Локо Пловдив ще играе 9-я си финал за Купата на България. Утре черно-белите ще защитават трофея си. До миналата година те минаваха за най-големия неудачник в надпреварата – имаха седем битки за трофея, и бяха загубили всичките.
На 15 май 2019-а обаче всичко се промени и Митко Илиев прегърна отличието. При това след победа над градския съперник Ботев. Може би и датата помогна – на 15 май 2004-а тимът бе завоювал първата и единствена досега титла в историята.
„Тема Спорт“ ви предлага всичките финални сблъсъци на Локомотив в надпреварата. Интересното е, че смърфовете се класират по служебен път за сблъсъците цели 3 пъти.
1940 г. - Русенска алчност праща Локо Пд на първи финал
Локо Пд, тогава под името Спортклуб, се класира за първия си финал за купата по служебен път. На предпоследното стъпало пловдивчани са елиминирани от русенския Левски. Така тимът с името на националния герой се готви да играе в трети пореден финал в турнира. Сблъсъкът е в София, но минути преди да започне двубоят с ФК 13 от Левски започват да се пазарят. Те настояват да получат 13 000 лева като разноски за пътуването от Русе и престоя в София. От футболната федерация дават 8000, но консенсус не е постигнат. Така Левски отказва да играе във финала и е изваден от турнира (за 3 години и от спортното движение в страната). На негово място е поканен Спортклуб.
Финалът между пловдивчани и ФК 13 е на 13 октомври, като започва с автогол в 13-ата минута на Стоян Базовски от столичани. Ветераните от ФК 13 обаче правят пълен обрат. Димитър Николаев поразява вратаря Димитър Антонов от 5 метра. Малко след това стражът с култовия прякор Гробаря спасява два опасни шута, но капитулира в края - Николаев асистира на Крум Стоичков за крайното 2:1.
13 октомври 1940 г. ФК 13 СФ - СПОРТКЛУБ ПД 2:1 „Левски”, София 5000
Карло Недялков, Йордан Илиев, Стоян Базовски, Борис Пенчев, Петър Петров, Трайко Кръстанов, Никола Б. Николов, Димитър Николаев, Борислав Аспарухов, Крум Стоичков, Борислав Каменски (к)
Димитър Антонов, Тома Томов, Димитър Батинов, Аспарух Караянев, Христо Бъчваров (к), Иван Лазаров, Христо Попов, Методи Караянев, Светослав Матанов, Атанас Тодоров, Стефан Паунов
Голмайстори: 0:1 Ст. Базовски 13 - авт., 1:1 Д. Николаев 27, 2:1 Кр. Стоичков 85 Съдия: Стефан Чумпалов
1942 г. - Пловдивчани прекратяват двубоя
Локомотивци (все още под името Спортклуб) правят подвиг, за да се класират за финала на Царската купа през 1942 г., но мачът завършва със скандал. Само в рамките на седмица с влакове и автобуси тимът пропътува 2500 километра по маршрута Пловдив - Битоля - Пловдив - Русе. На 1/4-финала Спортклуб елиминира Македония Битоля с 3 гола в края. Следва гостуване на Напредък Русе, което е спечелено с 1:0 след гол през първата част.
На финала пловдивчани ги чака столичният Левски. Двубоят чупи тогавашните рекорди по постъпления в родния футбол, като билетите са на цени 20, 30, 50 и 100 лева. Те са изкупени дни преди сблъсъка, като над 3000 привърженици от града под тепетата се изсипват в столицата.
Капналият от умора Спортклуб обаче допуска 3 гола до 64-ата минута преди Стефан Паунов да върне едно попадение. При резултат 3:1 в 72-ата минута обаче двубоят е прекратен заради пловдивчани. Те напускат терена след пресилено изгонване на Борис Белков-Бучо за високо вдигнат крак. Присъдено е служебно 3:0. Спортклуб все пак подхожда спортсменски и двата отбора се поздравяват след двубоя, а всички играчи получават медали. Впоследствие пловдивският клуб е претопен след безкрайни обединения и трансформации в тоталитарно време.
