Лестър вече трета седмица се къпе в славата на спечелената първа титла на Англия. Скромният тим има пълното основание да празнува, при това с гордост сензационния си триумф. Лисиците обаче не са сами, а имат още 228 братя по съдба в Европа, пише "Тема спорт".

Клубове, които само веднъж са покорили шампионския връх. За някои мечтата за бис е още жива, други живуркат по долни дивизии, някои са претърпели различни трансформации, а има и такива, които вече не съществуват.

България също може да се похвали с еднократни шампиони, при това цели 8 на брой. Това са варненските Шипченски сокол (1932) и Тича (1938), софийските АС 23 (1931) и Спортклуб (1935), пловдивският Спартак (1963), старозагорският Берое (1986), великотърновският Етър (1991), а през този век и Локомотив Пловдив (2004).  Разходката из първенствата от европейския Топ 5 изважда на показ доста любопитни подробности.

Англия: Шефилд Юнайтед бе първият

Феновете на английското първенство изтъкват като причина за пристрастията си интригата, динамиката, изненадите. Прясната титла на Лестър чудесно се вписва в този профил. Лидер по отличия е Манчестър Ю (20), пред Ливърпул (18) и Арсенал (13). С появата на Висшата лига през 1992 г. ново име към досегашните шампиони не се добави, изключвайки лисици. 

Преди 118 г. Шефилд Ю спечели титлата, която и и до сега си остава единствена. Градът има специално място в историята на играта. ФК Шефилд е първият специализиран футболен клуб, който изиграва и първия мач в историята. Той обаче не стига до титлата, което правят съгражданите от Юнайтед през 1898 г. Остриетата в момента се подвизават в Лига 1.

Сравнително скоро еднократен шампион става и Уест Бромич. Албиън цели 5 пъти ликува с ФА къп, но титлата през 1920 г. си остава уникална. Дроздовете държат един рекорд, с който не се гордият – 10 пъти са финиширали последни в елита. След близо 40 г. се появява следващият еднократен шампион.

Ипсуич придобива професионален статут през 1936 г., а до 1961 таванът на тима е второто ниво. Начело с превърналия се в легенда сър Алф Рамзи трактористите не само влизат в елита, но и печелят титлата през 1962-ра. Четири години по-късно мениджърът, вече като селекционер на Англия, ще покори световния връх, а следващия сезон Ипсуич ще изпадне.

През 1978 г. Нотингам изкопира стореното от Таун. Начело също с велик мениджър – Брайън Клъф, Форест нахлу в елита и от раз спечели титлата. Нотингам обаче направи нещо, непостигано и до днес – разви успеха на континенталната сцена и стана единственият с повече европейски клубни титли (1979, 1980), отколкото местни. Сега на ред е Лестър...

Испания: Само трио се добра да върха

Мадрид и Барселона са оставили трохи за останалите испански градове. На сметката на столицата са 42 титли (Реал-32, Атлетико-10), докато 24 красят витрината на блаугранас – гордостта на Каталуня. Атлетик Билбао е успял да се вреди с 8 отличия, Валенсия с 6, две има Реал Сосиедад.

През 1935 г. обаче цяла Андалусия ликува. Севиля спечели Купата на краля, а съгражданинът Бетис стана шампион. Зелено-белите преди 4 г. бяха в Сегунда, но с идването на треньора Патрик О’Конъл настъпи не само промяна, а и истинско чудо.

За него се носи следната легенда – в последния кръг Бетис играе срещу Расинг, а ирландецът помолил бившия си клуб да му „легне”. Сантандерци отказали, защото президентът им бил фен на преследвача Реал, а имало и солиден финансов бонус от Мадрид. В крайна сметка мачът завършил 5:0 за Бетис... А О’Конъл пое Барселона, където повтори упражнението.

Веднага след края на Втората световна война титлата отива в Севиля. Бившият треньор Рамон Енсинас след престой във Валенсия и Реал се завърна, за да изведе тима до върха през 1946 г. 

