Клаудио Раниери за малко да заплаче, докато крачеше през терена след последния съдийски сигнал, за да аплодира пътуващите фенове на Лестър. Тази победа повече от всеки друг техен резултат накара всички да повярват, че те ЩЕ СПЕЧЕЛЯТ Висшата лига и ще завършат последната глава на това, което се очертава като най-великата футболна приказка, разказвана някога.
Раниери бе видимо развълнуван, след като Лестър се доближи на една ръка разстояние от титлата. Вече можем да спрем да чакаме да се препънат, за да осъзнаем, че те не само удържат преднината си, а я увеличават на върха. Това беше типичен Лестър - ако не се брои, че вкараха 2 пъти, за да прекъснат серията от 4 поредни победи по 1:0. Джейми Варди се добра до две дълги високи топки и наказа Съндърланд с възхитително точни завършващи удари.
Сега се нуждаят само от още 3 победи, за да си осигурят титлата, но те вече са коронясани като шампионите на народа. Останалите след последния съдийски сигнал фенове на Съндърланд на "Стадиона на Светлината" се присъединиха до един към шумната и страстна армия от пътуващи привърженици и аплодираха гръмогласно героите на Раниери. Всеки неутрален фен в страната трябва да се наслаждава на всеки миг, без, разбира се, да включваме в това число тези на Арсенал, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед. Те са твърде притеснени, че бяха изпреварени от аутсайдерите на Раниери, за да се радват на славата на Лестър. Можем да извиним и феновете на Тотнъм, тъй като те продължават да се борят.
Но това е най-голямата изненада в една епоха на скочилите до небето футболни финанси, в която петролни милиардери и американски собственици изкупиха на едро всички приказки с вълшебства Постижението на Лестър е също толкова прекрасно, ако не и по-прекрасно от спечелването на титлата на старата Първа дивизия от Брайън Клъф и неговия Нотингам Форест през 1978 г. Но това сега става в ера с още по-непоносимо напрежение и въпреки това нервите на Лестър все още издържат.
Мачът беше накъсан, далеч от представите ни за класика, защото беше битка, в която Сам Алърдайс опита да удуши мача, докато Съндърланд се бореше за оцеляване. Ето защо тази победа бе толкова ценна. Съндърланд бе добре организиран, труден за пробиване и до първия гол Варди бе кротък, Рияд Махрез - опазен, а нещата в средата опряха до Дани Дринкуотър и Н'Голо Канте, които да патрулират и да доминират халфовата линия.
Съндърланд бе най-близо до гола до почивката, като ударът на Фабио Борини рикошира от капитана на Лестър Уес Морган и принуди вратаря Каспер Шмайхел да направи изумително спасяване. Накрая Лестър направи своя пробив в 66-ата минута. Дринкуотър литна Лий Катърмоул в средата, изрита дълга висока топка, с бързината си Варди преодоля Кабул и след това я забоде с нисък шут край вратаря Вито Маноне. Това се превърна в класическа комбинация за Лестър.
Дълга топка, Варди изниква отпред и вкарва. В мига, в който видите Варди да спринтира, вече знаете какво следва. Невероятно бе, че това бе първият гол на нападателя от 7 мача. По неговите стандарти става дума за истинска суша. Съндърланд се държа достойно и не се предаде. Те имаха половинчати положения, натискаха, бъхтеха се, а в 82-рата ми нута ударът на Ван Аанхолт бе отклонен, топката попадна у Джак Родуел и резервата я изстреля нагоре от близко разстояние.
Лестър довърши мача, без да допусне гол вече 490 минути. Както и останалите линии на отбора, защитната четворка е споена от отхвърлени и не особено популярни играчи, които горят от желание да се докажат. И те го направиха за пореден път. Защитното каре устоя на всичко, което Съндърланд хвърли към него. Лестър не се колебае да използва и мръсни прийоми, те са дисциплинирани, корави, зли и упорити. Но тяхното най-голямо и прекрасно качество е техният неугасим дух. Който ги носи напред към титлата. Накрая, докато Съндърланд отчаяно натискаше, Варди сграбчи втория гол в 5-ата минута от добавеното време, след като Лестър проби отново с убийствена скорост.
Джон Крос, "Мирър"
Превод "7 дни спорт"