Ян Облак пристигна в Мадрид на практика като напълно непознато име. Словенски вратар, който ще пази на Атлетико, при това за 16 млн. евро. "Доста преувеличена цена", казваха някои. Но Симеоне му беше хвърлил око.
И съмнения не липсваха, а задачата му не беше никак лесна. Идваше в Атлетико след болезнената загуба на финала на Шампионската лига от Реал Мадрид в Лисабон, при това на мястото на неоспоримия №1 в последните две години Тибо Куртоа. Белгиецът, който вече бе считан за най-добър вратар в света, напусна в посока Челси.
Облак също тъкмо бе участвал на финал. Този на Лига Европа. В Торино той и Бенфика бяха загубили от Севиля след 0:0 и 2:4 от дузпи, но самият той вече беше изпъкнал с изявите си през сезона. Началото му в Атлетико обаче нямаше как да бъде по-лошо. Контузи се и въпреки че беше пристигнал като звезда, след като се възстанови, той вече беше резерва на Мигел Анхел Моя. Превратности на съдбата. Облак стана титуляр след нова контузия, този път на Моя.
И там, в началото на периода му на "Калдерон", ще остане един мач, който той никога няма да иска да си припомни - Олимпиакос - Атлетико (3:2, 16 септември 2014 г.). Симеоне го беше пуснал като титуляр, тъй като по това време пробваше ротации на вратарите в различните турнири. Облак направи грешки и го заляха критики, които се отразиха и на Симеоне, затова той спря да разчита на него. Но вече споменатата травма на Моя на 1/8-финалите срещу Байер Леверкузен наложи Облак отново да влезе в действие. И от там нататък вече нямаше кой да го мръдне от вратата.
Определено това беше мачът, в който словенецът блесна с великолепните си спасявания при дузпите. Това беше началото на отлична година и половина в Атлетико. Само на 23 години, той се превърна в господар на "червено-бялата" врата и освен това стана почти толкова добър (или дори по-добър) от своя предшественик. Облак показва решаваща сигурност на вратата при успехите на Атлетико Мадрид. Ще спечели наградата за най-добър вратар в Ла Лига (ще бъде официално след края на сезона) със само 16 допуснати гола във вътрешния шампионат и 7 в Шампионската лига. Но има и нещо повече от впечатляващата му статистика и това е важността на тази статистика за отбора.
Благодарение на него е успехът в Шампионската лига. Облак беше на мястото си в ключовите мигове. Срещу Барселона представянето му беше невероятно и от огромна важност за целия сезон на отбора. Въпреки че Луис Суарес му вкара два пъти, словенецът спаси четири удара, които можеха да бъдат гол. Но ако има мач, който със сигурност ще остане в спомените му, това е този срещу Байерн. Спасената дузпа на Мюлер в 34-тата мин ще остане като символ на успеха на Атлетико. Да, Фернандо Торес също изпусна дузпа през второто полувреме, но обстоятелствата бяха различни. Защото тази дузпа на Мюлер дойде след брутален натиск на немците, който беше поставил Атлетико почти в нокаут. И точно това предотврати Облак.
След гола на Шаби Алонсо Байерн се впусна напред, а момчетата на Симеоне бяха в шок, а Хименес, след като отклони топката в своята врата, извърши и дузпа. Очевидно главата му не беше бистра в този момент. Но спасяването на Облак промени всичко. Предотврати 2:0, което вече щеше да е трудно за преодоляване.
Запази Атлетико жив. Промени двубоя. Промени историята Облак със сигурност няма да остане в историята. И няма да остане, защото е роден в страна с малко футболни традиции. Такава, че най-добрият вратар в Европа няма да участва на европейското първенство това лято, след като Словения загуби баража с Украйна.
С победата сякаш беше затворена и раната от 1974 г., когато Атлетико беше победен от Байерн на финала на КЕШ след преиграване. Сега Атлетико обаче си отмъсти. Да, това беше полуфинал, а не финал, но съперникът беше същият. Това беше възможно най-добрият начин за отдаване на почит на звездите от онова време начело с Луис Арагонес, който бе лицето на отбора тогава. Именно "Мъдреца от Орталеса" беше авторът на гола в онзи финал, който ще остане в съзнанието на всички Рохибланкос.
Привържениците на Атлетико се уповават на Луис Арагонес, Симеоне или Фернандо Торес. От сега нататък могат вече да се уповават и на Облак, скромния словенец, който изведе Атлетико до исторически нов финал в турнира на шампионите.
Даниел Кайе, "Ел Еспаньол", превод на вестник "7 дни спорт"