Кобъм, Югозападен Лондон. На няколко крачки от тренировъчната база на "Челси" се намира "Удлендс Парк Хотел" - здание от червени тухли, облято в слънчева светлина.

24-годишният Еден Азар, атакуващ халф на "Челси", е готов за няколко снимки и за откровен разговор на чист въздух.

Той е съпровождан от трима сътрудници за връзките с обществеността и маркетинга, двама от които са французи. Облечен с тениска, шорти и маратонки, Еден разговаря свободно така, както и играе.

- Възпитани сте в Лил, където живеете от 2005 до 2012 г. Какво си спомняте от пребиваването си във Франция?
- Преди всичко отношението. Там се научих на уважение. В "Лил" имахме чудесни наставници във всяка възрастова категория. Всеки от треньорите допринесе за оформянето на моята личност.

- Променихте ли се след пристигането в Англия?
- Тук в главите на хората има само футбол. Всеки подкрепя някакъв отбор и системата е така построена, че в обществото говориш само за футбол. Наясно си, че трябва да спечелиш заради клуба и заради феновете. Освен това цената на трансфера ми - 40 млн. евро - повиши изискванията. Но винаги посрещах спокойно натиска.

- След лош мач лесно ли се отърсвате от разочарованието?
- Бързо забравям. И не обичам да гледам видеото (усмихва се). Искам час по-скоро да си избистря главата.

- Треньорите не ви ли препоръчват да следите за играта си, за да я усъвършенствате?
- Всеки треньор ми дава малко свобода, за да правя нещата, както ги чувствам - Клод Пюел, Руди Гарсия, както и треньорите в "Челси". Виждат, че съм добър на терена, знаят как работя и ми дават картбланш.

- Ама как убеждавате Руди Гарсия (бившият му треньор в "Лил"), Марк Вилмотс (селекционер на Белгия) или Жозе Моуриньо да ви позволят да играете съгласно собствените си виждания?
- Това е всекидневна работа. Аз й се отдавам без остатък. Така се появява доверието. Признавам, че в "Челси" понякога треньорът не е доволен от мен. Не го показва, но ще го намекне при първа необходимост. Това е взаимно доверие и то се чувства, когато играя.

- Но ако Моуриньо иска да покаже своето недоволство... Спомняте си какво се случи след полуфинала в ШЛ с "Атлетико" миналата година.
- Тогава каза пред журналистите: "Еден не е способен да се жертва на 100% заради отбора". Много добре го разбирам. Това ми позволи да прогресирам. Лично аз смятам, че онзи мач играх добре. Може би бях виновен за двата пропуснати гола, но иначе играх добре. Бързо го забравих.

- Когато излизате за Белгия, също ли успявате да се дистанцирате от всичко?
- Лош мач с националната фланелка е по-тежко от провал с "Челси", защото не можеш да стъпиш на крака за три дни. В началото имах тежък период с националния тим, но сега всичко си дойде на мястото. Ние сме трети в рейтинга на ФИФА. За малка страна като Белгия това е блестящ показател. Надявам се да запазим нивото и да спечелим някой международен трофей. Холандия не успя, което е пример за нас. Дълго време бяхме в тяхната сянка, а те играха три пъти на световни финали, като спечелиха и Евро 1988. Не че сме по-добри, но не сме и по-слаби.

- Неотдавна Марко Верати в интервю за "Екип" ви нареди сред тримата най-добри играчи, заедно с Кристиано Роналдо и Лионел Меси.
- Понеже не успя да ми отмъкне топката, и ме скъса от балтии! Шегувам се, но ми е приятно. Марко е все още много млад (22 г.), и ще стане велик футболист в своето амплоа. Две години подред играем против ПСЖ и аз забелязах прогреса му.

- Има ли играчи, от които се страхувате?
- Не, защото достигнах ниво, на което няма повече от кого да се опасявам. Харесва ми да провокирам. Отчитайки играта си за "Челси" през тези 2-3 г., мисля, че по-скоро защитниците са страхуват от мен.

- Какво още трябва да направите, а да се окажете един ден кандидат за "Златната топка"?
- Това е отколешна моя мечта. Когато пристигнах в академията на "Лил", казах на своя наставник Жан-Мишел Вандам, че един ден ще прегърна "Златната топка". От малък само за това мисля. И все повече се убеждавам, че е възможно. За нещастие, във футбола има двама извънземни, които са трудни за изпреварване. Но работя върху това.

