Той беше талантлив футболист и шампион на областта Хесен по тенис, но когато е 11-годишен, му откриват тумор в главата. Йонатан "Джони" Хаймес се бори и побеждава болестта. Но 3 г. по-късно тя се връща. В мозъка и в гръбначния мозък. И вече 14 г. е така - той е преборвал рака общо 4 пъти.

"Трябва да се бориш, нищо не е изгубено", гласи мотото на живота на Джони Хаймес. Мото, без което най-невероятната история в германския футбол нямаше да бъде възможна. Поне така се твърди в Дармщадт - дома на Лилиите. Мотото се чува по фенските кръчми, по трибуните, та даже и на терена. Защото, след като е възприето от отбора, то му придава смисъл, цел и посока. И в крайна сметка го изведе до Бундеслигата точно 2 г. след като на практика бе изпаднал в четвърта дивизия!

С неделната домакинска победа с 1:0 над Санкт Паули отборът от южната част на Хесен стана едва седмият в историята на германския футбол, който успява да стигне от Трета лига до Бундеслигата само в рамките на година. "Единственото, което мога да кажа, е, че съм горд и щастлив", каза треньорът Дирк Лотнер (47 г.), който води Лилиите от декември 2012 г.

И в последните 12 месеца се справи повече от добре в конкуренцията на богати клубове като Лайпциг, Кайзерслаутерн, Фортуна Дюселдорф, Нюрнберг, Санкт Паули и Мюнхен 1860. Напук на липсващата в клуба инфраструктура, счупения стадион, най-малкия бюджет във Втора бундеслига и най-малкия като бройка състав, съставен най-вече от провалени футболисти. Това е една невероятно успешна история въпреки или може би защото е толкова далеч от рамките на перфектното, колкото клубът беше далеч от професионалния футбол преди 2 г.

След домакинско 1:1 с Щутгартер Кикерс на 18 май 2013 г. Лилиите изпадат в четвърта дивизия. Малко по-късно обаче комшиите от Кикерс Офенбах остават без лиценз и за тяхна сметка Дармщадт запазва мястото си в Трета лига. А след само още 12 месеца миналата година влезе във Втора Бундеслига след чудо на баражите с Арминия.

След домакинска загуба в първия мач с 1:3 играчите на Дармщадт излязоха на реванша със сини ленти на ръцете, на които се четеше: "Трябва да се бориш. Нищо не е изгубено." После Лилиите отправиха 22 удара към вратата на противника и след гол 11 минути преди края за 3:1 в своя полза стигнаха до продължения. Там получиха нов гол. Но продължиха под девиза падни - стани, падни - стани. Развоят на събитията бе като от някакъв наръчник за мотивация, защото с последната атака в мача в 122-рата минута отборът все пак стигна до 4:2 и след 21-годишно отсъствие подпечата билета си за Втора бундеслига.

Но това бе само началото на поредната, може би най-сензационна история на даден клуб на път към Бундеслигата. Чудеса са ставали и преди - влизането в елита на Гройтер Фюрт през 2012 г., на Айнтрахт Брауншвайг през 2013 г. и на Падерборн със само 6,3 млн. бюджет през 2014 г.

За да се стигне до 2015 г., когато Дармщадт успя. "Започнахме сезона с 5 млн. евро бюджет", не крие президентът Клаус Рюдигер Фрич и повдига рамене. Той е свикнал да разполага с малко пари, не знае друго. Фрич е специален човек, обективен и уверен. "Имаме само парите, които имаме. Това е нашата основа, друго тук няма, няма и да има", откровен е той.

Фрич е адвокат, който бил помолен от ръководството да помогне на клуба, докато гледал детски мач на сина си. По онова време Дармщадт е закъсал яко с плащане на осигуровки и данъци. Но се преоткрива. Най-вече благодарение на смирение, дисциплина и много работа. Под мотото: "Трябва да се бориш, Нищо не е загубено."

Клубът се крепи на базата на семейния дух, който се поддържа в него. Например запалянкото Карл Ерих Крепер и семейството му почистват седалките на трибуните, а вместо заплащане получават абонаментни карти. Жената на шефа Фрич, която по принцип е икономистка, помага на играчите в търсене на квартири. Приятелките и жените им получават работа от клуба. Касиерката Ане Бауман пък се подвизава и като тийм мениджър. Но всички помагат.

