Исландия е страна с едва 330 хил. жители, а се класира безпроблемно за Евро 2016.

Това стана два кръга предсрочно от квалификационна група А, където бе в компанията на далеч по-футболни нации като Чехия, Турция и Холандия.

Дали става дума за някакво чудо? Поне според местните няма нищо такова.

Има неща за Исландия, които се знаят от всички. Става дума за остров, който е близо до полярния кръг. Имат си вулкани с трудни за произнасяне имена, които са в състояние да блокират движението на самолетите в Европа, в случай че изригнат. Местните хора пък обичат да се киснат в дупки с топла вода, които миришат на сяра (б.р., гейзери).

Те са откриватели на най-грозните пуловери на планетата. Потомци са на ирландци и норвежци и са наследили тяхната склонност да се напиват през уикендите, както и високите налози върху алкохола. Островът няма почти нищо, което би могло да се продава на международните пазари, но за сметка на това има страхотни пейзажи, на които обаче най-често трябва да се наслаждаваш при дъжд, сняг и голям студ, защото лошото време там е нещо като постоянен метеорологичен опит за атентат.

Иначе хората, които живеят там, са прекрасни, настроени са приятелски и не са мързеливи. Те имат невероятен работен морал и са маниаци на тема джипове. Всичко това за исландците е добре известно, включително и как банките им фалираха през 2008 г.

Това, което може би не се знае, е, че местните пекат торти от кървавица и оставят бебетата си в количките им пред вратите на къщите си за закаляване даже и през зимата. А това, което съвсем не се знае, е, че никъде другаде на света не вирее толкова футболен талант на толкова малко пространство. Нито в Бразилия, нито в Аржентина, още по-малко в страната световен шампион Германия.

В това отношение най-добрата футболна нация без съмнение е Исландия. Същото важи и за местния хандбал (сребърен медал при мъжете от олимпиадата през 2008 г.) и за местния баскетбол (исландците участваха на Евро 2015). Ако пресметнем успехите на фона на броя жители, ще се окаже, че няма друга страна, която да разполага с толкова много таланти на глава от населението. Нито една!

Исландия има население от 330 хил. жители, колкото неголям европейски град, но въпреки това се класира за Евро 2016 във Франция. И то при положение, че попадна в бруталната квалификационна група А, където победи Холандия. На 2 пъти! Турция и Чехия също бяха отнесени на острова. Така Исландия се оказа най-силният отбор в групата.

И един от първите отбори, който изобщо си осигури билет за европейското - два кръга преди края на мачовете. Логичното последствие бе едно съвсем не евтино заради вече споменатите данъци напиване почти до кома на феновете в големи части от столицата Рейкявик. Все пак никога досега страна с толкова малко население не бе постигала нещо подобно във футбола.

Досегашният рекорд се държеше от Словения с 2 млн. жители, която добута до Евро 2000 в Белгия и Холандия.
Хеймир Халгримсон, който всъщност е зъболекар в южния край на острова, е спокоен и приятен мъж. Рус, със спортно телосложение, 48-годишен. От 2 г. той си дели поста на национален селекционер по футбол с шведа Ларс Лагербек. А след европейското трябва да остане да работи сам.

Халгримсон е седнал в хотел "Хилтън" в Рейкявик - мястото, където отборът винаги се събира и отсяда при сбор. Като всички исландци и той предпочита да се обръщат към него само с първото име. Хеймир, изглежда, се тревожи поне малко, да не би да бъде сметнат за арогантен. Разбираемо с оглед на първото му изречение. "Истината е, че не съм изненадан, че се класирахме - отсече той на секундата. - Не очаквах, че ще стане толкова бързо. Но да съм изненадан? Честно казано, не!"

"Исландското футболно чудо", за което от седмици пишат европейските медии, изобщо не е чудо за Хеймир Халгримсон. Който не е особено съгласен и с теориите как се е стигнало до него. "Със сигурност не сме успели заради седемте зали, които се построиха", категоричен е Хеймир. А футболните експерти твърдят, че точно тези огромни покрити арени са причината за успеха. Защото за първи път местните младежи имат условия да тренират целогодишно.

Преди това е било възможно само от май до октомври, защото в останалото време снегът е поне до коляното. Приказна история, успех покрай няколко строежа на зали. "Само дето не е вярно - казва местният селекционер. - Да, залите помагат. Решаващото обаче е нещо друго, обучението на треньорите!" Никоя друга страна в света не разполага с толкова много и толкова добре квалифицирани треньори на глава от населението.

А през 2003 г. на острова не е имало нито един треньор, който да има лиценз А или лиценз В на УЕФА 11 г. по-късно, през 2014 г., бройката треньори с такива лицензи е около 770. "Почти веднага след като в Исландия се роди талант, той бива поеман от някой много добре подготвен треньор. А не от някой баща, който има добри намерения, но всъщност не знае точно какво прави", уточнява селекционерът Халгримсон.

На практика в Исландия са направени нещата, които са най-близко до акъла - направени са няколко добри игрища и е инвестирано в обучението на треньори и работата с младите. И успехът е дошъл веднага. Покрай което става ясно и че втората теория за успеха на Исландия също не важи. А тя е - късмет.

