Сред избраната група играчи, привлечени не веднъж, а два пъти от Жозе Мауриньо, Майкъл Есиен има вътрешен поглед върху това, което движи мениджъра на Челси. Според ганаеца той ще направи с Радамел Фалкао това, което Луис ван Гаал не успя да стори миналия сезон.

Бившият халф на Челси и Реал Мадрид, чиято неизчерпаема енергия стана емблематична за първия престой на Моуриньо на „Стамфорд Бридж“, обобщава гения на треньора си с една дума: „его“. В най-добрия смисъл на тази дума.

„Бяхме събрани играчи и мениджър, който винаги бе зад нас и ни тласкаше напред, спомня си Есиен, който изкара осем сезона в Челси, прекъсвани от наеми в Реал и Милан. – И играчите имаха голямо его и силен характер, но в същото време бяха и добри момчета".

"На Моуриньо му бе лесно да тренира такъв тип футболисти. Той е същият и сега, пак е твърд. Той има рядкото умение да мотивира играчите. Със сигурност ще успее и с Фалкао, защото знае как да извлича максумума от всеки, какво да каже в точния момент. Скоро пак ще видим стария Фалкао отпреди контузията“.

Точно преди Моуриньо да го вземе под наем в Реал, Есиен пътува с Челси за Суперкупата на Европа през 2012-а. Възможният отговор на офертата е само един - Есиен е в Мадрид още на другия ден. „Ако имаш треньор, който те познава и те кани в един от най-добрите клубове в света, разбира се, че ще кажеш „да“, разказва Есиен.

Макар да запази къщата си в близост до тренировъчната база в Кобъм, неотдавна ганаецът подписа с Панатинайкос. Въпреки тежката икономическа криза в Гърция, той бе посрещнат еуфорично от тълпи и с фойерверки. При това в 1 часа след полунощ.

„Аз не съм труден характер. Просто искам да се насладя още на футбола, преди да окача обувките“, казва 32-годишният халф, който в края на кариерата си често получава травми. „За мен този трансфер е добър. Отивам в един от най-големите клубове там. После? Ще водя децата на училище. Липсват ми много, когато съм в чужбина“, признава Майкъл.

Подобно на други големи африкански футболисти, изградили репутация в Европа през последната декада, той иска да се отплати на родината си, като основе фондация. По идея на съпругата му Акосуа вече започна кампания „Обединени срещу ебола“. Помагат му издателската къща Penguin и проф. Питър Пайът – човекът, който откри вируса през 1976-а.

Докато бе в Милан, където изигра едва 22 мача заради травми, се появи слух, че се е заразил от тази болест. „Вместо да се настроя негативно, реших да проведа кампания. Това е болест, която убива, особено в Западна Африка – споделя Есиен. – Все още загиват много хора от нея, трябва да започнем от някъде“. Спомените за детството в Акра, където той се завръща всяко лято, за да види майка си и приятелите, още са ясни. „Не искам да ходя другаде през лятото. Децата ми трябва да знаят, откъде идват и да оценят какво имат сега“, казва Есиен.

Неговият по-голям брат се удавя, още преди той да се е родил, падайки от стена. Затова фондацията му сега се фокусира и върху образованието на децата и осигуряването на основните им нужди: „Фокусът ни е върху футбола, но образованието идва веднага след него. А марката Челси, която стана много популярна в Гана след моя трансфер, ми помага“.

Когато го питат на кой отбор е бил фен като малък, Майкъл закрива лицето си с ръце и не спира да се смее (очевидно не е Челси). Неговият път започва от Либърти Профешънълс в покрайнините на Акра, откъдето 17-годишен отива на проби в Манчестър Юнайтед на сър Алекс. „Срещнах се с Фъргюсън. Беше приятно да се запозная с него и онези големи играчи. Аз просто исках да играя в Европа“.

Години по-късно, когато Реал среща Юнайтед в ШЛ, си спомня един разговор с Фъргюсън и Мауриньо в съблекалнята. Говорели си как щели да се развият нещата, ако проблемите с работна виза не провалили трансфера му на „Олд Трафорд“. После агентът му уредил проби в Бастия, откъдето Майкъл преминава в Лион, а през 2005-а Челси го прави най-скъпият африкански футболист до онзи момент. Тогава Мауриньо пак не приемал „не“ за отговор.

„Когато бях малък, мечтата ми да бе играя във Висшата лига. Затова щом дойде офертата от Челси, веднага се съгласих. Тогава той градеше своя отбор. Мисля, че дадох всичко от себе си, най-добрият период в кариерата ми бе в Челси. Спечелих много трофеи и се гордея, че бях от онзи отбор“, признава Есиен.

Макар в Англия ФА да позагуби ореола си, по света турнирът все още се радва на висока популярност. Потвърждава го и Есиен. „Аз бях първият ганаец с този трофей. Едва след мен моят приятели Съли Мунтари го спечели с Портсмът“, казва Майкъл, който ще се върне в Лондон („моя втори дом“), когато кариерата му приключи, но сега се концентрира върху Панатинайкос. Все още му липсва трофей с националния отбор, а Авраам Грант дори не го повика в отбора за Купата на Африка тази година. „За мен е чест да играя за страната си. Бях разочарован, но така е във футбола. Щеше да е добре да се оттегля с една купа на Африка“, клати глава Есиен. Гана загуби финала от Кот д’Ивоар с дузпи.

Майкъл идва в Европа на 17 с големи мечти и успява да направи това, което е непосилно за мнозина африканци. Според него разликата не е само в мотивацията. „Има един проблем – сега децата получават твърде много твърде млади и не работят достатъчно. Играят футбол по други причини, не заради любовта към играта - обяснява Есиен. – За мен парите никога не са били основни.“

Любовта към играта го прати в някои от най-големите клубове в Европа и му помогна да преодолее капаните по пътя. Въпреки контузиите през последните години мотивацията му не се е променила от времето, когато като дете е гледал Висшата лига по телевизията. „Просто искам да играя футбол. За мен всичко е футбол“, уверено заявява Есиен.

Оуен ГИБСЪН, GUARDIAN.CO.UK