Като цяло приказката Дармщадт е ода на почтеността. В клубния офис се работи почасово - във вторник сряда и четвъртък от 10 до 16 ч., а когато има домакински мач, и в петъците. А от миналото лято персоналът в офиса е скочил с цели 300% - от 4 на 12 души!

Персоналът е малко не само в офиса. Единствените скаути например са Еберхард Шустер и Хорст Франц, бащите на треньора Дирк Шустер и помощник-треньора Саша Франц. "Да наредиш този отбор е изкуство", хвали треньорския си щаб президентът Фрич. Щаб, който разчита най-вече на смирение, физика и жертвоготовност от страна на футболистите.

Футболисти, които навсякъде другаде са били отписвани като провали и са ги гонили. Основният защитник Айтач Сулу не се налага в Хофенхайм и се озовава в клуба след престои в Аален - Турция, и Втора дивизия на Австрия. Бенямин Горка пък е привлечен след 1 г. без отбор. Михаел Щегмайер е юноша на Байерн, но след това пропада чак до Вадуц в Лихтенщайн. Флориан Юнгвирт става европейски шампион с Германия до 19 г. през 2008 г. и е смятан за един от най-големите германски таланти. А после го гонят даже от Бохум.

Марсел Хелер и голаджията Доминик Щро-Енгел пък са натирени от Айнтрахт Франкфурт и в залеза на кариерите си ритат най-вече в Трета бундеслига. "Никой не вярваше, че ще стигнем до Бундеслигата", не крие Хелер. "Два пъти поред си изпуснехме целта - оставане в групата. Шустер вън...", вече се шегува Щро-Енгел. След като най-накрая се е доказал, заедно с всичките си съотборници.

Напук на противниковите треньори и играчи, които определят Дармщадт като груб и неприятен отбор. А истината е, че преди гостувания играчите сами си приготвят сандвичите, носят си и напитки.

Тренировките се водят на игрището на един съседски селски отбор, защото там дупките са по-малко, отколкото на собственото им. А когато имат нужда от фитнес, играчите се мятат на колите си и отиват в градския фитнес в центъра. Правят го с кеф, защото там поне гарантирано има топла вода. За разлика от съблекалнята на клубния стадион "Мерк Щадион ам Бьоленфалтор". Той е построен през 1921 г. А през 50-те е вдигнат наново върху останки от войната. В момента тече конкурс за нов ремонт.

Но понеже клубът е само наемател, трябва да чака. Стадионът е притежание на общината, а по предварителни сметки модернизацията ще струва поне 33 млн. евро. Но няма да започне преди 2017 г. "Боли ни много от това положение. Защото всеки нов сезон на стария стадион ни поставя в много неизгодно положение в сравнение с конкуренцията", категоричен е шефът Фрич. Точно така ще продължат нещата и в Бундеслигата. 80% от 16-те хил. места са за правостоящи и към момента струват по 10 евро. Тези, които искат да седнат, плащат по 20 евро.

Ложи няма, а за ВИП зона служи двуетажна палатка с дървен под зад централната трибуна. "Това нашето си е романс, без съмнение. И затова само можем да се гордеем. Малкото галско селце от южната част на Хесен спечели няколко битки. Но когато усилията са непрекъснати, се стига и до умора и изтощение", плашат се от клуба.

Неблагоприятните условия на труд в Дармщадт ще продължават да бъдат част от битието на клуба и в Бундеслигата. Но играчите показват черти, които не могат да се купят с пари - дух, характер, сърце. "Знаем съвсем точно откъде идваме и ще се хвърлим на 100%. Радваме се много на Бундеслигата. Благодаря на всички, които ни вярваха", каза след триумфа над Санкт Паули нападателят Марко "Тони" Зайлер. А в това време на лявата му ръка се подаваше едно вече познато мото: "Трябва да се бориш. Още нищо не е изгубено". Татуирал си го е преди 2 седмици...


Лутц Вьокенер

Превод на вестник "7 дни спорт"