Преди няколко дни футболистът на френския ПСЖ Серж Орие продължи добрата традиция на тежки и непреодолими различия, приключващи с неизбежен скандал между футболист и треньор.

В неговия случай на мушката попадна наставникът Лоран Блан. Но това не е първият, нито пък ще остане последният случай в историята на футбола.

Далеч по-големи фигури от десния бег на Кот д'Ивоар са се забърквали в мегаскандали и са си рязали клона. Нерядко обаче победата е била и за самите футболисти. Като например случая, с който стартира тази уникална класация.

1. Месец преди световното първенство в Мексико през 1970 година Пеле и компания решават да направят дворцов преврат срещу тогавашния треньор на „Селесао“ Жоао Салданя. Влизат в хотелската му стая и му казват, че повече не го искат за треньор. Салданя, който е колосална фигура във всяко едно отношение, разбира, че няма правилен ход, и се оттегля. Пеле стига още по-далеч, назначава за треньор бившия си съотборник Марио Загало. Така Загало записва името си като първия футболист, вдигнал световната купа, тогава „Жул Риме“, и като треньор. Самият Жоао Салданя, на когото практически отнемат заслугата за постигнатия трофей, остава до края на дните като еталон за честност и почтеност.

2. Подобен, но изцяло самостоятелен бунт организира Бернд Шустер срещу треньора на Западна Германия Юп Дервал. През 1980 година двамата печелят европейската титла, но месеци по-късно придобилият популярност като „русия ангел“ Шустер най-изненадващо се оттегля от националния отбор. В този момент е само на 21 години и всички му предричат бляскаво бъдеще. Шустер обаче се сблъсква с един сериозен проблем - баварската мафия. Почти както винаги Бундестимът се управлява от играчите на „Байерн“, а Шустер е от „Кьолн“ и вече с подписан контракт с „Барселона“. Жена му Бианка също налива масло в огъня, като изисква специален статут за съпруга си. С това приключва кариерата му като немски национал.

3. Има един още по-голям нещастник от Бернд Шустер. Това е датчанинът Михаел Лаудруп, който е последната звезда на „ истинския червен динамит“ през 1992 г. В тази си роля и като световна знаменитост с екипа на „Барселона“ Лаудруп е призован под знамената на Дания за европейското първенство в Швеция. По същото време и другите играчи са събирани по плажовете, за да участват на първенството, след като Югославия е изхвърлена от турнира административно. Лаудруп обаче започва да се куми, все нещо не му е както трябва и накрая треньорът Рихард Мьолер-Нилсен му бие шута. Дания става европейски шампион, а част от отбора е братът на Михаел - Бриан, който си разваля почивката.

4. Следва една емблематична свада. Ривалдо срещу Ван Гаал през цялото им съжителство в „Барселона“ воюват. Намусеният холандец вечно е недоволен от бразилската си перла, който бележи гол в почти всеки мач. Ван Гаал постоянно го упреква, че е мързелив и тактически неграмотен. Така и не могат да намерят общ език и Ривалдо ликува като освободен роб, когато Ван Гаал напуска Каталуня през 2002 г. Само 12 месеца по-късно обаче Ривалдо на момента си опразва шкафчето на „Камп Ноу“, чувайки новината, че омразният му холандец се завръща отново. Двамата и до днес си отправят взаимни обвинения, като никой не е променил позицията си. Ривалдо има солиден съюзник в лицето на Стоичков.

5. Да враждуваш е едно, но да нокаутираш треньора вече е съвсем друго. Направи го гениалният магьосник с топката Джалминя, който нокаутира треньора си Хавиер Ирурета по време на тренировка на „Депортиво“ (Ла Коруня). Инцидентът потресе света, защото никой не очаква това от един футболист. Джали обаче си беше луд и сигурно е решил, че търпението му има граници. Ирурета си бе поставил да изсуши докрай таланта му с безкрайните си тактически постановки. Как завърши всичко - на следващия ден след побоя Джалминя бе преотстъпен на „Аустрия“ (Виена). На 32 години не му остана много време за голям футбол и след още няколко години митарстване наследникът на Гаринча мина в пенсия.

