Последният бой на Стойчо Младенов за ЦСКА настана! По ирония на съдбата навръх 33-ата годишнина от двата му гола срещу "Ливърпул". Тях няма кой да му ги вземе. Но кариерата му като треньор е на кръстопът. През есента изглеждаше, че бившият нападател ще се пенсионира в ЦСКА като Сър Алекс в "Ман Юнайтед".
Топката обаче е от женски род. И в женския месец го принуди да подаде оставка. Стойчо остана, но никой не може да гарантира дали няма да напусне утре или след две седмици, когато "червените" гостуват на "Лудогорец". Нова загуба ще означава сбогуване с мечтаната титла и може би последното сбогом на треньора (не и легендата) Стойчо Младенов с любимия отбор.
Настроенията около Екзекутора на "Ливърпул" винаги са били като при Христо Стоичков - на двата полюса. Преди го боготворяха "червените", а "сините" мразеха. Нормално. Още от първия му престой в ЦСКА обаче срещу спеца се зароди и сериозна опозиция на "Армията".
Причината - "червените" бяха наранявани тежко на любимия им терен - европейския, всеки път, в който Стойчо поемаше отбора. Лошият късмет на дузпите с "Торпедо", кошмарът от продълженията с "Тулуза", резилите "Мура", "Зимбру". Сектор "Г" никога не беше преживявал унижения като последните две, напротив, те бяха част от фолклора му в частта за вечния съперник.
Към Стойчо заваляха и вътрешни обвинения за огромната заплата тлъстите неустойки, комисиони при трансфери, назначението на сина му Стойчо-младши на космически пари. Младенов обаче никога не падна по гръб. Не прие вината. Не поиска и да бъде намалена заплатата му, която според твърдения е 43 000 лева месечно (8000 лева на сина). Позицията му винаги беше ясна: аз съм Стойчо Младенов и струвам скъпо. И когато ми се дават пари - винаги успявам.
Доказателство са двете му титли като треньор начело на ЦСКА с огромна преднина пред съперниците. В интерес на истината на вътрешния фронт Стойчо остана "сигурен залог". Дори вторите места след "Лудогорец", дори моментното класиране са успехи, тъй като бяха извоювани при очевадно превъзходство на съперника във всякакъв план. Това никой не може да му го оспори.
И най-важното за "червения" запалянко. Стойчо би "Левски" шест пъти поред. Всъщност, седем, ако броим само срещите, в които той беше треньор на ЦСКА за първенство. Нарани страхотно "синята" гордост, че във вечните дербита властелинът от години насам е "Левски". Никой не може да му отрече и друго. Младенов е работохолик. Живее за футбола. Маниак е на тема дисциплина. При него има ред и винаги се знае кой е шефът. Мотиватор, поне докато държи нервите си.
За приятелите му оправданията със съдии, скъпите и често неуспешни трансфери, огромните неустойки са нещо нормално за целия футболен свят. За тях Стойчо е един български Моуриньо. Та нима португалецът не дразни враговете с постоянните вопли? Нима не изхарчи един камион пари в "Реал" и "Челси", без да вземе КЕШ? Но е Специалния. Така както Стойчо е Екзекутора.
Да, и врагове, и почитатели трябва да се съгласят, че треньорът на ЦСКА е личност. От тези, които футболът ни ражда все по-рядко. И ще продължи да предизвиква спорове дълго време, след като е поел към поредния отбор в Африка или Азия.
Материал на "Стандарт"