За да усетите колко невероятен футболист е бил, може да прочетете всички изказвания на почит от великите в играта, да прочетете статистиката му, която кара челюстта ти да увисне, или да се насладите на клипчетата в Ю Туб показващи неговите качества пред гола. Но може и да отидете по-далеч и да си помислите как едно младо момче родено в Мозамбик в началото на 40-те години се превръща в един от най-великите играчи за всички времена.
Еузебио, който почина снощи на 71 г., не само ще бъде помнен като едно от най-големите в историята. Без съмнение той е първата голяма африканска футболна звезда. Той спечели 11 титли на Португалия, една купа на европейските шампиони, 2 Златни обувки и Златната топка с Бенфика. Освен това вкара 41 гола за националния отбор на Португалия, като девет от тях бяха на световното първенство в Англия през 1966.
Дори в ерата на суперагентите и мултимилионните академии, човек може да оцени като чудо пътуването което изведе един африканец до върховете на европейския футбол. Но историята на Еузебио е нещо друго. Мозамбик беше колония на Португалия по онова време и Спортинг Клуб де Лоуренсо Маркес, отбора в който Еузебио играеше като тинейджър, имаше връзки със Спортинг Лисабон. Но трансфера му в Бенфика се дължи единствено на невероятния му талант и качества.
Легендата твърди, че Бела Гутман, треньора на Бенфика по онова време, бил на бръснал в Лисабон, когато Хосе Карлос Бауер, треньор от Сао Пауло започнал да хвали тинейджър, който видял при наскорошното си пътуване до Мозамбик. Тъй като знаел за връзките между Спортинг, месния враг на Бенфика, и отбора на Еузебио, Гутман решил да отлети за Мозамбик, сам да види качествата на Еузебио.
Както Черната перла сам казва в едно интервю преди време "Бенфика просто направи отлична оферта. Те искаха да говорят с майка ми и брат ми и предложиха 1000 евро за три години. Брат ми искаше два пъти повече и те ги платиха. Подписаха договор с майка ми и тя получи парите. Сложи ги в банка в Мозамбик с клауза, която казваше, че ако сина и отиде в Португалия и не стане велик играч, тя ще върне парите, защото имаше добро сърце. Имаше нейна снимка във вестника с парите на масата и ръцете й около тях. Никога не бях виждал толкова пари в живота ми. Спортинг опита да разпространи историята, че Бенфика ме отмъкнала, но това не бе така. Те искаха да ме вземат без пари, докато Бенфика пожела да плати".
Ще е подценяване ако кажем, че загубата на Спортинг е успех за Бенфика. В края на своя първи пълен сезон, на 20 годишна възраст, Еузебио вкарва два пъти а Бенфика бие Реал Мадрид, великия Реал Мадрид на Ди Стефано, Пушкаш и Хенто, с 5:3 на финала за КЕШ в Амстердам.
Тези два гола са най-известните от общо 473, които вкара в 440 мача за Бенфика, които включват серия от 223 гола в 162 мача разпростираща се в пет сезона от 1963 до 1968 г.
Може би в световен мащаб Еузебио е най-популярен заради представянето му на световното първенство в Англия през 1966 г. Да, Англия го спечели, както може би сте чували веднъж или два пъти, но Еузебио е голямата звезда на турнира. Той завършва като голмайстор с 9 гола и получава признанието на всички.
Четири от тези попадения Еузебио са срещу Северна Корея на "Гудисън Парк", след като Португалия губи с 0:3 в началото на мача. Тези голове го правят легенда. Еузебио и Португалия губят от Англия на полуфинала на "Уембли". Черната перла е със сълзи на очи в края, прегърнат от Боби Чарлтън, човека който вкарва двата гола за Англия.
Еузебио ще бъде прегърнат от Чарлътн отново след като Манчестър Юнайтед бие Бенфика на същия стадион на финала за КЕШ две години по-късно. Мач, който завършва с аплодисментите на Еузебио за вратаря Алекс Степни, направил изключително спасяване срещу Еузебио, което обърнало развоя на мача. "Факта, че той аплодира вратаря преди да се прибере, показва какъв човек е той", Степни.
Големите икони на онова време - Пеле, Еузебио, Ди Стефано и Чарлтън, винаги са били много учтиви и уважителни един към друг. Техният характер и усещане за света са много далеч от егоцентризма на много модерни спортни звезди.
Онази епоха бе много по-чиста и невинна, но пък беше такава, в която не съществуваха пътища към величието за играчи родени извън стандартните граници на Европа и Южна Америка. Еузебио обаче направи невъзможното възможно. Това е дори по-големия негов завет от всички голове, които отбеляза.
Оливър Кей, "Таймс"