6. Тежки времена изкара Златан Ибрахимович в Барселона, като след години обвини за това треньора Пеп Гуардиола. Босненският швед се показа като изключително отмъстителен, като отдели доста страници, за да отправи обвинение, че Гуардиола тенденциозно е искал да го приключи като футболист. Защо ли обаче му е било на Пеп да дава близо 70 милиона евро, за да го привлича, така и остава пълна загадка. Златан не успя на „Камп Ноу“, защото там не търпят егоисти, а той е сред най-изтъкнатите в това отношение. Грешката с Ибра обаче помогна много на началниците в „Барселона“, за да разберат, че от всяко дърво свирка не става. И че за да успееш с „Блаугранас“, се искат много специални неща.

7. Плахият и скромен Дейвид Бекъм бе буквално тероризиран и измъчван в последните си сезони като футболист на „Манчестър Юнайтед“ от мениджъра Алекс Фъргюсън. Еманацията на това непредизвикано с нищо негативно отношение стана хвърлената обувка по главата на Бекъм. Този удар като че ли предопредели окончателната раздяла на номер 7 с отбора, който го направи световна звезда. Причината - Фъргюсън органически не търпи момчета, които мислят повече за външността си, отколкото за футбол. Прави забележка дори на децата, когато ги види да си слагат гел. Такава е старата школа, но пък какви постижения завеща на „Олд Трафорд“! И дали някой страдаше за Бекъм, когато отиде в Мадрид?

8. Драстичен е скандалът между Никола Анелка и Раймон Доменек, който предизвика най-голямата криза с френския национален отбор по футбол по време на световното през 2010-а. Никола, който да признаем е голям чешит и има доста провинения в своята кариера, се опълчи открито на „нумеролога“ Доменек. На негова страна застанаха съотборниците му и обстановката във френския лагер се нажежи. Последва купуване на билети за някои играчи за първия полет до Париж. Доменек така и не доказа своята правота, а и досега е обект на подигравки поради факта, че не искал в отбора му да играят родени под знака на Дева и Козирог. А повече не се намери треньор, който да си сложи таралеж в гащите с Анелка.

9. Истински комплот заформиха така наречените тартори на „Реал“ Серхио Рамос и Икер Касияс срещу Жозе Мауриньо. Двамата, подкрепени от още няколко съотборници, решиха да махнат Специалния дори ако за това е необходимо „Реал“ да диша праха на „Барселона“. Мауриньо приложи всичките си дисциплинарни техника, но накрая се оказа, че Рамос и Касияс са по-специални за „Реал“ от него. Цялата операция се състоя и с подмолната роля на предателя Роналдо, който не прояви патриотична солидарност с Жозе. Мауриньо си тръгна, за да стане временно щастлив, отново в „Челси“. Заговорниците обаче не прокопсаха - Касияс не получи нов договор и вече цяла година не може да дойде на себе си.

10. И последният случай е прословутото хващане за гушите между Балотели и Роберто Манчини по време на съжителстването им в „Манчестър Сити“. Когато привлече Марио, Манчини едва ли не го провъзгласи за своя доведен син. Обгради го с внимание и обич, но много скоро разбра, че не е уцелил на човек. И след няколко месеца безкрайните изпълнения на тъмнокожия италианец преляха чашата и Роберто Манчини го хвана здраво за врата на една тренировка. Съвсем не бащински, а доста люто. Сцената се разигра пред очите на всички. Това реши съдбата на Балотели и неговият престой в Манчестър приключи скоропостижно. Следващите му треньори обаче си взеха поука и засега никой не го е бил.

Жаклин Михайлов, "Труд"