Превръщането на Манчестър в световна футболна столица

Наближава събота, а това означава, че всички погледи ще се обърнат към Манчестър. Защото идва времето за красивата лудост - дербито между Юнайтед и Сити.

Когато Пеп Гуардиола се появи на новото си работно място в Сити, изглежда така, сякаш се опитват да му направят и тревата по-приятна. Зеленото на ст. "Етихад" е някак по-зелено от зеленото на останалите конкуренти във Висшата лига. Носи аромат на чесън, който напомня за средиземноморска кухня. Този аромат се дължи на специален сорт трева от Белгия. Но в Сити е така - всичко е специално. На стената в боядисаната в светлосиньо съблекалня виси часовник, който отмерва времето до хилядна от секундата, това е атомното време. Но и в това няма нищо изненадващо, защото Манчестър вече е домът на перфекциониста Пеп Гуардиола. На него обаче му се налага да дели града с големия си антипод Жозе Моуриньо, който се настани няколко километра югозападно на "Олд Трафорд". И там всичко е специално, съвсем по вкуса на този, който сам се нарече Специалния, само тревата не мирише толкова хубаво. Като цяло обаче и за двамата всичко е подготвено идеално.

Тази събота Сити гостува на Юнайтед и животът в Англия ще спре. Тогава цялата планета ще гледа как двамата най-прочути треньори, които са непримирими врагове, ще се изправят за първи път един срещу друг на Острова в градското дерби на Манчестър. Юнайтед срещу Сити, "сините" срещу "червените", първият срещу третия в класирането, Червените дяволи срещу Гражданите. Или ако сведем нещата до треньорите, става дума за битка на пуриста с прагматика, една съвременна Игра на тронове. И Пеп, и Жозе са печелили по 2 пъти Шампионската лига, печелили са всякакви трофеи, а между другото са разменяли и безброй вулгарности помежду си. В директния им баланс каталунецът води със 7 победи срещу 3 за португалеца. Но когато стане дума за преминаване на границата, Моуриньо определено е по-талантлив. Всички помнят онзи момент по време на мачовете за Суперкупата на Испания през 2011 г., когато Жозе бръкна с пръст в окото на помощника на Пеп - вече покойният Тито Виланова. Затова и сега всички в Манчестър са наежени за нова порция забележителни събития от подобен характер.

Преди в Испания Жозе и Пеп бяха разделени от разстоянието между Мадрид и Барселона, но сега ги делят по-малко от 10 км. С градския транспорт разстоянието между клубната база на Сити и "Олд Трафорд", който ще приеме дербито, се взима за 20 мин. Тук е моментът за малко история: повечето от жителите на Манчестър подкрепят Сити, който е създаден в края на XIX век с цел да притъпи уличните боеве, които били ежедневие по онова време. Тогава един викарий получил божествено вдъхновение и викал: "Дайте им една топка и ги оставете да играят!" Така се започнало със Сити. Юнайтед се е появил по-късно като клуб на железниците, ирландците и католиците, но сега е много по-прочут в глобален план заради титлите, триумфите и трагедиите си.

Сега Манчестър е родина на капитализма и символ на модерното. Там домът на създадения от Би Би Си Media City, в който работят над 60 хил. души. Идеята около него е опит в стария индустриален регион да се изгради антипод на Лондон, поне така е на теория. На практика обаче политиците отдавна са си у дома в Манчестър. През 2 г., за последно миналия октомври, либералите се събират на конгреси в града, а това води след себе си демонстрации, обиди, замервания с яйца и т.н. Но дойде ли време за футбол, всичко това замира. Тогава анархистите и антикапиталистите щурмуват пъбовете и изведнъж стават кротки и френетични поддръжници на най-богатите в най-капиталистичестката футболна лига на света. Това също е Манчестър!

