Когато идва моментът за поздравления, първата мисъл е тази: защо въобще са му нужни подаръци на Франческо Тоти, когато всяка сутрин се събужда до Илари Блази?
Красива, блестяща, непринудена, готова да говори без лицемерие, сигурна в себе си, както подхожда на кралицата на (италианския) "ВИП Брадър".
Облечена с небрежна елегантност, с модерна дамска чанта и крещящо красиви сини очи, съпругата на капитана на Рома се подготвя за 40-ия рожден ден на Франческо (на 27 септември).
Като се суети между вечерното излъчване на "ВИП Брадър" и изненадата, която иска да направи на своя съпруг. С една дума - дните са горещи.
- Илари, подготвихте ли подарък? - Уф, шегувате ли се, още не зная какво да му купя! Всяка година по това време е истинска трагедия. Може би ще види себе си в това интервю за "Гадзета". Той не знае нищо за интервюто, нищо не съм му казала. Моля ви, напишете, че всичко това е само и единствено моя идея.
- Дано Франческо да си мисли, че в главата ви е само "ВИП Брадър". - За щастие всички коментари за първата вечер са положителни. Мисля, че моят живот ще бъде разделен на две: преди и след "Биг Брадър". С предишните водещи не се конкурираме, всяка си има свой стил. Аз например въобще не съм в социалните мрежи, не ме влекат тези неща, за мен знаете малко.
- Интересът към популярните хора е неизбежен: дразнят ли ви прожекторите, насочени към футболните изяви на сина ви Кристиан? - Да, досаждат ми. Не е честно да се натоварва едно дете с огромни очаквания. За него футболът е просто една игра и той трябва само да се забавлява. Плаща си за фамилията. Ако носеше друга фамилия, никой нямаше да го забелязва.
- Изабел е на няколко месеца, Кристиан мечтае за футбола, а Шанел? - Тя ще стане ветеринар. Нашата къща е като зоологическа градина. Имаме едно куче, две котки, зайче, сега пристигат костенурките, през лятото имаме и папагали. Общо взето, моята дъщеря е кварталната Бриджит Бардо!
- Вкъщи гледаха ли първата ви вечер с "ВИП Брадър"? - Разбира се, макар че Франческо в този късен час е с едно отворено и едно затворено око. Но се е забавлявал, било е емоционално. Близките изживяват различно това. Те се натоварват с емоции, което трае месеци.
- Вие се омъжихте за едно момче и сега се оказвате редом до 40-годишен мъж, как се промени Тоти? - Нормално е да се променя и развива. Заедно израснахме. Сега за него идва време да затвори една страница. Не само защото спира да играе футбол - ако не този сезон, ще е през следващия, но защото трябва да започне един нов живот. Разбира се, ще му бъде трудно да намери другаде този адреналин от футбола.
- Опасявате ли се, че може да се депресира? - И това остава, да се депресира някой като него. През тези години Франческо мислеше само за играта, сега трябва да поеме в ръце юздите на онова, което е създал. Все повече осъзнава, че му предстои да започне живот на възрастен човек. Футболистите винаги са пазени като рохки яйца, гушкани, глезени. Сега нещата ще се променят и колкото и парадоксално да изглежда, ще се радва повече на дните си, дори и заради жертвите, които прави сега.
- Дойде ли времето да започне да учи английски? - Ще трябва да го правим двамата. Децата го говорят перфектно, а аз - малко по-добре от Франческо, но той не се напряга кой знае колко много...
- Някога минавала ли ви е мисълта, че след 20 г. вероятно вие ще сте най-популярната в семейството? - Не, никога. Аз за всички си оставам жената на Тоти, така ми е много добре и въобще не ме притеснява. Аз върша своята работа, защото тя ми харесва, а не за да бъда призната от хората. Е, дори аз говоря за Марадона като за феномен, макар че вече трудно си го спомням, така и Франческо ще става още по-скъп на хората, които са го гледали. Неизбежно е бъдещите поколения да го познават по-малко.
- Като негова съпруга колко страдахте от това, че само преди 6 месеца много тифози на Рома искаха Франческо да спре с футбола? - Казвам ви истината, никога не съм допускала да ми влияят нещата, които казват другите, иначе щях да съм мъртва само след една година с него. За хората аз съм жената с най-големи рога в Италия... Затова не мисля, че Франческо изобщо трябва да доказва нещо. Разбира се, той е избраник на съдбата: съдба бе и че промени мнението на всички.
