Кристиан Виери (42 г.) е вкарал точно 270 гола през кариерата си. От тях 236 за на клубно ниво, 11 са за младежите на Италия (до 21 г.) и 23 за първия тим на скуадра адзура.

Два пъти е ставал голмайстор – все с по 24 попадения – с Атлетико М (1997/98) и с Интер (2002/03). Бобо е роден в Болоня, но на 4 г. заедно с мама Натали и татко Роберто (също нападател) се преместват в далечна Австралия.

За интересния си живот и кариера бившият таран разказва в автобиографичната си книга Chiamatemi bomber, която излезе на пазара в Италия. Ето някои кратки откъси от нея.

Аз и Австралия

„Знаеш ли какво Кристиан? Имаш право!” Браво тренер. Сам ли стигна до това? Не, разбира се – помогна ти едно 14-годишно момче, което като ляв бек отбеляза повече голове от нападателите. „Тренер, работата не е в това, че не ми харесва да играя в защита, но по-полезен ще съм в атаката”. Намираме се в Сидни на тренировка на юношити на местния Маркони. Така започна моята история като нападател.

Ритниците в Серия Б

Майко мила, колко ритници съм отнесъл в Серия Б! По това време се запознах с Пипо Индзаги и станахме големи приятели. Аз истински се забавлявах да го плаша със съперниците преди мач. „Леле Пипо, утре ще те разкостят. Онзи луд, който ще те пази ми каза, че ще ти откъсне топките”. В Серия Б наистина можеше да те потрошат. Човек срещу човек, всеки мач бе истинска война. Първенство, в което възмъжах – ужасни терени, особено тези на Юг. Когато играехме там и с усмивка казваш „Добър ден” получаваш в отговор – „Добър ден, шибаняко”. Опит, който калява характера ти. И заздравява костите, ако някой междувременно не ти ги е счупил.

Чао Юве, малко плащаш

Един ден генералният директор на Ювентус Лучано Моджи ме повика в кабинета си. Там бе моят мениджър и вицепрезидентът Роберто Бетега. Моджи по своя си спокоен начин с присвити очи ми заяви, че е готов да ми увеличи заплатата, която обаче не може да бъде над 2 млрд. лирети на сезон (б.р. около 2 млн. евро). Атлетико М обаче ми давеше 3,5 млрд. лирети. „Тогава отивам в Испания”, бе моят отговор. С това срещата приключи моментално. Признавам си, взех решението само заради парите. Ако имаше начин, щях да остана в Ювентус.

Подаръкът от Хил

Преди мача Атлетико М – ПАОК (5:2) за Купата на УЕФА говорих с моя идол Пауло Футре. Португалецът бе любимец на президента Хесус Хил. „Кажи на шефа, че ако вкарам хеттрик очаквам като подарък Ферари 550 Маранело”. Футре наистина отиде при Хил – „ОК, Бобо, отбележи три гола и автомобилът е твой”. Спомняте ли си онзи невъзможен удар от аутлинията, почти от флагчето за корнер? Клипчето с този гол се върти по целия свят, но никой не знае, че той ми донесе едно ферари.

Мотоциклетистът Салас

Когато играх в Лацио често пъти можеха да ме видят яхнал „Дукати”. Седмица преди финала за КНК (2:1 срещу Майорка) при мен дойде Хулио Веласко. „Виж какво, Бобо. В клуба никой не го хваща сън преди финала. Би ли могъл поне през тази седмица да използваш автомобил?”. Нямаше как и го направих. Но аз много добре си карах мотоциклета. Салас обаче бе направо трагичен. Купи си „Харлей Дейвидсън” и няколко дни по-късно се нацепи в един стълб. Направиха му 7 шева на пищяла, а от Лацио потулиха случката.

Неста? Не, Гамара

След 5 май (б.р. Интер загуби с 2:4 от Лацио в последния кръг и титлата за 2002 г. отиде в Ювентус) навих Рекоба и Роналдо. „Да си намалим заплатите, за да дойде Неста”. Алесандро бе съгласен. Една сутрин бях на хиподрума, катото ми се обади Мао, синът на президената Морати (б.р. става въпрос за Анджеломарио). „Бобо, знам, че ще се ядосаш, но Неста е много скъп”. „Но ние бяхме готови да си намалим заплатите!”. „Татко също е ядосан, но не се притеснявай, привлякохме друг шампион”. „Но кой? На пазара няма друг, като Неста. Кой е?”. „Гамара”. Не казах нищо. Без да изключвам мобифона го хвърлих с всичка сила към пистата, където препускаха конете. Повече не го видях. Нямам нищо против Гамара, парагваецът не бе лош защитник, но Неста бе най-доброто, което можехме да вземем.

Рони си тръгна

През юли (б.р. 2002 г.) към 3:30 сутринта се прибирах от дискотека, когато джобът на панталона ми започна да свети. Беше мобифонът. Морати! „Бобо, чуй ме, до мене е Марко, Марко Тронкети Провера (б.р. шеф на „Пирели”, генерален спонсор на Интер)”. „Президенте, само не ми казвайте, че ще говорим за Роналдо”. „Бобо, той иска да си ходи...”. „Не си го и помисляйте, не трябва да го продаваме, всичко ще се срине”. „Има проблеми с треньора Купер и не само”. „Те ще се разрешат”. „Иска промяна, Бобо”. „Да не правим глупости...”

Елизабета, Мелиса и ...

На 18 вече си пълнолетен, можеш да караш автомобил, да гласуваш и още други важни неща. Запомнил съм осемнадесетгодишнината ми, защо за първи път открих дискотеката „Пинета” в Милано Маритима, която през годините стана мое любимо място за срещи. Елизабета Каналис? Якети ми даде номера на телефона й. Когато се ядосаше, Ели ставаше много груба. С Мелиса Сата (в момента приятелка на Кевин-Принс Боатенг) се запознах, когато бе на 18. Беше прекрасна. Казах й – „Мелиса, много си млада. Но се кандидатирам за твой годеник, когато станеш на 20...”.
През годините имах много връзки. Ако трябва да съм честен, много малко са измислиците, така че в голямата си част написаното в жълтите издания е вярно. Много от момичетата, които виждате по телевизията или в киното имаха нуждата от рекламата, че са с мен.