Бърни Екълстоун се накланя напред в стола си в офиса си на „Найтсбридж”. Говори за делото си за подкуп от миналата година. Говори за алчността на другите. За лицемерието във Формула 1. И за пари.

Той е на 84 г., но все още управлява Формула 1, която започва този уикенд в Австралия. Докато говори, той рядко повишава гласа си, в повечето време почти шепне или мърмори, нещо, което много хора считат за заплашително. Някак си начинът му на говорене подчертава свирепостта на неговия стремеж. Възрастта не е повлияла на това.

Екълстоун се ръководи от търговия, от сделки, от това да прави пари. Възрастта не е отслабила и това. Той има план да помогне на по-малките отбори във Формула 1 да съкратят разходите си. Не го е измислил от благотворителност или сантименталност.

Според него това ще подобри здравето на спорта, което ще му докара още повече пари. Неговите отговори, докато седи в стола и удря петите си една в друга като знак на нетърпение, са кратки и директни.

Бърни е милиардер. Той иска разговорът да върви както трябва. Иска да го направи по свой начин. Питаш го и той веднага ти отговаря. Дали богатството му е докарало и проблеми освен предимства? - Абсолютно. На 100%.

Защо? - Ако искаш да имаш врагове на този свят, стани богат и успял – казва той.

А дали с всичките пари, които има, той се чуди понякога кои хора са му приятели? - Знам кои са ми приятели – казва той с половин усмивка, която през годините е изпивала силите на съперниците му. Как знае кои са му приятели?

- Познавам хора, които казват, че са ми приятели, но са забравили да ме питат. Те имат всякакви причини да твърдят, че са ми приятели. Приятелите са хора, които са готови да се откажат от нещо заради теб. А не обратното – казва Бърни.

Но какво значат парите за него? Донесли ли са му щастие? Има ли нещо луксозно, което да символизира богатството му? Барбара Стрейзънд беше казала: „Успехът за мен е да имам 10 пъпеша медена роса и да ям само горната част на всяко парче.” Екълстоун няма такъв пример.

- Много е трудно. Винаги съм бил в позиция да правя неща, които ми носят пари. За всичко, което съм искал, съм печелил пари и съм можел да си го купя. Дори като ученик правех някакви сделки. Никога не съм си мислил: „Боже, искам да имам това или онова и тогава ще мога да правя каквото си искам”. Аз опитвам, отивам и си го взимам.

Освен правенето на пари другото нещо, в което Екълстоун е много добър, е удрянето на глави една в друга. Той е гений в това да обединява различните интереси и голямото его във Формула 1. И всичко това, за да прави пари. Спортът винаги върви с една крачка зад него. Дори сега има хора, които вярват, че Формула 1 ще се разпадне без неговия контрол.

И в момента той се опитва да стигне до някакъв консенсус. Той е раздразнен, защото планът му за намаляването на разходите може да бъде блокиран от по-големите отбори. Екълстоун гледа с пренебрежение към тяхното късогледство за бъдещето. Той ненавижда разточителството им и безкрайното харчене, въплътено в това да правят луксозни боксове за състезанията. - Ако имат пари, ги харчат – казва той.

Неговият план е прост, а целта му е да спре намаляването на отборите, тъй като някои се отказват заради големите разходи. Миналата седмица стана ясно, че заради страх от това, че на старта в Мелбърн може да застанат само 12 коли, Екълстоун е превел авансово по 6,5 млн. паунда на „Заубер”, „Форс Индия” и „Лотус”, за да им помогне. Сега Екълстоун иска да стигне още по-далеч. Той иска да осигури по-малките отбори с две шасита, а таксата им да е 15 млн. паунда. Той казва, че отборите получават по 50 млн. паунда за участие. Така по-малките отбори ще останат с по 35 млн. паунда и още пари, които ще събират от спонсори или от платени пилоти. Двигателите ще идват от „Косуърт” или „Рено”.

- Някои от другите отбори казват: „Е, това не е Формула 1, това ще е вървяща надолу Формула 1”. Аз не виждам такова нещо. Мисля, че тези 4-5 отбора, на които ние ще даваме шасита, ще бъдат в „Отборен шампионат”. Те ще могат да спечелят този отборен шампионат, но няма да могат да спечелят шампионата при конструкторите. Но с всички намерения и цели, никой не знае. Публиката няма да разбере. Това няма да повлияе на самото гледане на състезания. Няма да промени спектакъла".

"Това ще означава само, че вместо да правят огромни загуби, отборите ще имат шанс да печелят пари. Измислих нещо, което може да направи разлика между хората, които нямат проблеми с харченето, и тези, които имат. Но по-големите отбори казват, че това е вървене надолу. Те живеят в богата област и за тях това ще е като да се преместиш в бедняшки квартал. И не искат да са част от това. Когато управлявах „Брабам” през 70-те, всичко вървеше по диктаторска система с девиз: „Бъди разумен, направи го по моя начин”.

