При сериозен медиен интерес в столичния хотел Маринела премина днес представянето на биографичната книга на легендата на българския футбол Христо Стоичков, наречена "Христо Стоичков-Историята".
Стоичков седна на масата заедно с журналиста и негов съавтор Владимир Памуков, както и с човек от издателството СофтПрес. Но той изненада гостите и с още едно лице - човекът, с който забърка първия си голям скандал в испанския футбол. Президентите на България в различни периоди Петър Стоянов и Георги Първанов също присъстваха на събитието, както и много футболисти, треньори и целия отбор на ЦСКА.
"Искам да поканя един скъп гост, който малко или много е съпричастен в моята кариера, защото след случката си извадих много поуки. Това е съдията, с който станахме известни в целия свят - Урисар Аспитарте. Благодаря на всички, които в последните две години работиха за тази книга. В тази книга исках да обясня всичко, което се изказа в годините, къде истина, къде неистина. Исках един път да се спрат спекулациите какво е Христо Стоичков на терена и извън терена. Вътре са направени нещата така, както аз съм ги изживял, както аз съм го почувства. Няма нищо скрито-покрито, не съм спестил на никому нищо. Това, което съм го казал, няма да се върна назад. Това, което съм критикувал, също няма да се върна назад. Където съм направил грешки, съм стиснал зъби и съм се извинил".
"В тази книга много пъти думичката "Аз" я зачеркнах, защото не ми е приятно да я използвам. Във футбола и в живота сам човек нищо не може да направи. Индивидуалните награди са продукт, на това което сме играли. Избирали са ме в различни класации, но те са част от живота на отбора и на хората, около мене, продължи да разказва Стоичков".
"Преди 20 години се опитаха да ме изхвърлят от футбола, когато настъпих този човек, пак бях наказан. Но си направих изводите - уважавай този срещу тебе, ако искаш тебе да те уважават. Никога не съм делял в моя живот кой ще е от Левски, от ЦСКА, от Славия, от Ботев (Пловдив), от Локомотив (Пловдив). И в Реал (Мадрид) имам големи приятели, защото са го заслужили. Когато дойдох в националния отбор, един от първите, които ми подаде ръка, е Наско Сираков. И сме делели една стая. След това дойдоха по-младите".
"Затова в книгата съм написал всичко. Не съм спестил нито хубавите, нито критичните неща. Ако се променим сега на 53 години, значи нищо не сме постигнали. А аз няма да се променя. Когато трябва да сложа една маска, за да се предпазя, аз я слагам, без да се притеснявам. Този продукт е направен и за младото поколение. Да я прочетат, да вникнат, и да видят, че този път, който съм извървял, е с много труд, с много лишения. Тази Златна топка не е моя, а на цяла България. На моето семейство, на моите родители, на всеки един", разказа Стоичков.
"Ние мачовете ги печелехме от понеделник до петък, а не в събота или неделя. Защото в събота и неделя 90 минути много бързо минават. Когато не си готов, когато не си изпълнил задачите....защото колективното винаги побеждава едноличното".
Стоичков беше попитан и какво е било най-трудно за него в тези две години, когато е работил върху книгата си. "Най-трудното ми беше да напиша тези редове за голямото предателство, но трябваше да го направя. Познавате ме, никога няма да си купувам приятелство. Най-лошото е да те предадат. Прощавал съм много пъти, но сега нямаше как. Хубавите моменти винаги са хубави, защото са със семейство, с приятели. Естествено, че първата ми шампионска европейска купа с Барселона. 1994 година - за четвърти път в историята на световния футбол се наредих до имена като Герд Мюлер със "Златна обувка", "Златна топка"- в една и съща година. Не живея в спомени и в миналото. Мисля утре как ще се прибера, тъй като ми предстоят много нови задачи", добави легендата.