СБЛЪСЪК: Трябва ли да развиваме щангите като спорт?

Трябва ли да развиваме щангите като спорт? Поредният проблем с допинга в този иначе успешен за България спорт ни накара да си зададем този въпрос.

В "Сблъсък" се кръстосват мненията на редакторите в Dnes.bg Красимир Ангелов и Александър Попов.

Където е текло, пак ще тече! Трябва да продължим с щангите

Красимир Ангелов, Dnes.bg

Вдигането на тежести и борбата са двата спорта, донесли най-много медали и радост на България от олимпийски игри. Специално за щангите цифрите са следните: 12 олимпийски титли и общо 36 олимпийски медала. Още десетки медали от световни и европейски първенства, както и световни рекорди.

И някак ужасно звучат призивите и заплахите, този "български" спорт да не се развива повече у нас. Факт е, че щангите натрупаха изключително много негативи в последните 2 десетилетия – цели 4 допинг скандала за последните 15 години, като започнем от Олимпиадата в Сидни през 2000 г. То не беше аферата "ороцетам", обвинения в манипулирани допинг проби, метандиенон, станозолол... И затова е повече от ясно, че са необходими промени с твърда ръка, за да разберат и ръководители на този спорт у нас, и треньори, че нещата няма как да продължават така.

Дори и в миналото някои да са минавали "метър" с допинг пробите, днес борбата с този порок в спорта е изключително жестока и дори неволни пропуски като този, да не провериш какво съдържа дадена хранителна добавка, струва прекалено скъпо. А за самите състезатели, които са най-малко виновни в случая, ударът е най-жесток. Той значи безрезултатен край на многогодишни усилия и битки с тежките железа. Усилия, които заради един миг се превръщат в напразни.

Но истината е, че проблемът с допинга във вдигането на тежести далеч не е само български. В последните години и турци, и гърци, и азербайджанци, които също като нас са сила в този спорт, изгърмяха с целите си отбори. През октомври с допинг изгоря и един от най-популярните лица на този спорт в последните години - трикратният световен шампион Марчин Долега от Полша. Всичко това хвърли тъмна сянка върху целия спорт "вдигане на тежести", а често в последните години неговите противници зоват той да бъде изваден от олимпийската програма. Още повече, че с известни изключения като Германия и Франция, като цяло западните държави не развиват особено щангите като състезателен спорт и той остава приоритетен за държавите от Азия и Източна Европа.

Точно затова е крайно време вдигането на тежести бавно, но сигурно да се раздели с тъмния си имидж на спорт, пропит от допинг. И България, като световна сила в този спорт, трябва да бъде една от първите държави, които да тръгнат към спасението му. С много труд, но без допинг.

Най-лесното е да затрием един успешен за нас спорт, защото имиджът му бил лош. Много по-трудно, но и много по-градивно е, да го изчистим един път завинаги и българските щангисти да се върнат отново там, където заслужават – на стълбичката на победителите. Защото където е текло, пак ще тече. И много по-добре да развиваме спорт, който ни носи радост и отличия, отколкото разни безсмислени спортове, с които все повече се пълни олимпийската програма.

Време е щангите да бъдат отписани от българския спорт

Александър Попов, Dnes.bg

Вдигането на тежести, заедно с художествената гимнастика и борбата, бяха спортната гордост на социалистическа България. Но още тогава щангите редуваха медалите с допинга. От десетки години доказваме, че този спорт не е за нас, независимо, че имаме 12 олимпийски титли.

Оправданието, че всички "зобат", но ние сме трън в очите на големите, не важи. Трябва да си избием този национализъм в този спорт и да си признаем, че федерацията ни се управлява от некадърници. Да, може да е силна дума, но след като през един-два цикъла ни хващат с допинг няма друго определение. В последния случай бяха спипани 11 щангисти с положителни проби.

Ако искаме да си върнем лиценза федерацията по вдигане на тежести, респективно данъкоплатеца, трябва да приготви около 600 000 евро. Да припомним, че през 2008 година вече платихме над половин милион долара глоба след като пак ни хванаха. Аз лично бих казал твърдо не. За какво ни е да си плащаме глобата, като след 5-6 години отново ще ни спипат? За какво да толерираме и развиваме спорт, в който атлетите са движеща се химична лаборатория? Някой иска ли детето му да тренира спорт, в който след време ще му дават чашки с неясно съдържание?

Защо да се червим през петилетка-две след поредния допинг сканадал, да хвърляме на вятъра не малко пари, да унищожаваме човешки съдби? Зле сме дори със "зоба", нямаме акъл как да го прикрием. Разчитахме на този отбор да донесе медали от Олимпиадата в Рио, сега ще се чудим дали въобще имаме подготвени състезатели за този голям форум. Всъщност май имаме - тези, които успяха да избегнат последната допинг проверка.

Независимо какво решение ще бъде взето, надеждата е министър Кралев и неговият екип, които представляват държавата, да стигнат до главните виновници. И най-важното - за този постоянен срам в щангите е хубаво да има виновни и наказани. Не състезателите, те и без това приключват с кариерите си, а отговорните да попадаме в спортните новини по света с подобни скандали.

Бившият национален треньор по вдигане на тежести Пламен Аспарухов изчисли, че през последните 8 години в този спорт са "потънали" 8 млн. лева. Срещу тези милиони няма нищо. Трябва да хрантутим някакви шефове на федерация ли? Не, най-добре е да се хване голямата ножица и цялата тази федерация и спорт да останат в миналото, в което бе важно соц страните да се доказват пред Запада. Сега няма такава нужда, нямаме нужда и от младежи и девойки, които гълтат боклуци под формата на хранителни добавки.

Важен е и Вашият глас в сблъсъка