- Какво изпитахте на онзи 21 февруари, когато го видяхте да се връща вкъщи, изгонен от базата в Тригория преди мача с Палермо? - Аз от футбол нищо не разбирам, но беше нещо нереално. Фантастика, не можех да повярвам. Той бе изгонен от собствения си дом, така го напишете. Тези неща не се правят. Аз никога нямаше да го направя, никога не бих си позволила нещо подобно. Щом той се върна, аз му казах: "Тази вечер отиваме на стадиона, трябва да сме там". Овациите? В тези моменти тифозите не го изоставяха.
- Вие казахте, че треньорът на Рома Спалети прилича на Синьорини, а журналистът не беше доволен от сравнението. Наистина ли толкова си приличат? - Става дума за външна прилика - и на двамата главите са бръснати...
- Според вас защо треньорът понякога не се изказва ласкаво за Франческо? - Футболният избор на треньора може да е спорен, но той не се обсъжда - в тези неща аз не се бъркам. Но мога да кажа нещо в човешки аспект, за личността. В интервюто по тв РАИ, което предизвика такава сензация, става ясно, че Франческо иска само уважение и това е справедливо. В онзи период не получаваше уважение. Франческо не е скандален, той говори с топката в краката. Вкъщи например той не "внася" нищо от Рома, но от февруари до май нещата станаха толкова груби... Беше много деликатен период, не се прави така. Той никога не е изисквал непременно да играе, винаги е сядал смирено, за да чака реда си. Не критикувам треньорския избор, критикувам човешкото поведение, а Спалети се прояви като малък човек. Точка! Това е истината. Той на думи говореше чудесни неща, но само на думи. В един толкова труден момент в живота на едно момче, което преминава през важна промяна, е нужно подходящо поведение. Нормално е да гледаш в бъдещето и да опиташ да постигнеш големи неща без него, но ми се струва, че в Рома това още е трудно... Аз им го пожелавам. Но със сигурност можеха да бъдат по-деликатни, а Спалети със сигурност не беше такъв, не успя да постъпи човешки. Аз съдя за хората и по това. А после давам ниска, много ниска оценка.
- Честно казано, дори собственикът Палота не беше много любезен, когато каза: "Тялото му вече не прави това, което му казва главата". - По-добре да замълча, за да не стане някой скандал... Може би трябва да кажа: "Но и главата трябва да мисли, преди да говори"... С (предишния президент) Сенси имаха съвсем други отношения, той му беше като кръщелник, но онова бе едно по-семейно отношение. Докато сега взаимоотношенията в клуба са като в бизнеса.
- Виждате ли Франческо да играе до 2018 г.? - Това е нещо, което той трябва сам да почувства. Ако не е повече в подходящата възраст, той ще е първият, който ще зарови бойната брадва. Той е интелигентен. Една година повече, една по-малко - ще видим.
- Ако в Рома вратата е затворена и поиска да отиде в чужбина, вие ще го последвате ли? - Разбира се, аз го следвам. САЩ или Арабия, все едно, освен това няма да е задълго.
- Вие виждате ли го като треньор? Преди казвахте "не", а сега изглежда по-възможно. - Как да кажа, няма нужда от цялата тази наука... Вие, футболните журналисти, ме карате да се смея. Имате някаква луда омерта: всички искате да говорите, но никой не го прави. Според мен понякога е нужна малко повече откровеност, нали? Той дори на мен ми казваше, че това не го интересува. Изисква се здрав стомах, но човек расте, вкусовете се променят. Можете ли да си представите, че преди не обичаше броколи, а сега ги харесва... Разбира се, остава си все същият лакомник, но едва успява да хапне един сладолед А когато се запознахме, беше на 24 г. и всеки ден се ядяха някакви боклуци, но сега е ясно, че не може повече да си го позволи.
- Във връзка с вашия твърд характер, който се вижда дори и при воденето на "ВИП Брадър", пуснаха следната шега в социалните мрежи: "Ето защо Тоти иска да играе до 40 години". Вкъщи вие ли командвате? - Не, какво говорите. Не командвам никого.
- В друг туит се казва: "Франческо приключва, започва Илари". - Това са житейски съвпадения. Неговата работа започва от най-ранна възраст и завършва, когато още е млад. А моята започва, когато си малко по-голям, изисква опит, трябва да си изминал определен път.
- Ще успеете ли да го убедите да влезе в "Биг Брадър"? - Не, той е прекалено срамежлив. Хората в телевизията имат голямо его, готови са да се хвърлят в играта, а той е по-резервиран.
Масимо Чекини, Киара Дзукели
"Гадзета дело Спорт