Футболният свят вече никога няма да е същият. Възможно е в душата както преди да кипят бурни емоции, но триумфът на Исландия вероятно е най-голямата сензация в историята на международните турнири. Това е нещо фантасмагорично, нещо, което просто не може да се е случило.

Родоначалниците на футбола бяха унижени в любимата си игра от малката страна с ледници и вулкани и население от 330 000 души.
За Англия това поражение е един от най-черните дни в историята, най-позорната страница в спортната летопис. За Исландия това не само е въплъщение на мечтите на нацията, но и красива сага за храбри герои, верни другари и нескончаем упорит труд. Както и да завърши този шампионат, в него вече има един победител.

Докато разсъждаваме за феномена Исландия, думите „чудо“ и „фантастика“ идват наум всяка минута. С тях се обясняват класирането за Евро 2016 с двете победи над Холандия, излизането от груповата фаза във Франция без поражение и сега този луд осминафинален мач в Ница.

Да говорим твърде много за чудеса обаче означава да обидим доблестния исландски народ. Макар той в голямата си част наистина да вярва в магии, приказки, съществуването на елфи и вълшебници. Заедно с тях на ледения остров има и удивителни работяги. А грандиозните спортни постижения не са дошли случайно. С тихи стъпки те вървяха към този ден в последните две десетилетия. Затова по-добре да заменим „чудо“ със „сбъдната мечта“.

Сага за истинските мъже

Характер и сила на духа – в този случай това не са просто общи фрази и клише, което обяснява волевата победа на даден тим. В Исландия хората и особено спортистите от деца са научени на тежък труд и както никой друг умеят да търпят несгодите. „Ние сме малка страна, у нас няма много ярки личности – казва ко-треньорът Хеймир Халгримсон. – Не можем да се похвалим с най-надарените футболисти. Знаем, че в много мачове няма да видим често топката. Затова трябва да сме дисциплинирани, концентрирани и готови за тежки изпитания. Тези качества се ценят във всички сфери на живота у нас. Ето ви нагледен пример: във всички страни се хвалят за извършения труд и казват „Браво“ и „Чудесна работа“. А при нас хвалбата в думи ще бъде: „Тежка работа! Положи усилия – получи резултат“. Ако се вгледате в състава на Исландия, бихте разпознали само един по-талантлив играч – Гилфи Сигурдсон. Останалите са железни атлети, които компенсират недостатъците с налудничава самоотверженост.

Сага за футболните дворци

Някога, преди две декади, никой във футболния свят не знаеше нищо за Исландия. От време на време в Европа се появяваха талантливи играчи, някои от които направиха кариера (Сверисон, Гудьонсен), но за националния тим никой не се сещаше. Отборът бе във втората стотица на ранглистата на ФИФА и даже не мечтаеше да играе на големи турнири.
Причините са прости – страната е рядко населена, климатът е суров, да се играе може само 4 месеца в годината, докато няма сняг. Как да се родят таланти тук? В един прекрасен ден на хората във федерацията им омръзна от тези приказки. Обърнаха се към опита на другите северни страни в Скандинавия, където спортните успехи бяха доста повече. Цяла делегация отиде в Норвегия, откъдето се върна с проста, но гениална идея: да се строят закрити терени. Колкото повече – толкова по-добре. Първият „футболен дом“ се появи през 2000 г. в Кефлавик – на 50 км от Рейкявик, близо до международното летище. Хората се втурнаха към него, за да играят, а успехът му накара правителството да продължи идеята. Помогна и растежът в икономиката от 2002-а до 2008-а. Към ден-днешен такива „футболни къщи“ има 12 – с покрив, изкуствен терен, отоплителна система, медицински стаи, съвременни съблекални. В пълен ход е строежът на още четири. И няма съмнение, че първоначалният план – 100 открити терена и 22 закрити, ще бъде изпълнен. Вижте още веднъж тези цифри и си спомнете населението на страната. Тези обекти в Исландия се строят с пари от бюджета, а всички данъкоплатци получиха възможност да пращат децата си безплатно да играят, което доведе до истински бум. От сезонно хоби футболът се превърна в национално дело.