Ла Коруня дълго време бе със славата на асансьор между първите две дивизии, когато неочаквано спечели титлата през 2000 г. Начело с Хавиер Ирурета и попълненията Рой Макаай, Сесар Мартин и Виктор Санчес галисийците буквално полетяха и издържаха в дуела с Барса.

Германия: Бундеслигата съсипа разнообразието 

През сезон 1963/64 е създадена германската Бундеслига. С този формат футболът в тогавашната ФРГ навлиза в различен етап. Слага се край на романтичното разнообразие, когото в началото на миналия век ликуват отбори като Фрайбургер, Холщайн, Карлсруер ФФ, Фюрт, Блау Вайс или Виктория. Има и куриоз - през 1941 г. след аншлуса на Австрия първенството е спечелено от виенския Рапид след 4:3 във финала срещу Шалке 04. 

С новия формат се появява и клуб хегемон, който спокойно може да бъде символ на Бундеслигата. Байерн е спечелил 26 титли, като само една (1932) е от „преди“. Иначе още 11 се добират до Сребърната салатиера. За периода повече от веднъж ликуват Борусия М (5), Борусия Д (5), Вердер (4), Хамбургер (3), Щутгарт (3) и Кайзерслаутерн (2). Четири клуба стигат само до „1“.

В зората на Бундеслигата силният отбор на Мюнхен е 1860, а не Байерн. През 1964 г. синьо-белите печелят купата, а на следващата стигат до финал за КНК (0:2 срещу Уест Хем). Сезон 1965/66 се оказва шампионски, подпечатан в предпоследния кръг с победа срещу Дортмунд. Баварците си остават с тази титла, през 1970 г. се сриват до регионалното ниво, отнемат им лиценза и от 2004 г. Бундеслигата им е табу.

Следващия сезон върхът е за Айнтрахт Брауншвайг. С желязна защита треньорът Хелмут Йохансен носи на жълто-сините единствената им титла през 1966/67 г. Историята е позната – пропадане до третото ниво. През 2012-а Айнтрахт се завърна в елита, за да го напусне веднага и оттогава е във Втора Бундеслига.

Третият различен шампион е Нюрнберг през 1967/68. Но франките имат цели 8 преди Бундеслигата, което по общ брой ги нарежда веднага след Байерн. Нюрнберг държи заедно с Арминия рекорда по изпадания от Лигата – по 6. Последният добрал се еднократно до върха е Волфсбург. Строгият треньор Феликс Магат и фамозният нападателен дует Джеко-Графите (с общо 54 гола) изведоха фирмения отбор на Фолксваген до титлата през 2009 г. 

Италия: Във Верона не се разбиват само сърца

Първият шампион на Италия е излъчен през 1898 г. (Дженоа) и до момента 16 клуба са печелили скудетото. Единайсет пък се ликували от създаването на Серия А (1929-30). Само за 5 радостта е била еднократна.

През далечната 1914 г. успехът спохожда Казале. Освен със скудетото пиемонтци влязоха в историята и като първия местен тим, победил английски професионалисти, в случая – Рединг. В Момента Казеле е при аматьорите.

През 1922 г. има два официално признати шампиона. И докато Про Верчели преди това е печелил още 6 пъти титлата, то за Новезе си остава единствена. Клубът от Нови Лигуре попада в елита през 1921 г. и веднага грабва трофея. Новезе два пъти е закриван и възстановяван, в момента също е при аматьорите. 

Ново име при шампионите се добавя през 1970 – Каляри. Шест по-рано сардинците дебютират в Серия А. Треньорът Манлио Скопиньо, с играчи като Доменгини, Чера, Албертози и вечния голмайстор на скуадра адзура – Джиджи Рива, сбъдна мечтите на островитяните. Каляри никога не полетя толкова високо, а от новия сезон се завръща в елита.

Още по-голяма сензация хвърли през 1985-а Верона. Треньорът Баньоли уцелва с двама мощни легионери в лицето на германеца Бригел и датчанина Елкер, които са с ключов принос за триумфа. А Верона не е само градът на разбитите сърца на Ромео и Жулиета. 