"Ние бяхме състезатели и намирахме пари, за да продължаваме. Винаги имаше неща, които трябва да се направят, и други, които не трябва. И винаги имаше „Ферари” с много повече пари. Днес има огромна разлика. Има отбори, които харчат може би по 500 млн. паунда на сезон, и други, които се опитват да работят с бюджет 120 млн. паунда, който също е доста голям. Правилата не пречат на хората, които могат да харчат, но пречат на тези, които се опитват да спасят отборите си. Когато се замислите как отбори с по 120 души имат две коли и харчат по половин милиард паунда, за да са там – това не изглежда много логично. При „Мерцедес” са нужни 24 камиона да донесат всички неща, които използват в бокса за състезание".

"ФИА вярва, че държи света жив, защото болидите не използват гориво. Не е вярно. Те използват само с няколко процента по-малко от нормален двигател. Но някои отбори ползват по 24 камиона, за да направят бокса си за състезание, а това е много гориво. Всичко това е огромна глупост. Абсолютно лицемерие, което ме разочарова. Пълна глупост. Всеки си има мнение, за което се бори. ФИА иска да бъде зелена, екологична, отборите са разделени в исканията си, а ние искаме да направим шампионата успешен. Все пак сме в бизнес, който трябва да забавлява".

Екълстоун управлява Формула 1 от 1978 г. Той е баща на модерния спорт, негов създател, за добро или лошо. Той направи мултимилионери от хора в гаражи, които са били в спорта през 60-те и 70-те. Той е щедър и лоялен към приятелите си. Дава много пари за добри каузи. Тихо. Не обича да се шуми около него, макар че е човекът, който превърна Формула 1 в най-големия пътуващ цирк в спорта и любима играчка на големия бизнес.

Имаше опити да го свалят. Частната фирма CVC Capital, която държи правата за Формула 1, не харесва особено безкомпромисната и често политически некоректна личност на Екълстоун. Но когато новият сезон започне, Екълстоун пак ще е начело. Формула 1 е прекалено страхлива, за да започне живот без него. Много хора предвиждаха неговия предстоящ залез няколко пъти. Но той ги опроверга. Неговата позиция бе поставена под съмнение заради делото в Мюнхен, когато бе обвинен в подкуп на немски банкер по време на продажбата на част от акциите на Формула 1. Той рискуваше 10 г. затвор.

Делото свърши с това, че Екълстоун плати 100 млн. долара за извънсъдебно споразумение. Съдията обяви, че нито едно от доказателствата срещу него не е било потвърдено. По-късно Екълстоун разпрати коледни картички, на които бе изобразено как той дава торба с пари на разбойник. „Това не е кражба – казва мъжът с маската на гърба на коня. – Аз събирам пари за Бавария.”

Дали се е чувствал ударен от делото? Чувства ли се огорчен от това? - Не. Никога не съм бил огорчен от нищо.

Почувствал ли е вреда? - Не съм забелязал някаква вреда – казва той. Единственото, което го притеснява, е, че е платил прекалено много. – Винаги съм искал да мисля, че съм разумен бизнесмен, но осъзнах, че в този случай не бях много разумен. След като се разбрах с прокурора, със съдията, те ми казаха, че всъщност никога не е имало случай. И си мислиш: „О, Боже.”

А дали на 84 се чувства толкова остър? - Да.

Той все още спазва свиреп режим. Всяка сутрин става в 6,30 часа, чете вестници и отива в офиса си. Често работи целия уикенд. - Не знам какво би се случило, ако спра. Живея не стресиращ живот, но на лимита на цялото време. Ако избереш да се откажеш от това, отидеш на Бахамите и се събудиш сутринта, като по цял ден не правиш нищо – е, това не е за мен. Аз не бих могъл да го направя. Невъзможно е. Трябва да правя нещо. Опасността е да не влезеш в рутина. Хората стават, качват се на същия влак, пътуват по същия път. Качват се в колата и минават по еднакъв маршрут. Трябва да внимаваш да не влезеш в рутина, защото веднъж направиш ли го, след това не искаш да счупиш този модел.

Колко дълго възнамерява да управлява Формула 1? - Нямам идея. Никаква. Когато разбера, че вече не съм, както вие го казахте, „остър”, ще кажа на собствениците: „Мисля, че дойде време, трябва да намерите някого” или „Намерих някого за вас.”

Какво ще почувства в този момент? - Не знам. Не мисля за това.

А има ли нещо, което би искал да направи по различен начин? - Не. Вчера вече си замина за мен. Не гледам назад. Само напред.

Оливър Холт „Мейл он Сънди”, превод "7 дни спорт"