Сага за треньорите

За какво са ти съвременни терени, когато в страната няма футболни традиции. Кой ще тренира тези деца, кой ще им дава пример? По-рано с това се занимаваха най-вече родителите, чиито познания в спорта бяха ограничени. После стана по-добре – известни местни играчи с кариера в Европа се връщаха в родината, за да предадат знанията си. От 2006-а обаче с помощта на УЕФА вече не бе нужно да се ходи до континента, за да се учи и полага изпит. Организираха се курсове, които да произвеждат квалифицирани преподаватели. И треньорството мина на друго ниво. По последни данни в Исландия сега има 184 специалисти от категория А, 584 с лиценз Б, а федерацията забранява да се обучават деца над 10 години, ако няма нужния сертификат. Т.е. на 500 жители на Исландия се пада по един дипломиран треньор. Даже в Англия пропорцията е 10 000:1. 

Сага за амбициозните младежи

На целия остров са регистрирани 22 000 футболисти – мъже и жени, възрастни и деца. Професионалистите са около стотина. Отличителното при Исландия – тук не губят талантите. Населението е малко, територията – също, треньорите – много, да се изпусне някой няма как да стане. Втори важен момент: тук никога не зачеркват деца, даже някое да изостава от връстниците си. Докато има желание и сили – играе поне за здраве. А те играят и прогресират. Нагледен пример за тази революция стана клубът Брейдаблик, където построиха модерен стадион. Тук дори най-малките момиченца се обучават от треньори с лиценз. Успехите не закъсняха – титлите идват една след друга, израстват и класни футболисти. Именно оттук родом са Гилфи Сигурдсон, сега в Суонзи, Финбогасон (Аугсбург), Гудмундсон (Чарлтън). И макар исландският шампионат да не е на високо ниво и да се смята за полупрофесионален, оттук най-добрите тръгват към Европа. Статистиката сочи, че 70 процента се пробват във водещи първенства, 20% отиват поне на проби, а останалите играят редовно в местното първенство.

Сага за идеалния тандем

След като пирамидата е построена, как да се действа с националния тим? Да се доверят на свой треньор или на чужденец с богат опит? Исландците избраха смесен вариант. През октомври 2011-а бе поканен Ларс Лагербек. След като изгледа няколко контроли, шведът реши да отложи пенсионирането си и се съгласи. А като помощник му бе пратен един от обещаващите местни специалисти – Халгримсон, чиято основна професия е зъболекар. И се получи идеален тандем. Двамата имат равни пълномощия, спорят и взимат съвместно решения. Лагербек носи европейския подход, схемите, тактиката, опита, а младият му колега му помага да се ориентира в особеностите на местната култура и психология. Всъщност Лагербек сега приключва кариерата си, а Халгримсон ще продължи сам по начертания път.

Сага за талантливото поколение

Ангажирано правителство, вложени сърце, душа и пари в развитието на спорта, вродено трудолюбие и характер на победители, набор качествени треньори – всичко това изигра важна роля за триумфа на малката, но горда Исландия. Не бива обаче да се пренебрегва и наличието на уникално поколение. Ако се вгледаме в лидерите на тима, то те са се родили между 1989 и 1992 г. Израснали са в съвършено друг свят и условия, а не по калните и замръзнали терени. „Тази генерация наистина е много добра – признава Халгримсон. – Може би е най-добрата в историята на Исландия. Някои излязоха в Европа и повлякоха другите със себе си. Взаимно се дърпат и вървят към съвършенството. Заедно са от юношеските отбори и се познават със затворени очи.“ Така 20 години след началото на реформите постигнатите резултати са потресаващи. Въпросът е дали винаги ще се получава така, но това ще занимава бъдещите поколения. Сега можем само да се радваме за Исландия, която накара целия свят да говори за нея. За тези момчета няма нищо невъзможно и дано футболната им приказка продължи. Благодарим ти, малка страна с голямо сърце, че ни подари най-красивата спортна историята на това лято!

 Михаил ГОНЧАРОВ, Спорт Експрес