Играта се промени в Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ), но все още в отборите има биткаджии – онези хокеисти, които са наричани също така fighters. Това е неофициална роля в отбора в хокейната игра, която се дава на някое здраво момче. Основната му задача е да възпрепятства развитието на атаките на противника със силови методи, включително да извади от игра най-опасните атакуващи състезатели на другия отбор.
И докато днес играчите стават все по-комплексни, до преди 10-15 години бойците на леда си бяха специалисти в това отношение.
Доналд Брашиър е един от тези биткаджии, които бяха замесени във всички инциденти в мачовете. Но днес е на 52 години и продължава да играе хокей в ниските лиги на родния Квебек. И не за да се бие отново, а за да прави това, което никога не са искали от него – да играе истински хокей и да се наслаждава на излизането си на леда.
"Много хора ме питат защо го правя, но аз просто искам да играя. Хокеят е моята страст. Беше такъв в ранна възраст, ще остане такъв и до края на живота ми. Все още съм толкова запален по него. Ще играя, докато мога, разбирате ли? Но се забавлявам толкова много докато играя, защото мога да играя както искам", разказва Брашиър преди среща на ветерани на Филаделфия Флайърс.
Брашиър има 277 боя в кариерата си в Националната хокейна лига, която преминава в повече от 1000 мача. Носил е екипите на Монреал, Филаделфия, Ванкувър, Вашингтон и Ню Йорк Рейнджърс в периода 1993-2010 година. Това беше време, в което такива изпълнители бяха ценени по особен начин в отборите. И все още държи рекорда на НХЛ за най-много наказателни минути в мач (419).
Имаше момчета, които се биеха в мачовете, за да се докажат и да дадат ясен сигнал, че те са на леда. Такива бяха Тревър Гилис, Том Сестито, Брашиър, Крис Саймън. Ако не се измъкнете от тях, ако пък ги провокирате, ще има последствия, заяви Стив Олекси, бивш състезател на Питсбърг и Вашингтон.
2634 наказателни минути на Брашиър в цялата му кариера го нареждат на 15-то място за всички времена и той се гордее, че е защитавал съотборниците си като начин да проправи пътя към победите.
Винаги целта е била да се спечели мача, а това е отборът, който бележи повече голове, казва хокеистът, който има 88 попадения в кариерата си. През 2011-а година, когато напусна играта, опита късмета си в смесените бойни изкуства. Но от известно време се е върнал на леда, играейки за отбори в Северноамериканската хокейна лига (САХЛ) и в Лигата Senior Lac au Fleuve в родната му канадска провинция Квебек.
Но сега не залага толкова на единоборствата, а просто се наслаждава на чистия хокей – дриблира, стреля. "Вече съм играчът, който исках да бъда. Мисля, че съм добър играч, макар че съм малко по-бавен. Все още мога да играя и на 52 години не се давам на младите. Мисля, че ме уважават и има за какво. Както казах, ако не друго – поне могат да видят как обичам хокея", заяви Брашиър./БТА