Гари Джеймс преподава спортна история в местния университет. Той разполага с цяла поредица мъдри книги за футболната история на града и е категоричен: "В Манчестър не сме богати. Огромната част от нас работят здраво, настроени са бунтовнически и са изключително горди с града си." Това важи и за феновете на Сити, и за тези на Юнайтед. Като фен на Сити Гари е привикнал към скръбта. Изпадания, влизания, пак изпадания, гаври, които даже не идват от града, а от Трафорд, който, погледнато на теория, даже не е бил в границите на Манчестър. Затова и феновете на Червените дяволи са смятани по-скоро за новоизлюпени футболни туристи. Затова и един от вицовете на Сити след загуби на Юнайтед звучи така: "Сега ги чакат 10 часа лошо настроение по обратния път до Шанхай!" Истината обаче е, че този виц вече не е толкова вървежен. Особено след като шейховете купиха Сити. Те разполагат с толкова пари, колкото и пясък, и напомпаха бързо клуба до реален конкурент на Юнайтед. С което превърнаха Манчестър в столица на световния футбол.

Сега и двата клуба са богати, а през лятото Моуриньо и Гуардиола пазаруваха все едно няма да има утре. Сити вложи 213 млн. евро за нови играчи, включително талантливите немски национали Илкай Гюндохган и Лирой Сане. Юнайтед пък извади 105 млн. само за Пол Погба - световен рекорд, който накара даже легендарният Гари Линекер да се пита дали французинът не е най-надцененият играч на планетата. За сметка на Пол обаче Златан Ибрахимович пристигна на "Олд Трафорд" без трансферна сума. Във футбола Манчестър е център на турбокапитализма, в който няма място за сантименталности. Пример в това отношение е Моуриньо, който отстрани от Юнайтед, без да му мигне окото, световния шампион Бастиан Швайнщайгер. В Сити пък Гуардиола изрита в типичния си стил една камара скъпоплатен персонал, включително любимеца на феновете Джо Харт.

В дните преди дербито бившият немски национал Дитмар Хаман (43 г.) прекарва следобедите си в един готин бар в Олдерлей Едж, зелената яка на Манчестър. Хаман, който е бивш халф на Сити, живее наблизо, в района, който е населяван от много от звездите на двата клуба. Наоколо е пълно с лъскави заведения, с брокери на имоти, с баровски коли и хубави жени. Сега Хаман, който игра още за Нюкасъл, но изкара най-хубавите си години в Ливърпул, е анализатор Sky и по тази причина всеки уикенд се прибира в Германия, а освен това работи и за Би Би Си. Той е отлично запознат и с Висшата лига, и с Бундеслигата и твърди, че многото пари на Острова не са плюс за местния футбол. "Смятам, че нивото в Германия е по-високо", отсича смело Хаман. Той е доста объркан от всичко това, което става в момента във Висшата лига. Включително първото домакинство на Сити за новия сезон (2:1) срещу Съндърланд, за което останаха непродадени билети. "Това би трябвало да послужи за алармен сигнал за загубата на връзка с обикновените хора. Сега играчите си мислят, че поддържат връзка с феновете само защото пишат в Туитър", учуден е Хаман. Той гледа с недоверие и към Гуардиола: "Скептичен съм за резултатите, които ще постигне в Сити. Той е дошъл да спечели Шампионската лига. 

Титлата в първенството би могла да се купи, може би. Но на международното поле това няма как да стане! Дали Манчестър вече е столица на световния футбол? Не мисля така. Но е супер, че Пеп и Жозе са част от картинката. След 10 г. двамата ще седят на яхтите си и ще разправят на децата си по колко титли са спечелили, подчертавайки специално кои са им били съперници." На връщане от зелената яка на Манчестър по посока града попадаме на грандиозна строителна площадка. В целия център на града се строи. Полагат се нови линии за трамваите, правят се нови алеи за велосипедистите, вдигат се нови сгради в Media City, нови хотели, Манчестър се превръща в силата на Севера. Аналогично е положението в Сити и Юнайтед, водени от новите им мениджъри. Техните проекти засега са незавършени, но обещават добро бъдеще. Точно това ги прави толкова впечатляващи. Двамата его маниаци Пеп и Жозе вече са готови за битка, за тяхната Игра на тронове. Затова Манчестър вече е притихнал, Англия е притихнала, светът е удивен. И само невежите казват: "Това е просто футбол!"

Михаел Щрек, превод "7 дни спорт"