Олигарсите помпат футбола в Китай

Икономиката на Китай се мъчи. Бумът премина, износът пада, а ръстът на брутния вътрешен продукт е толкова нисък, колкото не е бил в последните 25 г.

Властите в Пекин искат да променят това положение, като увеличат вътрешното потребление.

Затова не е никаква случайност, че един конкретен пазар преживява огромен подем - става въпрос за китайския клубен футбол.

От няколко месеца насам големите китайски клубове правят впечатление с луксозните играчи, които водят един след друг в социалистическата народна република. Бразилецът Рамирес например смени Челси с клуб, наречен Джангсу Сунинг, край устието на река Яндзъ. Гуангжу Евъргранд прилапа голаджията Джаксон Мартинес от Атлетико М за 42 млн. евро плюс още 2 млн. на ръка за колумбийския нападател. Не трябва да забравяме и за Алекс Тейшейра, който дойде в Джангсу от Шахтьор Донецк срещу 50 млн. евро.

Общо китайските клубове (б.р., от Суперлигата и Първа лига) са похарчили над 300 млн. за трансфери тази зима, а пазаруването продължава, защото трансферният прозорец затваря на 26 февруари. Следващите ексцесии на пазара вече са в процес на планиране, а за преминаване в Китай се спряга халфът на Манчестър Сити Яя Туре, за когото е приготвена заплата в размер на 40 млн. евро на година. След данъци!

За първи път тази година китайците похарчиха повече пари на трансферния пазар от английската Висша лига. Някои казват, че се е получило така, защото китайската Суперлига тепърва ще започне, а сезонът не е в разгара си. Въпреки това обаче сумите, които се извадиха, побъркаха футболния свят. Пачките идват от китайски олигарси, предприемачи като милиардера Джак Ма или Уианг Джанлин, който притежава 33 млрд. евро и е най-богатият китаец благодарение на компанията си Wanda Group, която е спонсор на местното първенство. Участието на китайските баровци във футбола е по нареждане отгоре.

Предполага се, че най-големите китайски компании подпомагат пазаруването на китайските клубове по искане на президента на страната Си Цзинпин, който е луд на тема футбол. Той не изпуска възможност, за да подчертае колко зажаднял за качествен футбол е неговият народ. И естествено, се смята за длъжен да задоволи нуждите. Хубавото в случая е, че местната икономика следва партийната линия. Защото такива като баровеца Ма, който налива милиони в Евъргранд чрез компанията си "Алибаба", откровено заявяват, че не се интересуват от футбол.

Това обаче не е от значение за връзката между големите капитали и в най-добрия случай второстепенната китайска лига, защото те се надяват на възвращаемост на инвестициите си в бъдеще. Откакто през 2014 г. президентът Дзинпин обяви 10-годишния си план за развитие на местния футбол и удвояване на капиталите, които се инвестират, акциите на компаниите спонсори скочиха средно със 158%. А колко още може да се разшири местният пазар, наскоро каза спортният министър Лю Пен. Според него китайската спортна индустрия има потенциал да се развие до пазар за 636 млрд. евро. До 2025 г. се планира отварянето на 50 хил. футболни училища из цялата страна. Освен това Китай трябва да се класира на световно първенство и на всяка цена да бъде домакин на такова. Гигантски план!

Идеята очевидно е местното първенство да се доближи по класа до големите, но въпреки трансферите за момента нивото не се е вдигнало. Разстоянията между различните градове са големи, а познанията по отношение на управлението на футбола са скромни. "Сега положението е такова, че трябва да се плаща над пазарните цени, за да може да се привличат играчи в Китай", признава един от стратегическите мениджъри на Висшата лига. Той разбираемо иска да остане анонимен, но вярва, че трансферите могат да са "пиар инструмент, с който китайският пазар да си спечели по-голяма значимост". Това признание обаче едва ли ще направи по-лесни преговорите за желани играчи в бъдеще. Защото новата конкуренция ще прати в космоса заплатите и трансферните суми.

Затова и наскоро мениджърът на Арсенал Арсен Венгер се изказа много остро по отношение на китайската трансферна офанзива. "Не знам какви са желанията в Китай, но ако става дума за политически желания, всички трябва да сме загрижени", отсече Венгер. А колко голямо всъщност е желанието за футболно величие в Китай, разкрива Хан Гуангминг, представител на китайския посланик в Германия: "Инвестираме много в развитието на футбола, защото той е огледало за икономическите възможности на една страна!"

Но понеже икономическите възможности на Китай са поставяни под все по-голям въпрос, милионите за футболисти и гръмките планове от политбюро в Пекин идват точно навреме."Футболът служи на правителството за легитимно запълване на една празнина. То години наред се е борило за сериозен растеж на брутния вътрешен продукт. И когато него вече го няма, футболът се превръща в средство за нов национализъм", казва Саймъм Ланг от Mercator Institute for China Studies. Или ако обобщим, головете и титлите трябва да помогнат за проправянето на социалистическия път.

За големите капиталисти в Китай футболът се отплаща двойно. От една страна, местните концерни си отварят бъдещи пазари у дома, а от друга, чуждестранните футболисти отварят страната към световните пазари. Точно затова китайските инвеститори засилиха интереса си към европейските първенства. Wanda Group например се сдоби с 20% от акциите на Атлетико М, автомобилният концерн Rastar купи мажоритарния пакет в Еспаньол, а инженерното предприятие GEFC купи Славия Прага. "Подобни ходове имат бизнес идея, разчита се на развитие на спортните пазари - казва Карстен Холаш от "Делойт". - От китайския държавен фонд обаче гледат малко по-различно на нещата. Там трансферите се правят на принципа имитирай врага и се учи от него.

Най-мощният държавен фонд на Китай CITIC си купи акции на Манчестър Сити за 377 млн. евро. Покрай този си ход китайските власти се надяват не само да завладеят европейския пазар, но и получат нужното им ноухау за развитието на собственото си първенство. Но дали футболът в Европа трябва да се притеснява, че ще бъде изкупен от него? В никакъв случай, защото за клубове като Манчестър Юн, Манчестър С или Байерн китайската програма за развитие на футбола би била само от полза.

Според новия договор за тв права медийният гигант Синхуа ще плати 1,1 млрд. евро, 30 пъти повече, отколкото за предишния договор. Но местните хора обичат много повече чуждите мачове. Затова и в Европа се прави всичко възможно да се отговори на този интерес. Все пак Китай има повече футболни фенове от всяка друга страна на света. И ако всеки един от тях си купи само по една фланелка, всички те ще станат изключително богати с едно щракване с пръсти. Освен ако преди това вече не ги е купил някой инвеститор от Китай...

Кристоф Кьолн