Новият треньор на Борусия Дортмунд Томас Тухел е противоречива личност. В Германия го смятат за прекалено арогантен тип, който е, меко казано, взискателен по отношение на играчите си. Някои казват, че тренировките му са толкова сложни за разбиране, че ако нямаш поне средно образование, нямаш никакъв шанс да схванеш материята. А може би и средното образование не е достатъчно, защото той залага даже на мозъчни изследвания във футбола.
Денят е един от тези, в които тренировката продължава повече от 2 часа. Слънцето пече, а след заниманието играчите на тима откликват на желанието на феновете за снимки и автографи. В същото време треньорът Томас Тухел остава още малко на игрището. И следи внимателно как две момчета се опитват да поправят пораженията по терена. Тухел цени работата им, но се притеснява и за състоянието на терена. Затова и отиде при тях, за да им каже как да си свършат работата още по-добре.
Тази история може да звучи като виц, но в същото време показва, че този треньор е по-различен от останалите. За разлика от много от колегите си пред него не е само голямата картинка, той се грижи и за детайлите. Прави го, за да изключи и най-малката възможност за някаква липса на прецизност, която да доведе до намаляване на ефективността на работата. "Аз съм треньорът, аз отговарям за всичко", категоричен е Тухел. Когато някой конус е поставен на няколко сантиметра встрани от останалите, това противоречи на съвършените методи на треньора. Треньор, който няма око само за линиите, но и за научните открития, които използва повече от всеки друг в Бундеслигата.
За да набира подробен материал за анализите си, Тухел е инсталирал камери и дебне играчите си с джипиеси за да е съвсем наясно колко тичат, накъде тичат и др. Или ако обобщим, всички трябва да са наясно, че Биг Тухел ги наблюдава във всеки един момент. Критиците казват, че подобни неща като джипиесите служат само за навигация в колата, но треньорът има други виждания. "Да се виждаш отстрани как играеш, има голям учебен ефект", убеден е Томас. Точно в такива ситуации той набляга на вижданията си за играта - пасовете право напред са строго забранени, той предпочита разиграванията по диагонал.
Видеоанализите, дебненето на играчите и състоянието на терена обаче съвсем не са всичките трикове в репертоара на Тухел. Той се възползва даже от най-новите изследвания на човешкия мозък. Целта е на терена да бъдат пращани само такива играчи, които мислят бързо, които са в състояние да реагират вариативно и предварително да са подготвени за всяка една ситуация, която ще възникне на терена. Освен това в бъдеще клубът ще разчита и на различни тактически схеми, които ще се сменят. В подготовката Борусия изпробва 4-1-4-1 и 4-4-2 с ромб в средата на терена, а в първите официални мачове в Лига Европа се действаше с добре познатата и предпочитана тактика от седемте сезона на Юрген Клоп - 4-2-3-1. На тренировки Тухел иска от играчите да стигат до границата на умствените си възможности, за да не се чувстват преуморени в реални условия по време на мачове. Очевидно идеята е един ден в далечното бъдеще футболът да е почти безгрешен.
Което сега звучи като научна фантастика. "Факт е, че искаме прекалено много и затова трябва да се внимава да не прекалим", казва Тухел. Той в никакъв случай не смята да преоткрива футбола. Това обаче не пречи да се показва като голям новатор, който търси перфектността в Борусия и в същото време е загадка за всички останали. Както вече бе успял да направи в Майнц, единствения друг професионален от отбор, който е водил. А след това си тръгна и предпочете да не работи цяла година в търсене на по-добър вариант пред себе си. И го намери, защото след 7 години Юрген Клоп се почувства изхабен в най-различни отношения и се оттегли. А вместо него от клуба искаха да доведат човек с ясни футболни идеи, който обаче не засенчва всичко и всички със собственото си излъчване. В този ред на мисли Тухел изглежда точният човек за Борусия.
Успехите му в Майнц, хитрото му представяне пред публика и имиджът му на авангардист му позволиха да израсне до един от най-желаните треньори в Германия. Не е зле за човек, който досега е водил един единствен професионален отбор. Той се възползва от работата си в Майнц по различен, но не по-малко успешен начин от Клоп, за да се превърне в модерен треньор. Но докато по отношение на тактиката изглежда по-навътре в нещата от предшественика си, за публиката Томас не е толкова харизматичен. Той си има граници, които не обича да прескача. Клопо се харесваше заради това, че умее и да забавлява. И даже когато беше в лошо настроение, пак правеше така, че да затруднява даже критиците си да не го харесват.
В ръководството на Дортмунд обаче не обичат подобни сравнения между двамата треньори, особено тези извън футболните им познания. Макар че не само аурата на Клоп и популярността му ще направят живота на Тухел тежък. В това число влизат и постиженията му напук на разочароващия минал сезон. Напук на него няма как да не се каже, че по успехи в Борусия с Клоп може да си съперничи само Отмар Хицфелд. Който може да се похвали с 2 титли, една Купа на Германия и едно участие на финал в Шампионската лига.
Затова и някои медии представят Тухел като пълна противоположност на Клоп. Това всеки го знае, двамата са много различни. И разликите не се виждат само от това дали на отбора му предстои джогинг, или джогинг за мозъка.
Иначе Тухел ще гледа да вдигне притежанието на топката, без това да влошава обичайната преса. "Бъдещите успехи са възможни само заради добрата основа, която е положил Клоп", казва Тухел. На него обаче му се налага да прави промени не само на терена, но и по отношение на храненето. Нещо, което можеше да се очаква, след като в последната година Томас промени храненето си и от сравнително слаб мъж се превърна в още по-слаб. А този, който досега приготвяше храната за играчите, очаквано загуби работата си. Иначе футболистите продължават да са отворени за реформи, макар че още не им е ясно дали те имат революционен потенциал. Илкай Гюндоган например изглежда впечатлен. И затова точно след разговорите си с Тухел се реши да си продължи договора.
Гюндоган харесва начина, по който треньорът говори с целия отбор и предизвиква играчите. "Тренировките траят по 2 часа и половина, но това не се забелязва", казва Илкай. Сега остава да се види дали научните проучвания на Тухел ще си проличат и на терена. Самият той за момента моли за търпение. "Няма как да успеем за 4-5 седмици. Трябва ни време и постоянство. Така ще бъде през целия първи полусезон", убеден е треньорът. А дали плановете му за Борусия ще успеят, ще покаже само времето.
Рихард Лайполд, превод на вестник "7 дни спорт"