Зинедин Зидан, спечелил Златната топка през 1998 г., е поредният в списъка на нейните носители, избрал да продължи кариерата си като треньор.

Той набра сравнително скромен опит на скамейката, преди да бъде изстрелян на най-несигурния пост - треньор на звездния отбор на "Реал" (Мадрид).

Но дали най-добрите футболисти стават също толкова успешни треньори? Ето 10 души, които показаха, че това е възможно (в скоби e годината, в която са спечелили Златната топка).

И Христо Стоичков премина през това - от селекционер на България (29 мача, 13 победи, 11 равни и 5 загуби, средно 44,83% победи), през "Селта" (Виго), "Мамелоди Съндаунс" в ЮАР и "Литекс" (54 мача, с 30 победи, средно 55,56% победи).

№1 Йохан Кройф (1971, 1973, 1974)
Не е изненада, че Летящият холандец е най-добрият от най-добрите. Изключителен, неповторим футболист, Йохан се открои над всички останали и в треньорството. Дебютира гръмко с "Аякс" вкъщи в началото на 80-те години с национални титли и европейска купа (КНК), преди барселонската революция между 1988 и 1996 г. Там той даде началото на един мит, един стил на игра, една идентичност, един Дриймтим и донесе в Каталуния първата Купа на европейските шампиони. Но най-вече: той предава идеята си на група футболисти, които ще се превърнат в недостижими треньори като Пеп Гуардиола.
Трофеи: Титлата на Испания (1991, 1992, 1993, 1994), Купата на краля на Испания (1990), Суперкупата на Испания (1991, 1992, 1994), КЕШ/Шампионска лига (1992), Суперкупа на УЕФА (1992), КНК (1987, 1989), Купата на Холандия (1986, 1987).

№2 Франц Бекенбауер (1972, 1976)
Чисто и просто световен шампион със Западна Германия като футболист (1974 г.) и като селекционер на вече обединена Германия (1990 г.). Преди това с Маншафта Кайзер Франц достига и финал на мондиала в Мексико (за жалост, насреща е Марадона). Той е първият в историята, станал световен шампион като футболист и като треньор. След неуспешен 4-месечен престой в "Олимпик" (Марсилия) през 1990/91 (все пак "Олимпик" завършва сезона с шампионска титла), Бекенбауер поема любимия "Байерн", с който печели шампионска титла и Купата на УЕФА срещу "Бордо" през 1996 г., когато се оттегля от треньорството. Трофеи: Световен шампион с Германия (1990), Шампион на Германия (1994), Купата на УЕФА (1996).

№3 Алфредо ди Стефано (1957, 1959)
Покойният почетен президент на "Реал" (Мадрид) Алфредо ди Стефано преминава през няколко треньорски скамейки след като окачва бутонките на пирона. Поема "Бока Хуниорс" в края на 60-те, с която реди титли и си създава добра репутация. Логично следва "Валенсия" в Испания, клуб, който той тренира, и 10 г. по-късно с голямата звезда Марио Кемпес в атака. Междувременно успява да премине като треньор и през клуба на своя дебют - "Ривер Плейт", през 1981 г. (отново с успех), преди да се озове на върха - треньор на "Реал" (Мадрид) в средата на 80-те. "Валенсия" обаче си остава най-успешният му отбор с една титла на Ла Лига и една КНК. Трофеи: Шампион на Аржентина (1969, 1981), Купата на Аржентина (1969), Шампион на Испания (1971), КНК (1980), Суперкупа на Испания (1990).

№4 Кевин Кигън (1978, 1979)
Англичанинът не спечели кой знае колко трофеи като треньор в сравнение с титлите си като футболист, но все пак превърна "Нюкасъл" в началото на 90-те в зрелищна машина за голове с Жинола, Асприля, Лес Фърдинанд, Шиърър. Накратко - игра и голове, и добра причина да гледаш Висшата лига по телевизията. При това Кевин поема клуба от втора дивизия. Три години по-късно той е втори зад "Манчестър Юнайтед" на сър Алекс Фъргюсън. За жалост няма същия успех с "Фулъм", "Манчестър Сити" и националния на Англия на Евро 2000.