Сампдория увенча със скудето през 1991-ва един цикъл, започнал преди 6 г. с идването на Вуядин Бошков. За моряците, чиито цветове защитават играчи като Виали, Манчини, Серезо, Ломбардо, Палиука, Михайличенко и Катанец, успехът е напълно заслужен. На следващата година тимът стигна финал за КЕШ, но радостта е за Барселона и Христо Стоичков. 

Франция: Монпелие е последната птичка

Налага се впечатлението, че френското първенство не е интересно. Хегемонията на ПСЖ реално отказа конкуренцията за трофеите. Но ако погледнем назад, то френското първенство може да е всякакво, но не и скучно. През аматьорската ера (1893-1929) титлата печелят отбори, чиито имена днес предизвикват учудено повдигане на вежди.

По онова време за първи и последен път изкачват върха Клуб Франсе (1896), Галия Клуб Пари (1905), КА Пари (1927) Туркуен (1910), Сен Рафаел (1912), КА Пари (1927) и Стад Франсе (1928). От популярните имена до трофея се добират само Льо Авър, Марсилия и Олимпик Лил. Предшественикът на днешния Лил печели и първата титла от въвеждането на професионализма (1933). 

След това само 5 клуба не успяват да повторят, веднъж покорили върха. При това 4 от тях са го правили сравнително скоро – Монпелие (2012), Ланс (1998), Оксер (1996) и Страсбург (1979). Първият обаче бе Рубе Туркоен през 1947 г. Клубът с това поетично име е основан само 2 г. по-рано от сливането на 3 местни отбора.

При първия си сезон в елита завършва 3-ти, а на следващия сензационно триумфира, оставяйки зад себе си Реймс и Страсбург. С този успех приключват и добрите новини. Следва смъкване в средата на таблицата, а след изпадане във Втора дивизия потъването продължава. В крайна сметка два от основателите – Рубе и Екселсиор, на 15 юни 1970 г. се отделят и комбинацията 3 в 1 престава да съществува, отлитайки в небитието.

Страсбург през миналия век бе сред силните отбори, но все нещо не му достигаше за титлата. „Пропускът“ бе поправен през 1979 г. под ръководството на местния кадър Жилбер Грес. А след носителите на златен медал, макар и без сериозен принос, е бъдещата треньорска знаменитост Арсен Венгер. 

Триумфът на Оксер (1996) също е изкован от наставник легенда – Ги Ру, в битка с ПСЖ и Метц. А от ръководената от него академия излязоха играчи като Кантона, Сисе, Бумсонг, Мексес. След 2 г. приказката изживява и Ланс, като отново клуб от малък град печели трофея. Треньорът Даниел Льоклерк разполага с талантливи играчи като Марк-Вивиен Фо и Владимир Шмицер, а с головете на Анто Дробняк (14) чудото става реалност. 

В ПСЖ току-що са дошли катарците, но през 2012-а титлата грабва Монпелие. През 1974 г. Луи Николен купува клуба и осъществява мечтата си да види клуба шампион. В радостта си екстравагантният бос си боядиса косата в клубните цветове...

Други

Виенският Рапид не е единственият клуб, печелил титлата на друга страна. През 1944 г. шампион на Унгария става Нагиваради. Това всъщност е румънският Орадя, който 5 г. по-късно ще спечели титлата и на северната ни съседка, останала също единствена в клубната история. Дунайварош пък стана шампион на Унгария през 2000 г., а през март 2009-а удари кепенците.

Корк Селтик стига до ирландската титла (1974), участва в евротурнирите (отпада с общ резултат 1:3 от Славия през сезон 1964/65 г. за КНК), но вече не същесвува. Същата съдба имат и други два еднократни шампиони на страната Корк Хибърниънс (1971) и Долфин (1935). 

