Продажбата на десния бек на "Порто" Данило на "Реал" за рекордна сума - €31,5 млн., не е по силите на всеки. Всъщност подобни удари на трансферния пазар са специалитет на един мъж - президента на "Порто" Жорже Нуно де Лима Пинто да Коща.

При него успешната селекция на португалския гранд се определя не от треньора, който и да е той, а от мъдреца Пинто да Коща. За да ръководи ефективно клуба, който именно при него стана безспорно най-силният в страната, на опитния шеф са нужни качества, които рядко се срещат поотделно.

Да Коща обединява природната острота на ума с деловата хватка, като прибавя към това и умението си да разбира хората. 77-годишният бизнесмен е създал и колектив, в който всички работници си знаят мястото и прилежно спазват вертикала на властта. На „Драгао“ няма незаменими хора – поне що се отнася до селекцията.

Тя е организирана съвсем класически и малко се отличава от кадровата политика на „Бенфика“. Например и двата гранда имат два основни пазара за подсилване – домашния и латиноамериканския, от които се снабдяват с основната маса играчи.

Разликата е само в стажа: в сравнение със системата на лисабонците, която възприе сегашния си вид едва с пристигането на треньора Жорже Жезуш, системата на Драконите действа вече над 30 г. Подбирайки футболисти със сходен манталитет, „Порто“ видимо облекчава адаптацията на новаците и още преди приключването на трансфера по правило вече владее цялата информация, което рязко понижава риска от потенциални грешки.

Освен това отличителната черта на португалския и латино пазарите е относителната им евтиния. Трансферната политика на Драконите е насочена към онези, които все още израстват и ще прогресират именно на „Драгао“, поради което рядко купуват играчи над 26-27 г. Заради проверените трансферни направления скаутите на „Порто“ могат да открият нужния играч във всяка точка на планетата. Например Хълк бе засечен във втора японска дивизия, а бомбардерът Джаксон Мартин – в шампионата на Мексико.

Клубът продаде футболисти за общо 630 млн. евро за десетилетие, като през същия период привлече играчи за 5 пъти по-малко пари. При това отборът не спира да печели и трофеи - 7 титли, 4 купи на Португалия, Лига Европа, Суперкупа на континента... Нищо, че всяко лято се разделя с талант за десетки милиони. Рекордният трансфер е Хълк, закупен за 19 млн. евро и продаден за €55-60 млн. на „Зенит“. Радамел Фалкао-Тигъра пристигна от Ривер Плейт за €4,5 млн. И замина за „Атлетико“ срещу 47 млн. евро! Над 40 милиона чиста печалба!

Хамес Родригес дойде за 7,5 млн. и потегли към "Монако" срещу 40 млн., а после и към „Реал“ срещу 80 млн. евро. Така се прави. Пинто демонстрира и гъвкавост при избора на партньори, на които да продаде звездите си, като предпочита богати клубове. Ако преди 15-20 г. централно място заемаха колосите „Реал“ и „Барселона“, сега лукавият бос води преговори вече с отбори, които са отскоро или неистово се стремят към елита („Челси“, „Монако“, „Зенит“).

На московския „Динамо“ лисицата Пинто продаде цял взвод играчи. Логиката на президента на „Порто“ е лесно обяснима: клубовете, които се опитват по-бързо да подобрят собствения си статут, са винаги готови да платят повече от клубовете, които вече имат такъв статут. Това е законът на пазара, който Да Коща познава по-добре от всички други. За 10 години "Порто" се превърна в най-печелившия футболен офис на Европа наред с другите гордости на региона, като отличното вино, рибните деликатеси и туризма.