№5 Матиас Замер (1996)
Преди да стане чудесен ръководител в "Байерн" (Мюнхен) и след като приключи футболната си кариера в пълния си блясък, Матиас Замер се пробва и като треньор. Като начало в "Борусия" (Дортмунд), с която става шампион на Германия през 2002 г. Това е отборът на Ян Колер, Томаш Росицки, Марсио Аморозо и Йенс Леман - полубразилски, полугермански. Красота! Но прекалено красиво, за да трае дълго, защото през 2004 г. покрай тежките финансови проблеми на клуба, Замер опитва шанса си в "Щутгарт" (с Красимир Балъков в екипа), където изкарва само една година, последната му като треньор. После започва кариерата му на ръководител - първо в националния отбор, а сега в "Байерн", където е спортен директор.
Трофеи: Шампион на Бундеслигата (2002).

№6 Олег Блохин (1975)
Головата машина на "Динамо" (Киев) започва треньорската си кариера в Гърция в началото на 90-те години. "Олимпиакос", ПАОК, "Йоникос", АЕК, украинецът се пробва навсякъде с различен успех. После се завръща във вече независимата Украйна. От 2003 г. поема националния отбор, който извежда до 1/4-финал на световното през 2006 г. Оттогава се изгубва, особено начело на любимия "Динамо" (Киев) между 2012 и 2014 г. Трофеи: Купата на Гърция (1992), Суперкупата на Гърция (1992).

№7 Марко ван Бастен (1988, 1989, 1992)
Може би най-елегантният футболист в света през 80-те години, Лебедът от Утрехт не остави дълбока диря като треньор. След сезон начело на резервите на "Аякс", Марко директно скача на селекционерския пост на Холандия през 2004 г. и започва пълно подмладяване. Най-голямото му постижение е 1/8-финал на Мондиал 2006 в Германия срещу Португалия, скандален мач с 16 жълти и 4 червени картона. Надеждите са отборът да е узрял за нещо повече на Евро 2008 (мачка Франция 4:1 и Италия с 3:0), но Русия с Хидинк начело го отвява на 1/4-финала. После Ван Бастен преминава през скамейките на "Аякс", "Хееренвеен", "АЗ Алкмаар" без голям успех. Сега помага на селекционера Дани Блинд.

№8 Рууд Гулит (1987)
Горе-долу същата история като на бившия си съотборник от "Милан" Ван Бастен, Гулит има малко повече успех. Завършва кариерата си в "Челси", където решава да приеме модния тогава пост играещ треньор. Изкарва 2 години начело на "сините", после пробва да наложи своя "секси футбол" в "Нюкасъл", "Фейенорд", "ЛА Галакси", че дори и в "Терек" (Грозни), с който печели само 3 мача от общо 13, преди да бъде уволнен. Оттогава Рууд решава да се преквалифицира в консултант и анализатор. От време на време води и церемонии като жребия за Евро 2006 в Париж миналия декември. Като треньор има една Купа на Англия през 1997 г. И толкоз.

№9 Мишел Платини (1983, 1984, 1985)
Имаше всички предпоставки да успее: цялата страна беше с него, имаше излъчване, остър език, актив и биография. Когато Мишел Платини стана селекционер на Франция през 1988 г., той е едва 33-годишен и наследява Анри Мишел. Платини внася нещо ново, което е достатъчно за серия от 19 поредни мача без загуба, от тях 8 поредни победи в 8 мача в квалификациите за Евро 92 в група с Испания и Чехословакия. Петлите са сочени за фаворити, но падат отвисоко. Елиминирани още в първия кръг на европейското, без да спечелят нито един мач. Платини се маха безславно и повече няма да го видим на скамейката.

№10 Луис Суарес (1960)
Испанецът започва втората си кариера във футбола като треньор на "Интер", другия му любим клуб освен "Барселона". Нещата обаче не вървят: в "Сампдория", "Комо", "Каляри", "Депортиво" (Ла Коруня) Суарес не успява да се справи. А когато поема националния на Испания (1988-1991), отборът пропуска европейското през 1992 г. След още два периода в "Интер", той разбира, че това не е за него. Приключва през 1995 г.