Архивите са живи - „Чудото на Истанбул“ + ВИДЕО

Здравейте, уважаеми читатели, на Gol.bg. Заради липсата на мачове, причинена от пандемията от коронавирус, подновяваме рубриката си "Шампионска лига - Архивите са живи".

В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига.

Започваме с един от най-емблематичните финали в турнира, а именно срещата между Ливърпул и Милан през пролетта на 2005 година. Двубоят известен като „Чудото на Истанбул“ завинаги става част от футболния фолклор.

Ето и събитията от 25 май 2005 година.

На стадион "Кемал Ататюрк" в Истанбул се срещат два от грандовете на световния футбол. До този момент Милан има 6 спечелени трофея, докато "мърсисайдци" са с 4. За Ливърпул това бе първи финал от 1985 година насам, докато Милан достига до тази фаза само 3 години по-рано и печели трофея.

На "Ататюрк" има повече от 65 000 зрители, като преобладаващата част от тях са фенове на червените. Ливърпул завършва втори в своята предварителна група, след което отстранява тимовете на Байер Левъркузен, Ювентус и Челси по пътя към финала.

Милан от своя страна печели своята група, като оставя Барселона след себе си, след което преминава през Манчестър Юнайтед, Интер и ПСВ Айндховен, за да стигне до мача за титлата на Шампионска Лига. Росонерите са считани за фаворити преди самата среща, но съдбата реши друго.

В този момент Милан разполага с един от най-великите си състави за всички времена. Титуляри за италианците излизат звезди като Кафу, Стам, Неста, Малдини, Пирло, Зеедорф, Кака, Шевченко, Креспо. Ливърпул разполага обаче с уникален отборен дух и разбира се със Стивън Джерард. Стиви Джи е голямата звезда на този отбор на червените, но в него личат и имената на Джейми Карагър и Шаби Алонсо, който тогава все още е твърде млад.

Срещата започна с тотална преса на Милан, като в първоначалните минути италианците разнебитват англичаните и успяват да вкарат още в първата минута чрез Паоло Малдини. "Росонерите" буквално мачкат червените, които не знаят къде се намират и трудно минават центъра на терена.

До края на полувремето резултатът става класически, след като на два пъти се разписва Ернан Креспо и отборите се оттеглят на почивка при 3:0 за Милан. Играчите ан Силвио Берлускони решават, че са си свършили работата и започват още в съблекалните да мислят за предстоящите празненства с купата.

Не така обаче мисли съдбата, играчите на Ливърлуп и най-вече уникалните червени фенове, които по време на почивката не спират да пеят и с възгласи да заглушават "Ататюрк", а "You will never walk alone" ехти постоянно.

През второто полувреме в състава на Ливърпул се появява Дитмар Хаман и този ход на Рафа Бенитес се оказва печеливш. Германецът взима диригентската палка в средата на терена и дава възможност на Стиви Джи да се развихри. Така се стига до 54-тата минута, когато Стивън Джерард засича с глава центриране на Рийзе и опъва мрежата за 1:3.

Две минути по-късно Шмицер вкарва за 2:2, а в 60-ата минута Алонсо изравнява - 3:3. Това са може би най-легендарните седем минути в историята на Шампионската лига. Ливърпул лети, играчите на Рафа Бенитес са абсолютни господари на терена, а на трибуните червените фенове едва не полудяват от радост.

До края на редовното време и двата отбора си разменят пропуски и се стига до продължения. В тях най-доброто положение пред един от двата отбора се открива пред Андрий Шевченко, който прави фрапантен пропуск и не успява да вкара на два пъти от чиста позиция.

При дузпите Йежи Дудек копира Брус Гробелар от финалната среща през 1984 година. Полякът хваща ударите на Пирло и Шевченко, Сержино пък стреля високо над вратата, като единствено Йон Дал Томасон и Кака вкарват. За Ливърпул пропуска Рийзе, но Дитмар Хаман, Шмицер и Сисе са безмилостни. Ливърпул прави феноменален обрат, печели с дузпи и за пети път вдига Шампионската лига.

25 май 2005 година, Истанбул, стадион „Кемал Ататюрк”, 65 000 зрители

Ливърпул – Милан 3:3 (3:2 – след дузпи)

Голмайстори:

0:1 Малдини (1)
0:2 Креспо (39)
0:3 Креспо (44)
1:3 Джерард (54)
2:3 Шмицер (56)
3:3 Алoнсо (60 )

При дузпите:

Серджиньо пропуск
Хаман 1-0
Пирло пропуск
Сисе 2-0
Томасон 2-1
Рийзе пропуск
Кака 2-2
Шмицер 3-2
Шевченко пропуск

Ливърпул: Дудек, Финън (46 – Хаман), Карагър, Хупия, Траоре, Алонсо, Гарсия, Джерард (к), Рийзе, Кюел (23 – Шмицер), Барош (85 – Сисе).

Милан: Дида, Кафу, Стам, Неста, Малдини (к), Пирло, Зеедорф (86 – Сержиньо), Гатузо (112 – Руй Коща), Кака, Шевченко, Креспо (85 – Томасон).

Съдия: Мануел Мехлуто Гонзалес (Испания)

Пътят на Ливърпул до титлата:

Предварителен кръг:
Ливърпул – ГАК 2:0, 0:1

Група 1:
Ливърпул – Монако 2:0, 0:1
Ливърпул – Олимпиакос 0:1, 3:1
Ливърпул – Депортиво (Ла Коруня) 0:0, 1:0

1/8-финал:
Ливърпул – Байер (Л) 3:1, 3:1

1/4-финал:
Ливърпул – Ювентус 2:1, 0:0

1/2-финал:
Ливърпул – Челси 0:0, 1:0

Финал:
Ливърпул – Милан 3:3 (3:2)