3 октомври 1942 г., в София ЛЕВСКИ СФ - СПОРТКЛУБ ПД 3:0 СЛ. ПРЕКР. ПРИ 3:1 „Юнак”, София 8000
Любомир Алдев, Атанас Динев, Захари Радев, Стефан Никушев, Любомир Стамболиев (к), Константин Георгиев, Борислав Цветков, Васил Спасов, Божин Ласков, Ангел Петров, Стоян Стоянов
Димитър Сотиров, Методи Караянев, Борис Белков, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Георги Киров, Стефан Паунов, Иван Лазаров, Христо Попов (к), Костадин Янев, Атанас Тодоров
Голмайстори: 1:0 Б. Цветков 20, 2:0 Д. Сотиров 57 - авт., 3:0 В. Спасов 64, 3:1 Ст. Паунов 66 Съдия: Тодор Атанасов
1948 г. - Локо отново служебно на финал
Локо Пд се класира за третия си финал под името Славия-Ченгелов (хибрид между богиня и обущар, който по-късно става комунистически деец). Пловдивчани обаче стигат до решителния сблъсък... отново по служебен път. На полуфинала те губят сензационно от Орлов Добрич с 2:3. В редиците на победителите обаче е установено участието на нередовен състезател - Борислав Ковачев-Борьо. Народният футболен съюз присъжда служебно 3:0 в полза на Славия-Ченгелов, но няколко дни по-късно се отмята и предлага на Орлов преиграване в Пловдив. Добричлии обаче отказват да пътуват и така бъдещите локомотивци се класират за втори път по служебен път на финал след 1940 г.
В решителния спор Славия-Ченгелов излиза срещу техничния тим на Локо София с играчи в състава като Петър Аргиров, Стоян Орманджиев и играещия треньор Крум Милев. Пловдивчани са брутални на терена, като скъсват от ритници голмайстора Аргиров. Въпреки грубостите, бъдещият играч на ЦСКА Стефан Стефанов-Томито реализира в 33-ата минута с удар между краката на стража Аров за крайното 1:0.
9 май 1948 г., ст. „Юнак”, София ЛОКО СФ - СЛАВИЯ-ЧЕНГЕЛОВ ПД 1:0 „Юнак”, София 12 000
Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Стою Недялков (к), Стилиян Ангелов, Трайчо Петков, Лазар Христов, Асен Милушев, Костадин Благоев, Стефан Стефанов, Крум Милев (играещ треньор), Петър Аргиров
Никола Аров, Методи Караянев, Борис Белков, Петър Събев, Тодор Финков, Аспарух Караянев, Кирил Минков, Христо Бъчваров, Стефан Паунов, Иван Лазаров, Марин Димитров
Голмайстор: 1:0 Ст. Стефанов 33 Съдия: Стефан Данчев
1960 г. - Жребий целува пловдивчани
Четвърто участие на финал за Локо и... трето по служебен път! Чист късмет изпраща пловдивчани, които вече носят настоящото си име, в прекия сблъсък за трофея. Сблъсъкът е уникален по няколко направления - играе се на осветление, а участници са абсолютен дебютант в А група - Септември, и тим от Б група в лицето на Локо.
По онова време при равенство след редовното време и 30-минутните продължения се прибягва до теглене на жребий. По този начин Локо елиминира кюстендилския Левски на 1/4-финал (2:2), а след това и съгражданите си от Спартак на 1/2-финала (1:1). Финалният сблъсък се играе на осветление и доста наводен терен на националния стадион „Васил Левски“. Малко преди това Локо е бил на турне в СССР и трите му мача в Нижни Новгород, Твер и Ярославъл натежават.
Първата част завършва 2:1 за столичани, като е гарнирана с ръкопашна схватка между Панайот Кр. Панайотов от Септември и Димитър Грънчаров от пловдивчани, които са изгонени. Септември дръпва с 3:1, но Локо със зъби и нокти докарва до 3:3, а голмайстора му Иван Кънчев удря греда.
В крайна сметка се стига до продължения. А районният кмет на Красна поляна издава заповед на треньора Трендафил Станков да пусне резерва, която да реши срещата. Точно това се случва. Свежият ветеран Костадин Благоев влиза на терена и с хитър прехвърлящ пас асистира на Цветан Милев за крайното 4:3 в 120-ата минута. Това остава единственият трофей във витрината на Септември до ден-днешен.
15 юни 1960 г. „Васил Левски”, София 25 000 СЕПТЕМВРИ СФ - ЛОКО ПД 4:3 сл. прод.
Димитър Славов, Найден Бонев, Панайот Кр. Панайотов, Борис Апостолов, Михаил Кр. Панайотов, Сотир Йосифов, Цветан Милев, Димитър Якимов, Петър Аргиров (к) (91 – Костадин Благоев), Христо Джорджилов, Александър Василев Трендафил Станков
Марин Маринов (46 – Лучко Луков), Георги Христов, Давид Попов (к), Димитър Кръстев, Иван Бояджиев, Александър Бахчеванджиев, Рангел Рангелов (16 – Димитър Грънчаров), Атанас Тасев, Иван Кънчев, Стоян Генов, Георги Лазаров Христо Бъчваров
Голмайстори: 1:0 Хр. Джорджилов 5, 1:1 Д. Грънчаров 28, 2:1 С. Йосифов 43, 3:1 Хр. Джорджилов 48, 3:2 Ст. Генов 62 - д., 3:3 Ив. Кънчев 65, 4:3 Цв. Милев 120 Съдия: Георги Христов
1971 г. - Най-тъжният финал в историята
В историята на купата има един тъжен, много тъжен финал, който не прави истински щастливи дори победителите. На 30 юни 1971 г. в катастрофа край прохода Витиня загиват Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Финалът между Левски и Локо трябва да се играе 3 дни по-късно, но е отложен с 3 месеца. А от смъртта по-силна се оказва... партийната власт. Покъртителната трагедия на Витиня е сбутана на последните страници на соцвестниците по поръчка на партията-майка, защото Аспарухов и Котков са имали „неблагоразумието” да загинат в деня, в който умират и трима съветски космонавти...
