Ако искаме да опознаем днешната мода, не ни е нужно да ходим по дефилета, просто трябва да погледаме европейското по футбол. По терените се разхождат най-различни авангардисти - космати "барбудос", "линейни" прически, татуси.
Модата на небръснатите е отдавнашна, но тази година направо превзе терена. По правило, от трима играчи - двама са брадати. Класацията се води от турците, където само двама са с малки, едва двудневни или тридневни бради, което се брои за бръснато.
Но докато за комшиите това е нормално, то косматите лица в лагера на Испания трудно може да се приемат. Там единствен Иниеста е демоде и се бръсне в деня на мача. А някои негови колеги направо стряскат - на Серхио Рамос брадата му все повече расте и скоро ще започне да се спъва в нея Пике, Хуанфран и Нолито пък допълват картинката, която превърна "Ла Роха" в копие на предшествениците си от времето на Великите географски открития - конкистадорите на Кортес.
Нещата не са по-различни и в лагера на Италия. Там Симоне Дзазда замяза на талибан с голямата си брада и обръснат череп. Съотборникът му Бардзали е почти същият. О, времена! О, нрави! Безспорните номер едно при брадатите обаче са Арон Гунарсон и уелсците Джо Ледли и Сам Воукс. Първите двама явно не са доволни от външния вид, с който природата ги е дарила - на отличници от прогимназията. Една година без бръснач превърна симпатягите в страховити типажи, които допълнително стряскат съперниците с безкомпромисни влизания.
Гунарсон явно наистина влезе в ролята на герой от сериала "Викинги" и се държа като такъв до отпадането. Ледли пък може бе е взел пример от ръгбистите на Уелс, които до скоро бяха единствената спортна радост за сънародниците му. Воукс ще трябва да почака още шест месеца, за да се доближи до тях.
В татуировките пак ще видим мачото Рамос, също хърватина Чорлука, испанеца Фабрегас, както и две трети от националите на Словакия, начело с Шкъртел. Северноирландецът Маклийн е подходящ за Бритиш мюзиъм. Тъмнокожите футболисти също си имат своя мода. Линейната подстрижка тип Погба явно е задължителна за тях. Нещата обаче стават страшни, когато някои решат, че естественият цвят на косата им не го задоволява.
Така се появиха експонати като от птича изложба. Едно от най-лошите изпълнения бе от страна на Маруан Фелаини. Той запази вида си в стил Джексън файф, но в нов оттенък - сламено русо. Иван Перешич пък за всеки мач се появяваше с нова патриотичен нюанс в косата си. Добре че игра силно, иначе щяхме да го запомним само с това. В общи линии екипите са хармонизирани цветово, а и немалко отбори играят с класическите си одежди.
И изведнъж изненада - турците се явиха с приятен преливащ полузелен екип, но комбиниран - сега внимание - с черни чорапи ! Виждали сме контрадизайн, но чак такъв. И което довършва кича: бутонките с различен цвят - резедави, розови, бежави. Тази нова мода е направо страховита. Когато Федерер се яви на корта с розови маратонки, а съотборникът му Вавринка с гащенца на каренца, трибуните ахнаха, дори взеха да разсъждават в сексуален план.
Разбира се, розовите и карирани моди се разроиха - но цял футболен тим да играе с различни обувки, е непонятно. Поне са здрави бутонките на съседите, не са като фланелките на швейцарците, които само в един мач се скъсаха на брой три. Ако в шоколадите и часовниците нацията е добре, в текстила изглежда не е.
Във финалната фаза половината отбори отпаднахаи съответно много скици и чешити си тръгнаха за къщите да гледат мачовете на канапетата с бира в ръка. Нека - но и нека си пазят визуалните аксесоари, че ще им трябват за следващи пърформънси.
Материал на "Стандарт"
Коментари
Напиши коментарНапиши коментар