Във Висшата лига на Англия де факто има наложен таван на заплатите на футболистите. Мярката бе въведена от клубовете през 2013 г. и буквално доведе до революция в елитната дивизия, промени баланса на силите между клубовете и футболистите. И вече е определяна от някои вътрешни хора като най-голямата промяна в английския футбол от въвеждането на правилото на Босман за свободното движение на футболистите. Като същевременно остава най-добре пазената тайна на английския футбол.
Точните подробности, както винаги в подобни случаи, са сложни, но непоклатимата логика на мярката е пределно ясна. Всички сме слушали за финансовия феърплей (ФФП), който бе въведен от УЕФА през 2012 г., а негов вариант влезе също и във Висшата лига през 2013 г. Колкото и много да са изписаните с малки букви негови правила, накратко финансовият феърплей представлява изискване за изравняване на финансовия баланс: клубовете не може да харчат (много) повече от това, което печелят.
При хипотетичен пример, ако един клуб спечели допълнителни 100 милиона паунда от тв права, според правилата на финансовия феърплей той спокойно може да похарчи цялата сума за увеличаване на заплатите на играчите. Единственото, което не му се позволява, е да похарчи за заплати много повече от тези 100 милиона паунда, защото по този начин годишният счетоводен баланс на клуба ще бъде на червено. Тенденцията много от клубовете да хвърлят все по-нарастващите си приходи за още по-високи заплати е добре позната. Във Висшата лига въпреки огромното увеличение на приходите с всеки следващ нов тв договор традиционно печалбата в годишния отчет подозрително липсваше.
Ако се погледне графата за печалбите на 20-те клуба като цяло от началото на новия век, те липсваха във всяка една година. През сезон 2009/10 общата загуба на клубовете бе 406 милиона паунда.
Точно затова слагането на таван на заплатите бе революционна мярка: в крайна сметка на клубовете се забранява да харчат за заплати повече от една малка част от допълнителните приходи от тв права. С няколко изключения клубовете могат да харчат за заплати само по 4 милиона паунда отгоре от телевизионните пари всяка година. Ако те искат да преминат тази граница, тогава трябва да си намерят как да спечелят пари от други източници, различни от телевизията, например от спонсори. Така огромният скок на заплатите в крайна сметка бе премахнат с декрет, особено що се отнася до средните клубове с по-малки допълнителни търговски операции.
За да оценим значимостта на този таван, нека да погледнем цифрите. Дългата цял ред графа с годишните загуби фактически вече изчезна. През 2013/14 - първата година от въвеждането на финансовия контрол, Висшата лига отчете печалба от 187 милиона паунда според финансовата фирма "Делойт". Оперативните печалби също скочиха нагоре до 614 милиона паунда, което е 10 пъти повече от предишния рекорд и почти 3 пъти повече от рекорда, поставен от Бундеслигата през 2012/13. Нещо повече - 19 от 20-те клуба във Висшата лига отчетоха печалба, което също бе невиждано дотогава. 13 клуба записаха най-високата си оперативна печалба в историята. За да се подчертае значението на контрола на разходите, ще бъде погрешно да припишем тези изумителни цифри на по-високите приходи. Футболната история ни учи, че по традиция новите приходи изчезваха в по-високите заплати поради което графа "печалба" оставаше без промяна. Само че тук нещата опират до разходите, не до приходите. Оценете и това, че процентът на заплатите във Висшата лига спря мо общия приход падна от 71 до 58% през 2013/14, най-ниското ниво от началото на новия век.
Разбира се, всички клубове са уникални и различни, но за клубовете, които в историята си трудно са овладявали скока на възнагражденията, въвеждането на таван на заплатата е изключително важно. "Таванът на заплатите е най-голямата промяна в английския футбол от правилото Босман", призна пред мен един собственик на клуб от Висшата лига. Остин Хулихън - съавтор на чудесното ръководство на "Делойт" за футболните финанси, твърди: "Постоянната тенденция увеличаващите се приходи да бъдат неизменно поглъщани от по-високите разходи за заплати, бе прeкъсната. Изглежда, вече се намираме в нова ера на рентабилност и висока доходност."
Тогава защо са толкова малко хората, които знаят за наличието на таван на заплатите? Причината е пределно проста: той представлява огромно преразпределение на богатство от играчите към клубовете. Новите пари влизат в касите на клуба вместо в банковите сметки на футболисти и агенти, ето защо не е учудващо, че клубовете не горят от особено желание да признават шумно този факт. Двата клуба, към които се обърнах в края на миналата седмица, изобщо не пожелаха да обсъждат този въпрос.