Говореше се, че исландците просто са случили на златна генерация, което се случва понякога във футбола. На практика обаче преди футболът на острова е бил различен. Преди добрите играчи са били един-двама, например нападателят Ейдур Гудьонсен, който преди играеше в "Челси" и "Барселона", а сега доработва преди пенсия в Китай. Но никога не е имало 11 добри играчи, нито даже приемливи играчи. Събирали са се по 2-3 звезди и 8 викинги, специализирани в кървави шпагати. А когато вятърът от Атлантика е духал изгодно и дъждът е превръщал стадиона в Рейкявик в някакъв вид кална арена, местният отбор е имал добри шансове за някое 0:0.

"Сега всичко е различно - казва селекционерът Халгримсон. - И в момента нямаме професионално първенство, но имаме 80 играчи в чужбина, от които можем да направим отбор. 80 прилични играчи!" Най-добрият сред тях е офанзивният халф Гилфи Сигурдсон, който се пробва в Бундеслигата с "Хофенхайм", мина и през "Тотнъм", а сега носи фланелката на друг отбор от Висшата лига - "Суонзи".

"Естествено, че не разполагаме с най-добрите играчи в Европа - признава Халгримсон. - Но всичките се познават от години, от юноши и знаят какво могат. Още по-важното обаче е, че знаят какво не могат!" От което отборът стига дотам, където е в момента. Със забележително умна и концентрирана игра, без някаква невероятна техника, но с организация и с гъвкави играчи, които във всеки един момент са готови да направят това, което мачът изисква от тях.

Преди в Исландия са разчитали на битката, за да компенсират липсата на класа, а сега компенсират с акъл
Вече е доказано, с акъл успява и страна без професионално първенство. С акъл е по-добре. Човекът, който преди години е стигнал до този извод, се казва Гейр Торстейнсон и е президент на местната футболна федерация. Той разполага с хубав, просторен офис под централната трибуна на националния стадион "Лаугардалсфьолур". Торстейнсон - слаб човек на 50 и няколко години, също не е изненадан от това, че Исландия се класира за Евро 2016:

"Ние почти се класирахме и за Мондиал 2014." Тогава обаче отборът губи на баражи срещу Хърватия. Торстейнсон обаче е наясно с рецептата на успеха. А добрата работа с младите се отплаща. Разликата с много други страни е, че системата в Исландия е максимално проста. Нужни са само стадиони, обучение на треньори и желание да ставаш по-добър. Нищо друго. Най-важното решение по отношение на националния отбор Торстейнсон взима през 2011 г., когато слага начело на националния отбор чужденец, пълен професионалист.

Става дума за Ларс Лагербек, който преди това бе начело на Швеция и Нигерия. "Той направи разликата", убеден е шефът на федерацията. Лагербек е добър треньор, аналитик. Човек, който е наясно как да се отнася с футболистите за разлика от исландските му предшественици, които никога не са тренирали такива. Шведът бе този, който убеди отбора, че може да бие всеки. Включително и Холандия насред Амстердам. А понеже е голям специалист по отношение на тактиката, футболистите му повярваха. "Играчите са изпълнени със самочувствие. Това преди го нямаше", категоричен е Торстейнсон. Той не иска да се ангажира с цел за Евро 2016, но смята, че отборът ще стигне 1/8-финалите.

Когато се говори с него за футбол, той рано или късно започва до говори философски. Всъщност не е в състояние да обясни как толкова много играчи израстват на толкова малко мъничка територия и защо отборът е толкова добър. Казва само, че исландците са хора, които просто обичат да работят. И никога не е чувал някой президент на чужд клуб да се оплаква от исландски играч. "Просто не става", казва Торстейнсон. Така е, защото всички са безукорни професионалисти. Не се оплакват, а блъскат здраво. И треньорите ги обичат. Повечето таланти обаче напускат острова съвсем млади. "Нямаме никакъв шанс без тези, които излизат да ритат в чужбина", признава Торстейнсон.

Когато се говори с треньори или журналисти, накрая винаги се опира до риболовните лодки. Едно време, когато някоя от тях е била теглена до пристанището, всички са се хващали да я поправят. Без значение колко време е отнемало. "Нашият манталитет е такъв. Ние сме невероятни бачкатори", казва Торстейнсон. Накрая всичко изглежда толкова просто и излиза, че чудото на местния футбол изобщо не е чудо. Просто биват събирани мъже, които от малки са научени да си подават прилично топката и имат добър треньор. "Наистина няма нищо друго", повтаря за пореден път шефът на местния футбол. В същото време има и критици, които продължават да твърдят, че Исландия е успяла единствено заради новия формат на европейските финали с 24 отбора. Заради който не е чак толкова трудно да се класираш, понеже успяват и някои от третите в квалификационните групи.

Истината обаче е, че в случая изобщо не може да става дума за късмет. Защото Исландия не може да бъде изместена от никое от първите две места в групата. Може би ще трябва да свикнем да причисляваме острова към водещите сили в европейския футбол. Макар че има население колкото неголям европейски град. Защото преди няколко седмици в Исландия гостува младежкият отбор до 21 г. на Франция, за да играе квалификационен мач за място на европейски финали. Един от тези, който игра за Петлите, бе новата перла на "Байерн" Кингсли Коман, за когото се казва, че "прави разликата". На острова обаче не можа да я направи. Исландия спечели с 3:2...

Хуан Морено, превод "7 дни спорт"