- Знаете кога са родени...
- Да, нека се пенсионират и тогава ще дойде моят ред! Роналдо (30 г.) едва ли ще играе още 10 г. На Меси му остават още няколко години (на 24 юни ще навърши 28 г.). Не им мисля злото, защото вършат невероятни неща, но една травма или лош сезон... Всичко се случва.

- Мнозина говорят за вашия талант, но за да изкачите върха на световната йерархия трябва постоянно да се стремите към него, като Роналдо и Меси.
- Няма да ви казвам, че всеки ден се раздавам на 250%, но аз съм професионалист. И не си позволявам да върша глупости. Не мисля, че някога ще ме зърнете на страниците на английските таблоиди.

- Готов ли сте да жертвате всичко, за да станете по-добър от Роналдо и Меси?
- Честно казано, дори не зная. Затова винаги ме упрекват. Когато изляза на тревата, не си казвам: "Бъди най-добрият! Вкарай 3 гола! Нека цял свят говори за теб!". Не съм такъв, но хората чакат именно това от мен. Хората чакат Еден да забива по 3 гола във всеки мач и да печели всеки сблъсък за отбора. При Роналдо и Меси това е в реда на нещата.

- Клод Пюел, при който дебютирахте като професионален футболист, се изказа за вас: "Както всички надарени играчи, в началото му беше тежко без топка".
- Много обичам да играя с топката, харесва ми да е в краката ми. Ако има аспект в играта, в който да прогресирам, то е точно в играта без топка. Често наблюдавам придвижването на Роналдо - той е винаги на точното място в точния момент. И това не е случайност. Не зная дали тези неща се изработват. Може би, ако гледаш видео с велики играчи...

- А какви са отношенията ви с публиката, която е толкова близко на английските стадиони?
- При добър мач винаги е удоволствие да слушаш песните на феновете в твоя чест. Във Франция, когато напусках терена няколко минути преди края, стадионът често ме аплодираше. Трябва да се играе с публиката. Без нея ние сме никой. Щом получаваш удоволствие - тогава е редно и ти да дариш удоволствие. Хората са дошли, за да видят какво твори Еден на терена.

- Да заставиш стадиона да замълчи също ли е опияняващо чувство?
- Помня, когато преди няколко години вкарах гол на "Велодром" в Марсилия и стадионът притихна - беше приятно чувство.

- Роналдо и Меси са егоцентрични. А вие?
- Не зная... Може би не съм достатъчно егоцентричен. Вината е във възпитанието.

- Гари Невил, бивш играч на "МЮ", казва за вас, че ще станете велик, когато развиете в себе си инстинкта на убиец.
- Не го чувам за първи път. Трябва само да си повтарям, че искам да причиня болка на вратаря. И да стрелям така, че той да влети във вратата заедно с топката. Да не търся постоянно възможност за красиви финтове. Понякога това е мой недостатък. Мисля, че няма да се справя.

- Не сте злобен човек, но ако ви провокират?
- Да, понякога ме вбесяват... Срещу ПСЖ бях по-често на земята, отколкото на крака. Но не си казах: "Ти ме съсече, сега аз ще ти го върна тъпкано". Не съм така възпитан, кръвта не кипи в мен.

- Все пак бихте отмъстили на защитника, който ви е откраднал топката по-рано, с успешен финт.
- Да, да. Мога да направя за посмешище всеки съперник, не конкретно този. Но ако зациклиш с даден играч, ще мислиш само за него, не за мача.

- Как ви приемаха в съблекалнята?
- Другите играчи сами споделяха, че съм по-добър от тях. Когато срещна бившите си партньори от "Лил", чувам: "О, Еден! Навремето доста ни поизпоти, като беше при нас!". През последния ми сезон в Лига 1 (2011–2012) при връчването на приза за най-добър играч на сезона организаторите пуснаха видеоклип с мое участие, в който играч на "Сент Етиен" каза в камерата: "Еден, ти по-добре си върви". Получи се забавна похвала.

- А в "Челси"?
- Когато пристигнах, си казах: "Ти си никой". Но това бързо отмина. За 3-4 кръга станах три пъти играч на мача. Всички в отбора се оказаха в джоба ми още от самото начало.

- Издържате ли на стрес?
- Да, но има и изключения. Например този сезон на полуфинала за Купата на лигата срещу "Ливърпул" на "Енфийлд". Трябваше да бия дузпа, а срещу мен беше Миньоле, с който заедно тренираме в националния. Често тренирахме дузпи на тренировки и той постоянно ги парираше. За пръв път тогава нервничех. Смятах да променя маниера на изпълнение, но после си казах: "По дяволите, ако пропусна, никога няма да си простя". Бих в типичния си стил, и топката се оказа в мрежата.