Да обикнеш врага

Голямото съперничество приключва тогава, когато единият от противниците слезе под познатото си ниво и от горещ конкурент се превърне в димящ спомен. Дори и споменът от битките да не е особено приятен и да е свързан с емоционална болка и разочарование, се наблюдава един странен психологически феномен - отказалият се, или изпаднал в трудно положение враг започва да липсва на по-силния, или на този, който все още е в играта.

Нещо подобно срещаме при "Стокхолмския синдром", когато заложникът се привързва към похитителя си и между двамата се създава една необяснима силна емоционална връзка. Според някои психолози това е подсъзнателен начин да се защити нараненото Его.

Сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер бяха големи врагове в продължение на близо десетилетие, но от момента, в който Арсенал престана да бъде дразнител за Манчестър Юнайтед, двамата специалисти започнаха да се държат почти приятелски един към друг. Това се наблюдаваше най-вече в отношението на суровия шотландец към Мосю.

Митичните Айртон Сена и Ален Прост не си говореха, докато бяха съотборници и летяха на светлинни години пред останалите пилоти на пистата, но когато французинът се отказа, бразилецът изглеждаше смутен. Нямаше го най-добрият сред останалите, нямаше кой да го предизвика да дава газ до ламарината. "Липсваш ми, Ален" са едни от последните думи на Сена преди да загине на пистата "Имола". Самият Прост не може да повярва какво чува по радиото.

В снукъра прикритата омраза между великаните Стивън Хендри и Рони О'Съливан можеше да се усети лесно от екраните. Двамата спазваха етикета, стискаха си ръцете, но винаги се опитваха да се избягват. След отказването на Хендри обаче Ракетата започна да засипва с похвали доскорошния си враг №1. Навярно осъзнавайки, че всяка следваща титла никога повече няма да има същата тежест.

Почти същото се случва в момента и по оста Мюнхен - Дортмунд. Съсипаната Борусия е далеч зад Байерн, като в един момент дори беше на дъното на класирането в Бундеслигата. И от двата лагера започнаха да сипят комплименти към доскорошния враг. Футболистите на Байерн даваха кураж на дортмундци, че няма да изпаднат заради класата в състава си.

Изпълнителният директор на баварците Карл-Хайнц Румениге разкри, че Байерн готви изпращане на треньора на "жълто-черните" Юрген Клоп. Преди сблъсъка между двата тима за Купата на Германия във вторник от Байерн ще подарят голям красив букет на Клопо.

"Въпреки всички схватки между нас, аз винаги съм изпитвал голям респект към Борусия Дортмунд. Най-вече към треньора. Юрген Клоп без съмнение е изключителен треньор. Съжалявам, че той напуска Дортмунд, но аз проявявам разбиране към решението му", каза Румениге.

"Клоп изигра решаваща роля за успехите на Борусия и ние искаме да го изпратим поне с голям букет. Пожелавам му всичко най-добро за в бъдеще. Той ще липсва на Бундеслигата, ако отиде в чужбина", добави Кале.

Същият този Клоп, който разби Байерн с 5:2 във финала за Купата на Германия през 2012 година, като в онзи мач той записа и пета поредна победа над най-успешния германски клуб във всички турнири. Нещо невиждано дотогава. Нещо, което едва ли ще се повтори скоро.

Полуфиналната среща за Купата във вторник може да се окаже и последната между Байерн и Клоп, защото специалистът възнамерява да продължи кариерата си в чужбина. Почти сигурно е, че той ще води английски отбор.

И докато Румениге говореше възторжено за Юрген, от Борусия Дортмунд пожелаха бързо оздравяване на бранителя на Байерн Холгер Бадщубер, който е аут за около 4 месеца заради разкъсване на мускулни влакна. Това не е първият подобен жест на "жълто-черните", които дадоха кураж и на капитана на баварците Филип Лам в края на миналата година. По-късно световният шампион се изказа топло за съперника.

Врагове?! По всичко личи, че томахавката между шампионите и падналия на земята Борусия Дортмунд е заровена. Поне до следващия възход на "жълто-черните". От който ще спечели не само германският футбол, но и самият Байерн.

В Мюнхен си дават сметка, че болезненият бой от Борусия в Берлин стои в основата на големия възход, на требъла през 2013 година, на днешния впечатляващ облик на отбора и златен имидж на клуба. Как да не обикнеш врага, когато именно той те е направил дяволски добър. Как да не ти липсва, когато няма кой да те дърпа напред и нагоре. Защото няма атлет, който да е дал най-доброто си време, тичайки сам…      Друми Георгиев, Gol.bg