Фатален наем

Приказките винаги завършват щастливо, но футболното приключение на Филипе Коутиньо е на път да се превърне в кошмар. Той така и не намери пътя си след грандиозния трансфер от Ливърпул в Барселона през януари 2018 година. След година и половина най-скъпата покупка в историята на каталунския колос реши да си тръгне от стадион "Ноу Камп" временно за един сезон, отивайки под наем в Байерн Мюнхен.

Вероятността обаче техничарят да се завърне в Барса е минимална, защото обикновено пратените под наем в други клубове футболисти не успяват да се наложат в редиците на испанския колос при втория си опит.

Притежаващият безспорен талант Коутиньо имаше епизодични избухвания с фланелката на Барса, но така и не намери постоянството, което показваше в Ливърпул. Когато караше фенове и анализатори да го аплодират в захлас, докато защитниците на противника се изправяха на крака след поредния финт, който ги лишаваше от възможността да проследят траекторията на топката. 

Изявите на Филипе в Испания бяха като магическа синусоида, при която пиковете и спадовете следваха един след друг в един болезнен за гледане контраст. И логично двете страни се разделиха. Уж временно. Според куп специалисти само високата цена на играча е причината той да не бъде продаден още през лятото, тъй като не се намери купувач, който беше в състояние да спази условията на финансовия феърплей.

В края на сезона Байерн Мюнхен ще има опцията да закупи южноамериканеца срещу 120 милиона евро, но напоследък футболистът не показва нищо особено и ако тенденцията се запази, баварците със сигурност ще го върнат в Испания. И тогава Барса ще трябва спешно да му търси нов отбор. А вариантът е само един - моментална продажба, за да не падне цената му драстично.

През годините куп обещаващи футболисти на "блаугранас" бяха пращани под наем и повече не се връщаха. Или правеха някакви опити да се наложат отново, но те бяха още по-разочароващи. 

Един от първите примери за пратени под наем играчи е Албер Ферер, който излезе от прочутата школа Ла Масия и беше част от славния отбор на Барса, спечелил Купата на европейските шампиони през 1992 година с Христо Стоичков в състава и с треньор покойния Йохан Кройф. Ферер изкара 6-месечен наем в Тенерифе, след който се наложи като титулярен десен бек и остана в тима до 1998 година.

Ферер обаче по-скоро е изключение от правилото. Настоящият треньор на Селта Оскар Гарсия например изкара една година в Албасете, след което игра четири сезона в Барса, печелейки КНК, Суперкупата на УЕФА и общо четири титли в първенството. През сезон 1995/96 дори стана голмайстор на отбора в шампионата с 10 гола (Барса нямаше нито един представител в Топ 20 на реализаторите), но след това формата му спадна и той стоеше основно на пейката. Окончателната раздяла с клуба дойде през 1999 година, когато Оскар премина във Валенсия.

Микел Артета беше считан за сигурен титуляр на стадион "Ноу Камп" в ранните си години, тъй като беше един от най-талантливите 16-годишни "художници". Той правеше фурор за Барса С и Барса B, а изявите му в "големия филм" чукаха на вратата. През сезон 2001/02 Артета беше пратен под наем в ПСЖ, след това мина през Глазгоу Рейнджърс, Реал Сосиедад, Евертън и Арсенал. Мачовете му за първия отбор на Барса? Точно 0 (нула) на брой.

Луис Гарсия определено имаше закваската да успее в Барса. Притежаващ изключително скоростна техника, той демонстрира таланта си във Валядолид, Толедо, Тенерифе и Атлетико Мадрид, но не и на "Ноу Камп". Спечели Шампионската лига с Ливърпул, а в залеза си показа какво може в Индия, Мексико и Австралия.

Боян Къркич е болната тема на почти всеки каталунец. Сравняван дори с Лео Меси в ранните си години, острието наистина впечатляваше със завидни умения за възрастта си, когато беше пускан да играе с батковците. В един момент обаче нишката на развитието му се скъса и той отиде в Рома. Барса го откупи обратно през 2013 година за 13 милиона евро (какво решение на ръководството само) след успешен сезон под наем в Милан, но испанецът със сръбска кръв не получи шанс за изява. А и вeче не вярваше, че може да се наложи в клуба на сърцето си. 12 месеца по-късно той вече беше в Аякс и никога повече не се върна в Барса. В момента е на 29 години и рита в Канада...

Рафиня Алкантара е нещо като каталунското йо-йо, защото получава нови договори, но редовно е пращан под наем. Братът на Тиаго Алкантара не може да се раздели с каталунците, но и не може да се наложи в първия отбор, колкото и да се опитва. Сега кара втори период под наем в Селта, а преди това имаше такъв и в Интер. С Барса се обичат, но очевидно не си пасват и се измъчват взаимно... Окончателната раздяла е въпрос на време.

Сержи Сампер беше преследван от контузии, но и качествата му като че ли не стигаха за играч от първия отбор на Барса. Наеми в Гранада и Лас Палмас трябваше да го стимулират да "избухне", но той взе решение да предприеме предизвикателство с трансфер в японския Висел Кобе, където играе с легендата Андрес Иниеста.

Жерард Деулофеу минаваше за чудесно решение, което да влиза от пейката, но този вариант не му харесваше. След наеми в Евертън и Севиля той беше взет в клуба, след това изкара наем в Милан и отново се върна на "Ноу Камп" през 2017 година. Отново отиде под наем, този път в Уотфорд и малко след това скъса с каталунците и на хартия.

Ален Халилович и Денис Суарес са други примери, че пращането на млади таланти под наем в друг клуб не е най-доброто решение за Барса. Очевидно клубът има съмнения в качествата им и завръщането след период под наем само засилва съмненията както у самите футболисти, така и сред ръководството.

Какъв ще е пътят на Коутиньо? Базирайки се на опита и на факта, че бразилците не се славят с голяма дисциплина, офанзивният полузащитник едва ли ще играе отново на стадион "Ноу Камп", поне не и с фланелката на Барса. Една от причините за това е напрежението, което се появи между играча и феновете по време на мача с Манчестър Юнайтед. Коутиньо сложи ръце на ушите си, но последвалите освирквания тогава и в следващите мачове бяха присъдата на публиката. Присъда, която нито тарторът Лео Меси, нито ръководството могат да отменят...

Друми Георгиев, Gol.bg