Хитцфелд: Първата титла с Дортмунд е най-големият ми успех

Учените биха могли да спорят с часове дали Удо Латек (8 титли и 3 европейски трофея), или Отмар Хитцфелд (9 титли, 2 Шампионски лиги и една клубна световна купа) е най-успешният германски треньор за всички времена. Окончателният отговор на този въпрос обаче е безполезен, като се има предвид невероятните постижения и на двамата. Времето на Генерала в Германия започва през 1991-ва в Дортмунд. 4 години по-късно идва и първата му титла. 71-годишният специалист даде интервю за официалния сайт на "жълто-черните", в което говори за треньорската кариера и времето си след пенсионирането.

Колко значителен беше сезон 1994/95, когато спечелихте титлата с Дортмунд?
- Това е най-голямото постижение в кариерата ми. Борусия не беше ставал шампион от 32 години. Никога няма да забравя тези емоции и чувства на щастие. Беше лудост – смесица от гордост и облекчение. Пролях и малко сълзи, което рядко се случва.

Можеше да се случи и по-рано. В първия ви сезон в Борусия вие бяхте само на няколко минути от титлата...
- Да, докато Бухвалд не изведе Щутгарт напред с 2:1 срещу Леверкузен. Но може би е добре, че тогава не станахме шампиони. Защото очакванията към нас щяха да са много по-големи и процесът по окомплектоването на състава може би щеше да секне.

Какви спомени имате за последния ден от сезона преди 25 години?
- Напрежението беше огромно. Знаехме, че трябваше да спечелим срещата си. Ситуацията беше добра, защото Вердер гостуваше на Байерн, а Ото Рехагел беше нов треньор там. Баварците искаха да спасят сезона си до известна степен. Накрая емоциите бяха невероятни, феновете навлязоха на терена, но аз се изплаших и така да се каже избягах (смее се).

Колко важна беше тази шампионска титла за Дортмунд?
- От финансова гледна точка беше жизненоважно, защото само първенците играеха в Шампионската лига. И само там клубът можеше да върне парите си обратно.

Какво е необходимо, за да сте успешен треньор в днешно време?
- Всичко трябва да е правилно – тактическата концепция на терена, интензивността, честотата на тренировките и какво ли още не. Трябва да имате превъзходни колеги в щаба си, както беше при мен. Чувствах се спокойно с тях, а това е необходимо, за да се изгради силата, от която се нуждаете, за да се справите с неудачите.

Вие сте квалифициран учител по математика и физика. Това помогна ли ви?
- Като цяло наложих свой-собствен курс в началото на живота си и си поставих цели, които исках да постигна. През 1971-ва се обадих на Хелмут Бентхаус в Базел и попитах дали мога да присъствам на пробната тренировъчна сесия. Взех съдбата в свои ръце и така попаднах в професионалния футбол. Важно е да придобиете усещане за хората. Когато губехме мач например, не бях твърд с отбора, вместо това се опитвах да разбера играчите.

През 1996-а защитихте титлата си, а след това Дортмунд стана първият германски клуб, спечелил Шампионската лига през 1997-а (б.р. – 3:1 срещу Ювентус). Това беше 237-ият ви и последен мач с жълто-черните...
- Това беше правилното решение в точния момент. Чувствах се наистина изтощен след тези шест години. Исках да си почина, но всичко това бе поставено под въпрос, когато един ден ми се обади Лоренсо Санс – бившият президент на Реал Мадрид. Отчаяно ме искаше и помолих за два дни, в които да взема решение. Помислих си: „Мога да бъде уволнен още преди да науча испански“. И в крайна сметка отказах.

Имахте страхотни успехи в Дортмунд, но постигнахте още повече в Байерн. Къде ви беше по-добре?
- Винаги живея за мига и не обичам да се връщам назад. Като треньор това не ти помага. Този постоянен стремеж към успех изисква много енергия. След шест години в Байерн бях дори по-изтощен, отколкото в Борусия. Трябваше да се махна от всичко и направих пауза за година и половина, преди отново да се присъединя към баварците. За да бъда честен, едвам издържах една година при втория си период, след което поех националния отбор на Швейцария през 2008-а. Логично беше след Мондиал 2014 да приключа с треньорската си кариера, защото бях на 65. Сега е най-красивият период в живота ми.

Как прекарвате свободното си време, което не сте имали често преди?
- Чета много, ходя в гората по час всеки ден с жена си, играем голф, а през зимата караме ски. Следя Бундеслигата като всички фенове. Синът ми живее със семейството си в Мюнхен. Вече имам трима внуци – на четири, две и една година.

Това означава ли, че футболният афинитет на вашите внуци към Байерн е предопределен?
- Сигурен съм, че те ще опознаят и Дортмунд, а не само Мюнхен, въпреки че ще им е по-лесно да отидат на стадиона на Байерн. Синът ми например има симпатии към двата клуба, но като фен е черно-жълт. Той стоеше на Южната трибуна като ученик. Създаде много приятелства в Дортмунд, които съществуват и до днес. Тук завърши и гимназия, така че все още има тясна връзка с града.

Дипломатично заобиколихте опита ни да ви накараме да разкриете кой период е бил по-хубав – в Борусия или Байерн. Нека пробваме отново – вие сте на почивка на езерото Люцерн, седнали сте на лодка и има само едно свободно място до вас. На брега са Ули Хьонес и Михаел Майер. Кой ще получи безплатното място?
- Бих оставил двамата в лодката, а аз ще изляза (смее се). Имах и все още имам специални отношения с тях. Но сякаш съм по-близък с Майер. Той беше този, който ми даде шанс да се утвърдя в Бундеслигата в този красив клуб Дортмунд.

Превод на "Тема спорт"