Четинкая е единственият представител от северната част на Кипър, участвал в създаването местното първенство. Отборът на кипърските турци вдига титлата през 1951 г. В момента е единственият ликувал с всички отличия и в двете републики на Острова на Афродита.

Еднократните шампиони в Европа

АЛБАНИЯ (2)    Фламуртари (1991), Теута (1994) АНДОРА    (1)    Констеласио Еспортива (2000) АРМЕНИЯ    (4)    Арарат (1993), Ереван (1997), Улисес (2011), Бананц (2014) АВСТРИЯ (7)    Флоридсдорфер (1918), Винер АФ (1914), Винер АС (1915), Хакоах (1925), ЛАСК (1965), Фьост (1974), ГАК (2004) АЗЕРБАЙДЖАН (2)    Туран (1994), Хазар (2007) БЕЛАРУС (4)    Днепър Могильов (1998), Белшина (2001), Гомел (2003), Шахтьор Солигорск (2005) БЕЛГИЯ (2)    Моленбек (1975), Гент (2015) БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА (3)    Леотар (2003), Модрича (2008), Борац (2011) БЪЛГАРИЯ (8)    АС 23 (1931), Шипченски сокол (1932), Спортклуб Сф (1935), Тича (1938), Спартак Пд (1963), Берое (1986), Етър (1991), Локомотив Пд (2004) ХЪРВАТСКА (1)    НК Загреб (2002) КИПЪР (2)    Траст (1935), Четинкая (1951) ЧЕХИЯ (1)    Баник (2002) ЧЕХОСЛОВАКИЯ (6)    Виктория Жижков (1928), Интер Братислава (1959), Спартак Храдец Кралове (1960), Бърно (1978), Бохемианс (1983), Витковице (1986) ДАНИЯ (4)    Силкеборг (1994), Херфьолге (2000), Нордселанд (2012), Мидтиланд (2015) АНГЛИЯ (5)    Шефилд Ю (1898), Уест Бромич (1920), Ипсуич (1962), Нотингам (1978), Лестър (2016) ЕСТОНИЯ (2)    ТФМК (2005), Ньоме Калю (2012) ФАРЬОРСКИ ОСТРОВИ (5)    Сьорвагур (1947), Фиглафьордур (1979), Б 71 (1989), Вагур (2000), Рунавик (2007) ФИНЛАНДИЯ (12)    Унитас (1908), ПУС (1909), Судет Виборг (1940), ХТ (1942), Илвес Кисат (1950), Пуркива (1954), КПВ (1969), Илвес (1983), ТПВ (1994), МиПа (2005), Интер Турку (2008), Сейняоен (2015)  ФРАНЦИЯ (11)    Клуб Франсе (1896), Галия Клуб Пари (1905), Туркуен (1910), Сен Рафаел (1912), КА Пари (1927), Стад Франсе (1928), Рубе Туркуен (1947), Страсбург (1979), Оксер (1996), Ланс (1998), Монпелие (2012) ГРУЗИЯ (2)    Сиони (2006), Дила (2015) ГЕРМАНИЯ (13)    Блау Вайс (1905), Фрайбургер (1907), Карлсруер СК (1909), Карлсруер ФВ (1910), Холщайн (1912), Фортуна Дюселдорф (1933), Рапид Виена (1941), Манхайм (1949), Рот Вайс Есен (1955), Айнтрахт Фр (1959), Мюнхен 1860 (1966), Айнтрахт Брауншвайг (1967), Волфсбург (2009) ГДР (2)    Карл Маркс Щад (1967), Ханза (1991) ГИБРАЛТАР (6)    Албиън (1899), Атлетик (1905), Ройъл Соверейн (1915), Чийф Констракшън (1935), Чийф Констрактър (1936), Сейнт Джоузефс (1996) ГЪРЦИЯ (1)    Лариса (1988) УНГАРИЯ (4)    Нагиваради (1944), Вац (1994), Дунайварош (2000), Залаегерсег (2002) ИСЛАНДИЯ (3)    Акурейри (1989), Брейдаблик (2010), Стярнан (2014) ЕЙРЕ (4)    Долфин (1935), Корк Хибърниънс (1971), Корк Селтик (1974), Дрогеда (2007) ИЗРАЕЛ (7)    Бритиш Полис (1932), Бейтар Тел Авив (1945), Апоел Рамат Ган (1964), Апоел Кфар Себа (1982), Бней Йехуда (1990), Апоел Хайфа (1999), Ирони Кирят Шмона(2012) ИТАЛИЯ (5)    Казале (1914), Новезе (1922), Каляри (1970), Верона (1985), Сампдория (1991) КАЗАХСТАН (2)    Тараз (1996), Тобол (2010) КОСОВО (4)    Трепча (2010), Хюси (2011), Вущрия (2014), Фероникели (2015) ЛАТВИЯ (2)    Даугава (2012), Лиепая (2015) ЛИТВА (2)    Сириус (1990), Ромар (1994) ЛЮКСЕМБУРГ (3)    Расинг Клуб Люксембург (1910), Насионал Шофланж (1952), Гравенмахер (2003) МАКЕДОНИЯ (3)    Ренова (2009), Македония (2010), Шкендия (2011) МАЛТА (3)    Сейнт Джорждс (1917), Кингс Оун Малта Реджимънт (1919), Марсашлок (2007) МОЛДОВА (3)    Конструкторул (1997), Дачия (2011), Милсами (2015) ЧЕРНА ГОРА (1)    Зета (2007) ХОЛАНДИЯ (15)    Конкордия (1889), Куик Ден Хааг (1908), Бе Куик (1920), НАК (1921), Еншеде (1926), Де Волевейкерс (1944), Хаарлем (1946), Ден Бош (1948), СВВ (1949), Лимбургия (1950), Айндховен (1954), Рапид (1956), ДОС (1958), ДВС (1964), Твенте (2010) СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (4)    Куинс Айлънд (1924), Ардс (1958), Дери Сити (1965), Колрейн (1974) НОРВЕГИЯ (5)    Фрейдиг (1948), Фрам (1950), Скейд (1966), Мос (1987), Стабек (2008) ПОЛША (2)    Гарбания (1931), Шомберки (1980) ПОРТУГАЛИЯ (2)    Беленезеш (1946), Боависта (2001) РУМЪНИЯ (10)Юнайтед Плоещ (1912), Романо Американа (1915), Прахова (1916), Колця (1928), Решица (1931), Униря Букурещ (1941), Орадя (1949), Униря Урзичени (2009), Оцелул (2011), Астра (2016) РУСИЯ (1)    Алания (1995) СССР (3)    Заря (1972), Арарат (1973), Динамо Минск (1982) САН МАРИНО (4)    Монтевито (1992), Либертас (1996), Космос (2001), Пенароза (2004) ШОТЛАНДИЯ (5)    Търд Ланърк (1904), Мадъруел (1932), ФК Дънди (1962), Килмарнък (1965), Дънди Ю (1983) СЪРБИЯ/ЮГОСЛАВИЯ (3)    ХАШК Загреб (1938), Железничар (1972), Обилич (1998) СЛОВАКИЯ (1)    Ружомберок (2006) СЛОВЕНИЯ (1)    Копер (2010) ИСПАНИЯ (3)    Бетис (1935), Севиля (1946), Ла Коруня (2000) ШВЕЦИЯ (7)    Гьотеборгс ИФ (1903), Ескилструна (1921), Фасберггс (1924), Брюнес (1925), Слейпнер (1938), Хамарби (2001), Калмар (2008) ШВЕЙЦАРИЯ (7)    Англо-Американ (1899), Брюл (1915), Кантонал 1916), Етоал Спортинг (1919), Биел Биен (1947), Белинцона (1948), Люцерн (1989) ТУРЦИЯ (1)    Бурсаспор (2010) УКРАЙНА (1)    Таврия (1992) УЕЛС (2)    Къмбран (1993), Лианели (2008)

Юлиян Димитров, Тема спорт