Финалът за купата се провежда на 25 август и е първият официален мач на Левски след смъртта на звездите им Гунди и Котков. Обичайната арена на сблъсъка „Васил Левски” е сменена с „Армията”, тъй като на националния стадион се провежда... световно първенство по борба.
Левскарите все още не са се отърсили от шока, но най-силният им допинг идва от простичките думи на старши треньора Йончо Арсов: „Играйте и за Гунди!”. Левски сгазва съперника с 3:0 до почивката, като се разписват Георги Цветков-Цупето, Янко Кирилов и Петър Кирилов. Смърфовете са се разделили малко преди това със стълба си в защита Георги Христакиев-Хери Смъртта, което оказва влияние. Той е върнат във възстановения столичен Локомотив след края на нелепицата ЖСК–Славия. А пловдивският Локо губи 5-и пореден финал за купата...
25 август 1971 г. ЛЕВСКИ - ЛОКО ПД 3:0 „Българска армия”, София 30 000
Бисер Михайлов, Милко Гайдарски, Добромир Жечев (к), Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Иван Стоянов, Цветан Веселинов, Янко Кирилов, Георги Цветков (46 – Йосиф Харалампиев), Павел Панов, Петър Кирилов Йончо Арсов
Станчо Бончев, Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис, Васил Анков, Георги П. Василев, Христо Бонев (к), Димитър Генов (46 – Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов. Иван Манолов
Голмайстори: 1:0 Г. Цветков 8, 2:0 Ян. Кирилов 36, 3:0 П. Кирилов 38 Съдия: Атанас Матеев
1982 г. - Най-важният мач в кариерата на Стойчо Стоев
През 1982 г. се играе последното издание на Купата на Съветската армия като първостепенен турнир. Финалът е и първият, който се провежда извън София - на стадион „Слави Алексиев” в Плевен. Среща си дават Локомотивите от столицата и Пловдив. По онова време тимът под тепетата е в Б група, като завършва едва 10-и в Южната дивизия. Столичани пък играят комбина с ЦСКА - армейците взимат титлата, а за Локо е „предназначена” купата.
Железничарското дерби предлага интересни моменти, като двата тима удрят 6 греди - 4 за червено-черните и 2 за пловдивчани. В 28-ата минута Ангел Колев асистира на Бойчо Величков, който открива резултата. В средата на втората част обаче Христо Сотиров изравнява и се стига до продължения. Опитният треньор на столичното Локо Георги Берков предприема рискован ход, който дава отличен резултат. Той извършва двойна смяна. Защитникът Георги Бонев и дефанзивният халф Трайко Соколов отстъпват местата си на неопитни щурмоваци – ненавършилия 20 години юноша на клуба Стойчо Стоев и Борис Илиев, ново попълнение, дошло от Ихтиман. В 109-ата минута Стоев прави рейд по лявото крило, свива леко към центъра и от трудна позиция със силен техничен удар реализира за 2:1. „Тази победа стои най-високо в моя футболен живот”, признава по-късно Стоев.
12.06.1982 г. ЛОКО СФ – ЛОКО ПД 2:1 след прод. „Слави Алексиев”, Плевен 8000
Николай Донев, Наско Желев, Венцислав Арсов, Александър Марков, Йордан Стойков (к), Георги Бонев (79 – Стойчо Стоев), Ангел Колев, Трайко Соколов (62 – Борис Илиев), Бойчо Величков, Александър Дудов, Нако Дойчев Георги Берков
Васил Гавраилов, Петьо Василев, Федя Миков, Христо Колев (51 – Илия Анчев), Пламен Танов, Орлин Кадьов (91 – Петко Станков), Христо Сотиров, Аян Садъков (к), Едуард Ераносян, Георги Фиданов, Николай Курбанов Атанас Ангелов
Голмайстори: 1:0 Б. Величков 28, 1:1 Хр. Сотиров 58, 2:1 Ст. Стоев 109 Съдия: Иван Йосифов
2012 г. - Първи трофей във витрината на Лудогорец
Лудогорец печели първата си купа на гърба на Локо Пд, който си пише 7-ма калъфка за купата. Смърфовете се класират драматично за финала. В 1/4-финала те отстраняват Левски с 2:1 след продължения. Сините дълго водят след гол на Тони Калво и вече се виждат победители. Но по традиция в последните години, Левски е полят от студен душ. В третата минута на добавеното време бразилската звезда на Локо Даксон центрира от корнер, Юнес Бенжелюн отклонява с глава, а Михаил Венков, също с глава, забива за 1:1.
