Ако това се бе случило преди 40 години, щяхме да гледаме някакви шопари

Бундеслигата се завърна първа от големите първенства. Обещано – сторено, – това направиха в Германия. И първото впечатление е, че са изчислили абсолютно всичко и са намалили рисковете до минимум. Но не е време за овации и фанфари.

След 2 месеца светът отново гледа голям футбол, но нещата не са същите. Най-голямата промяна е липсата на публика. Супермодерните германски стадиони остават празни. Няма я шумотевицата, песните, скандиранията. Отсъства бесният ритъм, който задават хората от трибуните. Това е друга игра – констатират вече скептиците. 

И са напълно прави. Футболът, дори на гола поляна, е по-интересен, когато се добавят няколко зяпачи, които подвикват към играчите. Всеки, който е ритал топка, знае как му поникват крила, когато го окуражават. Това е може би най-важната част от футболния манталитет. Тази игра не е само за играчите, тя е за хората, които ги гледат.

Но като временен вариант и без публика става. Защото веднага правим сравнение какво е пък съвсем без футбол. Ако приемем, че 60 или 70 процента от световното население са футболни фенове, можем само да си представим какво бедствие бяха двата месеца. Затова и бе толкова важно бързото завръщане. Баскетбол, волейбол, дори тенис може да няма и една година, но футболът е друго нещо.

Критиките обаче скоро ще стихнат, защото както при много други нееднозначни процеси, в един момент се стига до свикване. Така ще стане и сега, известно време ще се говори колко кофти е да се играе без публика, а след време никой няма да го забелязва. Не съвсем, но не и толкова отчетливо. 

Днес започва нов кръг в Бундеслигата, след това има междинен и в следващите седмици инерцията ще заглуши гласовете против. Към края на първенството вече на никого няма да му прави впечатление. Но със сигурност вече се мисли за следваща стъпка.

Първото впечатление от подновяването на първенството бе поразително. Всичко са изчислили пустите му немци. Примерно това с резервите да стоят на пейките на стадиона. Вероятно новото им първенство ще стартира с друг протокол и ще бъдат допуснати от 500 до 1000 души. И ще заглушат ехото с лека глъчка. Но скоро няма да гледаме картини като тази на жълтата стена в Дортмунд. А последното нещо, което ще се върне, е гостуващата агитка. Там са налични два опасни фактора. Пътуване и нагъчкване. Това скоро няма да се позволи.

Основният въпрос преди 16 май бе какъв футбол ще гледаме. Гризяха ни съмнения, че на терена ще се развиват някакви пародии. И това притеснение бе разбито на пух и прах. Нивото на двубоите бе много високо. Динамика, тактика, единоборства – почти всичко е същото. Висока резултатност с точно 3 гола на мач. Видимо нищо не се е променило в параметрите на играчите и отборите. 

Макар и да използваха по пет смени, всеки футболист без проблеми можеше да изиграе 90 минути. Че и още 90 без да ги усети. Доказа се твърдението, че модерният футболист е машина. Ако това се бе случило преди 40 години, щяхме да гледаме някакви шопари и тогава щяха да бъдат необходими не 5, а 25 смени.

И към още един проблемен пункт, който се дискутираше обилно преди началото. Ще маркират ли клубовете присъствие, без да се интересуват от съперничеството и конкуренцията. И тук отговорът е категорично не. Нещата са едно към едно спрямо 13 март. Всеки си гони целите с максимална амбиция. Никой не се е предал и не е вдигнал бялото знаме. 

И в уикенда ще видим страхотни спектакли. В събота например играят Борусия М и Леверкузен и зрелището ще бъде с най-високо октаново число. Съперниците показаха страхотен футбол в първите си мачове, а формата на звездите им не буди съмнение. Кай Хаверц е под пълна пара, а в Борусия синът на Лилиан Тюрам – Маркюс, става все по-впечатляващ. Но не е необходимо дори да чакаме събота. В петък вечерта е берлинското дерби между Херта и Унион. 

Първото издание бе спечелено от Унион с гол от доста съмнителна дузпа в последната минута. Налице са всички предпоставки за брутален реванш. А Унион през целия сезон показва, че не му пука с кой играе. Качеството на дербито е вън от съмнение, а ще е добре да паднат и голове. В неделя пък имаме от многото рурски дербита – Кьолн срещу Дюселдорф. В този мач няма да се скучае нито секунда.

Като написах, че всичко си е същото, мога да посоча и факти. Трагедията на Вердер продължава и двата месеца не са променили абсолютно нищо, независимо от големите приказки на помощник-треньора Илия Груев. Айнтрахт е бледа сянка на миналогодишното си величие. Фрайбург продължава да жили яко. А Нагелсман и Лайпциг играят, без да ги интересува резултатът. Доволни са, че топката непрекъснато е в тях.

А футболистът, на когото въобще не се е отразила принудителната почивка, е Ерлинг Холанд. Момчето си гони план със скандинавска дисциплина. Вече вкара 10 гола, до края на първенството вероятно ще станат 20. Жалко, че дойде късно в Бундеслигата, Лева е вече с 26 попадения и е недостижим.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"