Изминалата седмица се оказа кошмарна за българския клубен футбол.
След като Литекс отпадна още в първия кръг, сега същата съдба сполетя и Лудогорец, Черно море и Берое.
Крахът на родните отбори в турнирите на УЕФА ни накара да се запитаме: "В тежка криза ли е БГ футболът?".
В "Сблъсък" своите мнения кръстосват редакторите в Dnes.bg Красимир Ангелов и Александър Попов.
Родният футбол отдавна копае дъното
Красимир Ангелов, Dnes.bg
Българските отбори започнаха своята европриказка в началото на юли и я приключиха още преди края на месеца. Далеч от групите на Шампионската лига и Лига Европа – едва във втория квалификационен кръг. При това от четирите ни евроучастника само Берое успя да елиминира съперник – Атлантас от Литва, а Лудогорец, Литекс и Черно море преклониха глава още пред първия си противник, въпреки че и шампионите, и ловчанлии бяха фаворите в своите двубои.
Всичко казано дотук няма как да не ни наведе на мисълта, че родният клубен футбол е в сериозна дупка, направо в криза. Всъщност той не е излизал от там в последните години, но представянето на Лудогорец в Лига Европа и Шампионската лига в последните 2 сезона внесе лъч светлина и надежда за нещо по-добро. Е, нека си го кажем – стоим си на дъното здраво, докато други държави, на чиито футбол се смеехме преди години, сега работят и ни мачкат здраво.
Феновете на “Левски” няма как да не помнят победата на отбора над беларуския Локомотив през сезон 1998-99 година с 8:1. Същата година ЦСКА не срещна проблеми с друг отбор от Беларус – Белшина. От няколко години обаче, отборите от бившата държава от СССР са не само фаворити срещу българските отбори, но и ни тупат където ни хванат. Помните Бате Борисов, нали? А сега и Динамо Минск. За отбори от Латвия и Молдова няма какво изобщо да говорим. Е, и те се записаха в родната карта на българските евронеудачи.
Лошото е, че това представяне ще бъде бързо забравено, защото не се харесва на никого. И отново ще се върнем в родната действителност в А група, където ще е важно отново кой съдия къде ще бъде пратен, а умните глави от БФС сигурно ще решат, че ако А група догодина остане с 8 отбора, нивото ще се качи още повече. И ще се надяваме догодина някой отбор все пак да блесне в евротурнирите, за да се залъжем, че вървим напред във футболно естество. А ние всъщност отдавна си копаем дъното.
Сега е шансът за българските футболисти и футбол
Александър Попов, Dnes.bg
За мнозина българският футбол е в кома, тъне в корупция, първенството се реди из етажите на БФС. И трудно биха били убедени в обратното. Европейските изяви на родните отбори завършиха докато дори средна ръка отбори още провеждат подготовката си. И е нормално да се говори как сме стигнали дъното. Кризата обаче е възможност.
Сега е моментът да се отласнем от него и има зачатъци за това. Финансовата криза, която споходи голяма част от клубовете налага рестрикции, които са шанс за българските футболисти. ЦСКА ще играе във В група, но пък изцяло с български футболисти, което не се е случвало от четвърт век. Да припомняме ли, че червените отпаднаха за купата миналия сезон като на терена имаше са един бъларски футболист - Апостол Попов?
Нагледахме се на толкова ментета, че няма как да не дадеш шанс и картбланш на момчета като Головодов. Те са бъдещето. При Левски ситуацията е същата, с тази разлика, че "сините" се измъкнаха от фалита. Но пък бюджетът им наложи и там да разчитат на собствени кадри. Те ще получават все по-голям шанс и със сигурност юноши на клуба ще бъдат гръбнака на отбора. Както е в Ловеч от години.
Лудогорец се вписа смело в графата "евроидиоти" след двете загуби от Милсами, но забелязвате ли, че крахът дойде, след като пулса на отбора трябваше да бъде зададен от чужденци. Каквито и дитирамби да се пишат за Моци, Марселиньо и компания, Лудогорец бе истински и силен отбор, когато моторите бяха българи - Дяков, Владо Стоянов, Мишо Александров, Златински, Минев. И Домусчиев ще го осъзнае след още някой и друг звучен шамар.
Така че от цялата криза може да се роди нещо хубаво - да гледаме все повече български момчета. А вече от тях зависи дали ще тръгнат по стъпките на Стоичков и Бербатов или ще бъдат запомнени само по дансинга на чалготеките. Сега е моментът родните футболисти да докажат, че не са по-слаби от чуждениците, които пристигат у нас само защото не могат да си намерят отбор из долните холандски, бразилски и дори гръцки дивизии. Време е за мъже, да видим дали имат топки!