Истински шок за Левски. Изнервеният Христо Йовов се спречква с Базил де Карвальо и двамата са изгонени. Още в началните мигове на първото продължение смутените левскари са напълно съкрушени. Капитанът на локомотивци Здравко Лазаров-Електричката със самостоятелен пробив „счупва кръстовете” на неориентираните защитници Сюлейман Диамутен и Йордан Милиев и нанася поразяващия си удар – 2:1.
Финалът срещу Лудогорец започва отлично за Локо, който повежда чрез Даксон в 18-ата минута. През втората част обаче бразилецът е заменен заради контузения, а тимът е допълнително отслабен от травмата и на бранителя Танко Дяков. Без две от основните си фигури Локо се срива. Капитанът на Лудогорец Емил Гъргоров на два пъти разсича отбраната с пасове за Марселиньо, който се разписва в 76-ата и 79-ата минута. Така разградчани печелят първия трофей в историята си, а точно седмица по-късно на 23 май бият и ЦСКА (1:0) в пряк спор за титлата и стигат до златен дубъл.
16.05.2012 г. ЛУДОГОРЕЦ - ЛОКО ПД 2:1 „Лазур”, Бургас 12 000
Урош Голубович, Гилерме Шоко, Александър Барт, Йордан Минев, Любомир Гулдан, Светослав Дяков, Иван Стоянов (90 – Димо Бакалов), Станислав Генчев, Емил Гъргоров (к), Марсело Марселиньо, Мирослав Иванов (64 – Михаил Александров) Ивайло Петев
Иван Караджов, Жереми Родригес, Юнес Бенжелюн, Михаил Венков, Танко Дяков (57 – Ангел Йошев), Даниел Георгиев, Даксон да Силва (65 – Любомир Витанов), Сержио Сержиньо, Базил де Карвальо, Христо Златински (82 – Йордан Тодоров), Здравко Лазаров (к) Емил Велев
Голмайстори: 0:1 Даксон 18, 1:1 Марселиньо 76, 2:1 Марселиньо 79 Съдия: Станислав Тодоров
2019 г. – Край на сушата след Златната пета на Ожболт
Локо се промъква на полуфиналите, след като побеждава след изпълнение на дузпи Етър. След това няма никакви проблеми срещу Септември Сф и вече е на една ръка разстояние от трофея. Финалът обаче е по-специален, защото Ботев Пд изхвърля ЦСКА и за първи път в историята се стига до това спорът за отличието да се превърне в Битка за Пловдив между черно-белите и жълто-черните. В дните преди двубоя напрежението и в двата лагера е голямо. Локо излиза на „Васил Левски“ след серия от 6 двубоя без победа – 4 загуби и 2 равенства. Канарчетата, които вдигат отличието 2 години по-рано, са считани за фаворити. Въпреки това феновете на железничарите са оптимисти и тръгват за столицата с песен, посветена на още неспечеления трофек: „Митко (б.р. – капитанът Димитър Илиев) купата ще донесе“, скандират те.
Треньорът Бруно Акрапович е специалист в турнирите битки – в тях отборът му рядко допуска попадения, бори се докрай и е способен да вкара от нищото. Точно това и се случва във финала. Жълто-черните атаки се разбиват една след една пред пеналта на железничарите, които внимателно дебнат за своите шансове. Така се стига до 73-ата минута, когато Димитър Илиев извежда Аралица в пеналта. Топката му е избита, но нападателят я достига вляво от вратата. Следва пас между краката на Филип Филипов, който достига до партньора му в нападение Ален Ожболт, а словенецът вкарва с пета – 1:0.
В крайна сметка „Митко донася купата“, а след последния съдийски сигнал феновете вече пеят друга песен: „Анте я подаде, Ожболт я вкара. Купата е наша, жълта тишина!“.
15.05.2019 г. ЛОКО ПД – БОТЕВ ПД 1:0 „Васил Левски“, София 20 500
Мартин Луков, Димитър Везалов, Стивън Езе, Йосип Томашевич, Абделхаким Буна, Милош Петрович, Игор Банович, Момчил Цветанов, Димитър Илиев, Ален Ожболт, Анте Аралица
Бруно Акрапович
Даниел Кайзер, Джонатан, Кристиан Димитров, Димитър Пиргов, Лазар Марин, Радослав Терзиев, Лъчезар Балтанов, Тодор Неделев, Александър Тонев, Еберт Кардосо, Антонио Вутов
Николай Киров
Голмайстор: 1:0 Ожболт 73 Съдия: Николай Йорданов