Томас Мюлер беше човекът в най-добро настроение след напускането на стадион "Улевал" в Осло. И когато става въпрос за националния отбор на Германия, Мюлер е човекът без конкуренция пред гола. Въпреки че именно това негово господство в атаката на тима символизира и голямата слабост на отбора - липсата на централен нападател, той отново се справи и отново беше доминатора в предни позиции.
Изнесе слабо европейско първенство, на което не можа да се разпише нито веднъж, и може би това е част от причините Бундестимът да не стигне до финала. "Никога не съм се съмнявал в качествата си", обяви след срещата в Осло Мюлер. Там той вкара два гола и подаде за третия. "Просто останах фокусиран върху целта си и продължих да работя. Най-важното е да запазиш глада си за победи и голове". И наистина този глад си пролича на норвежка земя, като Мюлер вече има 34 гола с националния екип и е доста близо до 37-те на Оливер Бирхоф, на 9-ото място във вечната ранглиста на голмайсторите на Германия.
И докато възраждането на Томас Мюлер и равенството на считания за основен конкурент за първото място Чехия срещу Сев. Ирландия (0:0) са добрите новини за световните шампиони, то Марио Гьотце отново не оправда възлаганите на него надежди. Той трябваше да играе на върха на атаката, което показа и в още по-голяма степен проблема с липсата на централен нападател и нуждата от такъв. Въпреки че се завърна в Борусия Дортмунд, то на Гьтоце му липсват ритъм и увереност. Вижда се, че му е много трудно на тази позиция. "Ясно е, че му липсва игрова практика - коментира Йоги Льов. - Ако изиграе още няколко мача, много скоро той ще е този, който всички познаваме. На тренировките обаче виждам от него много добри неща. А и се връща усмивката на лицето му. Отново изпитва радост от играта".
Всъщност има още една добра новина за Германия и тя се казва Юлиан Бранoт. 20-годишният нападател на Байер Леверкузен все още няма как да бъде основен фактор в състава, но намекна за сериозен потенциал. И за разлика от Гьотце, на чието място влезе (в 72-рата мин), действаше с много по-голяма лекота. Въпреки че игра само 20-ина минути, той имаше забележителна вечер и показа, че в бъдеще ще бъде конкурент на останалите в атаката. Когато той дойде, преди мача напразно търсеше фланелката със своя №24 и мислеше, че е останал извън състава. Тогава видя името си върху освободения от Швайнщайгер екип с №7. "Не я исках", обясни Бранoт, тъй като тази фланелка дълго време е била носена от само един човек. "Ако развитието му продължава така, и той ще има право да я носи още дълго. От него може да очакваме много", обяви Льов по темата.