хановер Дитер Хекинг ме поставяше под напрежение заради малкото тренировки, в които участвах", твърди Бърдарич. Хекинг, който в момента води Волфсбург, често го е карал да тренира и когато Томас е искал да почива. И така се стига до момента, в който нападателят отново контузва тежко коляното си.

"В Бундеслигата почти няма играчи, които да решават сами кога са готови за игра", казва проф. Инго Фробьозе, който от години проучва контузиите на професионалните футболисти. За специалиста случаят "Бърдарич" съвсем не е изключение, а нещо нормално. "Във футбола телата на играчите биват изстисквани като грейпфрут. Играчите са се превърнали в крепостни селяни на клубовете и техните треньори." По тази тема Бърдарич, който доскоро се изявяваше като треньор из долните дивизии, казва: "Нещо във футбола трябва да се промени!"

Реформите на ФИФА и УЕФА в последните години обаче показват, че големите федерации искат да има още повече мачове, за да изкарват още повече пари. А това значи още по-голямо натоварване на играчите. Европейските първенства бяха разширени до 24 отбора, планът за световните е да станат с 40 отбора. Затова и на водещите футболисти им се събират по 70 мача на сезон. На това отгоре натоварването в самите мачове се е покачило много. През 80-те г. професионалистите са тичали средно по 7 км на мач, а сега се гонят 12 км. Спринтовете средно на мач пък са се покачили 3 пъти в сравнение с преди 30 г. А време за възстановяване няма. Играчите са претоварени и лекарите трябва да правят чудеса, за да ги вдигат на крака.

Д-р Валтер (65 г.) е сред специалистите, на които им е писнало и не пропускат да критикуват системата. През годините лекарят от Дюселдорф е оперирал над 4000 пъти кръстни връзки на коляното, под неговия нож са лягали пациенти от половин Европа, включително известни лица като бившия национален вратар на Германия Йенс Леман. В последните 3 години обаче той отказва да оперира футболисти. "Процедурите започнаха да стават неоправдани заради нарастващото влияние на трети лица", уточнява д-р Валтер, който дълги години е бил лекар на Шалке.

Той е повече от наясно как ръководители, треньори и агенти подкопават авторитета на лекарите за да се пускат в игра футболисти, които всъщност са контузени. В неговата практика е имало случай, в който президентът пуска в игра африкански нападател (Виктор Агали) само 2 седмици след операция на менискус. "Казах, че е невъзможно, защото момчето се нуждае от 6 седмици почивка, но въпреки това го пуснаха да играе на обезболяващи. А коляното му още беше с конци." Това съвсем не е единичен случай, да се залага на контузени играчи е обичайна практика. Според специалисти 25% от всички контузии всъщност са стари травми, които се обаждат заради голямото натоварване. Обичайна практика е и пазаренето на лекари и клубни ръководители по отношение на периодите за възстановяване. Обичайна практика е и лекарските препоръки да се игнорират.

Торстен Рарек (52 г.) е работил 13 г. като лекар в Бундеслигата, но през 2014 г. се оттегля окончателно заради постоянното незачитане на препоръките му. "Когато кажеш 4 седмици почивка, а треньорът пусне футболиста в игра след 2 седмици, губиш уважението на околните, а освен това ти самият спираш да се уважаваш", твърди Рарек. Той не крие, че е имал работа с футболисти, които могат да играят единствено на обезболяващи. Без значение дали става дума за диклофенак, ибупрофен, парацетамол или аркоксия. "Има и играчи, които само си ги набавят и ги гълтат като бонбонки", твърди докторът. А в потвърждение може да се спомене за едно проучване на ФИФА, според което всеки трети играч на Мондиал 2010 е играл поне по 1 мач на обезболяващи. Обаче злоупотребата с диклофенак и ибупрофен може да доведе до проблеми със сърцето, дробовете, стомаха и бъбреците. "В такива случаи играчът рискува едновременно животозастрашаваща аритмия и устойчиво увреждане на бъбреците, какъвто беше случаят с Иван Класнич", уточнява специалист от бранша. През 2008 г. бившият национал на Хърватия Класнич завежда иск за 1,5 млн. евро неустойка срещу лекарите на Вердер. Той ги обвинява в това, че покрай предписаните му големи дози диклофенак са се увредили бъбреците му. И това е предизвикало нуждата от направената му след това трансплантация. Процесът обаче не е приключил и досега.

Доказателство за натиска върху лекарите, особено при липса на успехи, са събитията в Байерн от пролетта на 2015 г. Отношенията между тогавашния треньор Пеп Гуардиола и дългогодишния лекар Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт се бяха влошили бързо още преди това. Ключови играчи като Робен, Рибери и Хави Мартинес отсъстваха месеци наред, а Пеп не беше доволен от темповете на възстановяване и престана да вярва в Мюлер-Волфарт. В средите на спорните лекари мускулните травми са индикатор за претоварване или прекалено рано влизане в игра след контузия са мускулните травми. През сезон 2015/16 именно в Байерн са лидери по този показател в Бундеслигата с общо 688 пропуснати дни. За сравнение под ръководството на Томас Тухел в Борусия Дортмунд дните са били едва 150, много по-малко в сравнение с предшественика му Юрген Клоп.

След поредната травма на любимеца си Тиаго в Байерн Пеп пренебрегна Мюлер-Волфарт и му позволи да се лекува в Испания. А след това си призна: "Може би това беше голяма грешка." Друг пример за подхода на Пеп е поведението му спрямо защитника Меди Бенатия (в момента под наем в Юве), който е бил пускан в игра неподготвен и така състоянието се влошава. "Посланието на Гуардиола в този случай е било: играчите ми трябват готови и аз решавам кога са готови", убедени са лекари. През април 2015 г. скандалът около Мюлер-Волфарт ескалира след загубата с 1:3 от Порто и той напусна клуба след 38 г. работа там. "По неразбираеми причини медицинският щаб беше обвинен за загубата", мотивира оттеглянето си специалистът, който и в момента продължава да лекува в частната си клиника спортни звезди от цял свят.

Според запознати треньорът Феликс Магат е реагирал още по-крайно от Гуардиола и е забранявал на лекарите на клубовете, които води, да обявяват пред играчите точните им диагнози, за да решава сам кога са готови да играят. Въпреки че Магат вече работи в Китай, д-р Рарек не иска и да чува за връщане във футбола. Имал е оферти, включително и от национални отбори, но ги отказва: "Бих се върнал чак след като културата по отношение на здравето и превенцията в професионалния футбол се промени изцяло!" Към момента обаче такива изгледи няма...

Ибрахим Набер Превод на вестник "7 дни спорт"