През последните няколко седмици персоналът на Атлетико усети стар пожар в Диего Симеоне. Той е прекарал почти всеки свободен момент, анализирайки Дортмунд, опитвайки се да разбере пропуските в отбора на Един Терзич. Това е онази позната сила и потапяне, които не са били виждани напълно от известно време. И то е придружено от вълнуващо старо напрежение около клуба, въпреки че има и нещо освежаващо.
Едва за четвърти път Атлетико и Дортмунд се срещат и за втори през този век. Дуелът се откроява сред останалите по този критерий. Арсенал и Байерн са играли 5 пъти за 12 години. Барселона и ПСЖ си дават среща за шести път в този период. А Реал Мадрид – Ман Сити е сблъсък, който имаме за четвърти път през последните 5 години.
Мачът между гражданите и кралете е впечатляващ, един истински финал преди финала, но проблемът е, че сме твърде запознати с всичко това. Всички сме го виждали и чували преди. На никого отново не трябва да се казва за връзката между Пеп Гуардиола и Реал. А Сити вече получи най-голямото си отмъщение през миналия сезон. Подобно повторение насърчава един нарастващ дебат. Това е един от проблемите на съвременната Шампионска лига. Имаме твърде много едни и същи отбори, характери, мачове и дори градове. Това сякаш противоречи на духа на европейския футбол, който исторически е свързан с новото и различното, както и с големите пътешествия на по-скромните. А това добавя още по-голямо вълнение за мача Атлетико – Дортмунд.
Познаването на другите 3 мача до голяма степен се дължи на това, че тези клубове обикновено винаги са в тази фаза и трябва да мислят само и единствено за победа. Нищо от това не важи за Дортмунд или Атлетико. Жълто-черните не са били на 1/2-финал от 2012/13, а рохибланкос от 2016/17. Като последният 1/2-финал на дюшекчиите може би затвори една ера. Двата клуба се бяха изтъкнали като големите новаци, които се стремят към континенталния връх. Те бяха контрасили, подходящо разгръщащи контраатака и контрапреса. Отборите показаха как трябва да се противопоставя на икономическите реалности на играта. Борусия беше направил нещо повече от това просто да наруши доминацията на Байерн в Германия.
Атлетико на Чоло не беше толкова вълнуващ, но имаше възхитителна упоритост. И рохибланкос станаха първият клуб извън Реал и Барса, който печели Ла Лига от десетилетие. В контекста на това, в което се превърна футболът, те бяха по-съвременните еквиваленти на Порто на Жозе Моуриньо и дори Абърдийн на сър Алекс.
Няма нищо случайно в това, че нито един от тези тимове не е стигал 1/2-финал от 2017-а. Това беше пряка последица от действията на големите клубове, които след оставката на Мишел Платини като президент на УЕФА през 2016-а поискаха повече власт и пари. Беше договорена система, при която 30% от наградните фондове на ШЛ се разпределят според представянето през последното десетилетие на турнира. Бонус точки дори бяха присъдени за предишни европейски триумфи. Това е абсолютно ключов момент, който превърна отвореното състезание в по-затворен магазин.
Ето защо този дуел има елемент на пътуване назад във времето. Забравете Арсенал – Байерн, Ман Сити – Реал и ПСЖ – Барса. Най-добрият сблъсък на 1/4-финалите ще бъде Атлетико срещу Дортмунд, защото представлява същността на конкуренцията от една изгубена ера.
Материал на Independent, превод на "Тема спорт"