Но въпреки потайността беше неизбежно това да се разбере по някакъв начин. Всъщност един агент, с когото разговарях през уикенда, каза, че клубовете вече посочват тавана на заплатите като средство да откажат онези, които желаят да им се вдигнат заплатите. Дейниъл Джий - спортен юрист във фирмата "Филдфишър", един от първите експерти, осъзнали значението на тавана на заплатите, каза: "Агентите са наясно с факта, че клубовете използват тези ограничения като тактическо оръжие, когато водят преговори за продължаването на договорите на играчите."
Таванът на заплатите същевременно променя и въпроса със собствеността на отборите. В досегашната история клубовете от Висшата лига са били купувани като трофейно притежание или поради сложни схеми за постигане на политическо влияние. Фактът, че толкова много клубове така и не успяваха да отчетат печалба, възпира много от традиционните инвеститори. Тази перспектива обаче бе обърната надолу с главата. Както ми каза онзи ден един от най-богатите индивиди във Великобритания:
"Липсата на възвръщаемост на инвестициите в клубовете бе огромен проблем във футбола. Но фактът, че сега вече може да получиш прилична печалба, прибавен към потенциалната капиталова печалба при продажба, промени до неузнаваемост финансовата логика на собствеността на клубовете."
А какво променя това за феновете? Много зависи от това, какво правят клубните собственици с техните печалби. Ако парите се използват за намаляването на цените на билетите или подобряването на стадионите, феновете със сигурност ще почувстват благотворния ефект. Инвестициите в инфраструктура на клубовете от Висшата лига наистина се повишиха със 76 милиона паунда за 2013/14, макар че по-голямата част от повишението дойде от плана за разширение на стадион "Етихад". Но собствениците могат и да предпочетат да приберат като дивиденти допълнителния кеш. Именно в баланса между тези две възможности феновете в крайна сметка ще оценят заслугата на въвеждането на таван на заплатите.
Досега краткосрочният контрол върху разходите не се отразява на класата на футболистите, привличани във Висшата лига (обичайният страничен ефект от тавана на възнагражденията). И то по една проста причина: приходите в английския футбол са много по-големи в сравнение с останалата част на света. Висшата лига получава повече от испанската Ла Лига и италианската Серия А, взети заедно. Клубът с най-нисък приход във Висшата лига взима повече от тв права от всички в Европа с изключение на само 5 клуба - Реал Мадрид, Барселона, Ювентус, Интер и Милан. Именно този изумителен финансов удар позволява на тавана на заплатите да действа ефективно без значително изтичане на футболни таланти от елита. Всъщност Висшата лига имаше повече играчи на световното първенство през 2014 г. от всяка друга лига по света според "Делойт".
Може би най-интригуващият въпрос е: какво ще стане после? Предвид, че след 2016 г. цената на тв правата за английския пазар ще скочи със 70% след оповестения тази година договор с "Бритиш Телеком" и "Скай", а приходите от чужбина по някои оценки ще се увеличат също толкова, печалбите неизменно ще се повишат още повече. Сегашният таван на заплатите, който според Висшата лига нито един клуб досега не е премахнал, изтича през 2015/16, но вероятно ще бъде продължен. Освен ако не избухне бунт от страна на играчите, клубовете трябва да са луди да премахнат тавана (освен ако не се получи изтичане на таланти), макар че те спокойно може да вдигнат летвата на заплатите.
Точно затова "Делойт" предвижда, че Висшата лига скоро може да достигне обща печалба от един милиард паунда (€1,4 млрд.), което ще бъде поредният вододел, свързван с тавана на заплатите и другите мерки за контрол на разходите. Това, което е ясно, е, че пейзажът на английския футбол претърпя промяна. И с времето тези мерки може дори да засенчат значението на правилото Босман, което освободи футболистите. Но някои подозират, че най-големите промени все още не са настъпили. Борбата за власт между фенове, собственици, капиталисти, футболисти и агенти, както и властите, осъществяващи контрол, почти сигурно ще се ожесточи. Краткосрочният контрол върху разходите, един иначе невинно звучащ термин, но с далечен ефект, може да се окаже сигнал за началото на схватката. Крайният й изход ще оформи бъдещето на клубния футбол. За добро или за лошо.
Матю Сайед, вестник "Таймс"
Превод на вестник "7 дни спорт"