Една от големите фигури в историята на българския футбол става на 50 години: Трифон Иванов - железният защитник, който много пъти е бил готов буквално да остави себе си на терена, но отборът му да спечели. Едва ли има фен на най-популярната игра не само у нас, но и по света, който да не е гледал изявите му - на живо, на видео или пък да не е чел за онзи страховит българин, с който немските майки плашели децата си след победата ни на световното в САЩ през 1994 година.
Едно смело сърце, което не оставяше шанс на изтъкнати нападатели като Ерик Кантона, Батистута, Юрген Клинсман... и куп величия от 90-те. Туньо бе от играчите, каквито днес почти няма, каквито вече не се раждат. От тези, заради които си на стадиона, настръхваш, когато ги видиш, не спиш от щастие и вълнение... Геният му бе ненадминат.
Историята започва в началото на 80-те години на миналия век, когато Трифон стартира професионалната си кариера в Етър 18-годишен. Георги Василев е човекът, който му дава път, какъвто мнозина мечтаят да изминат. След два поредни силни сезона при болярите - 1986/87 и 1987/88, преминава в ЦСКА на 23 години. Ето и какво изказване на Димитър Пенев от онези дни помни футболният фолклор. "Запознайте се с новия си другар. Иван Трифонов от Янтра. Не знам дали е Иван, или Трифон, но трябва да му поогънем краката, щото са малко криви. Страх ме е да не му пробутат лесно топката между тях". На "Армията" се оформя страхотен състав с Христо Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов. Всички те част от славната генерация, извела България до четвъртото място в Щатите през 1994 година. С ЦСКА пък стига до полуфинал за КНК през 1989 г. загубен от Барселона.
След две поредни титли с червените през 1989 и 1990 година България става тясна за таланта му. С падането на режима през 1989 г. вратите се отварят и всички звезди в българското първенство тръгват към чужбина. Пенев отива във Валенсия, Стоичков - в Барса, Костадинов - в Порто. Иванов избра Бетис, но началото е много трудно най-вече заради езиковата бариера. След трудната адаптация е върнат под наем в Етър, а после и в ЦСКА, с който става шампион за трети път през 1992 година. Когато се връща в Бетис, тимът е в Сегунда. Това не му пречи този път да разгърне потенциала си и дори да стигне до капитанската лента. Последва обаче смяна на ръководството и орязване на заплатите. Интересното е, че по това време Иванов е бил пред трансфер в Барселона - 1993 година. Каталунците се нуждаят от заместник на контузения Роналд Куман. "Те ми предложиха договор, но новият президент на Бетис забрани трансфера - обяснява Иванов. - Той каза, че отборът не може да функционира без мен. От негова гледна точка може би това беше правилно, но с един трансфер в Барселона кариерата ми щеше да се развие по съвсем друг начин".
След два сезона в швейцарския Ксамакс и кратко завръщане в ЦСКА кариерата на Вълка, както става известен в периода си в Австрия, достига своя връх в Рапид Виена, с който става шампион и играе финал за КНК, загубен от Пари СЖ с 0:1 през 1996 г. Участва и в Шампионската лига, където се изправя срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд". Тимът му губи с 0:2, но Иванов получава ценен подарък. "След мача Ерик Кантона влезе в съблекалнята ни и каза: "Моята фланелка е за Иванов", гордее се Туньо.
Наскоро в интересен материал за немското списание "11 Freunde" Иванов признава, че лошите решения в живота му се броят на пръстите на едната ръка, сред тях са и два червени картона. "Веднъж бях наказан за 6 мача, защото един играч ме обиди на "мръсен българин" и аз му забих лакът", признава Иванов. Другият е за удар с глава в лицето на Джанлука Виали по време на приятелски мач България - Италия през 1991 г. в София.
В мача за третото място на световното първенство през 1994 г. България губеше с 0:4 от Швеция още в 40-ата минута и Трифон Иванов беше сменен, а при излизането метна фланелката си на терена. "Помолих треньора да ме смени по-рано, защото всеки играеше за себе си, но той не пожела. След 4-ия гол му извиках: "Извади ме или сам ще си изляза", признава Иванов.
Често сърцатият бранител може и да е бил последен в тичането, но безкомпромисно отнемаше топката на нападатели, ако се налага и с помощта на лакътя си. "Той не взима заложници", обичаше да се шегува неговият съотборник в националния отбор Христо Стоичков. С Камата обаче има сериозно пререкание за капитанската лента при последния си престой в ЦСКА през 1998 г., когато в тима преди световното във Франция се завръща и Емил Костадинов. Ицо и Трифон дотолкова не могат да си говорят, че го правят чрез медиите, и то по идиотски начин. На базата в Панчарево Трифон вика репортерите, намира едно бездомно куче и му връчва капитанската лента.
Любопитно е, че още като футболист си купува танк. "Преди време при мен дойде един журналист, защото чул, че по цял ден седя на брега на езерото и съм си купил танк. Пита ме само за това. Да, взех си танк и дори няколко пъти го пробвах на полето и след това го разкарах. Просто мисля, че има доста по-интересни истории около мен", спомня си Туньо. И е прав.
Той винаги ще остане в съзнанието и сърцата на хората със себераздаването си, с битката до последен дъх. А голът му срещу Русия (1997 г.), класирал ни на Мондиала във Франция през 1998 г., е достоен завършек на кариерата му в националния тим. Тя приключва със световното, на което България претърпя пълно фиаско.
Футболната си кариера завършва в австрийския аматьорски ФАК Аванти през 2000/01. След това се захваща с бизнес, сега е шеф на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново.
Материал на "Тема спорт"