Когато е арестуван, той е на 32 години, две години по-късно е осъден на смърт, а днес е на 88 години. В затвора, осъден на смърт, Ивао Хакамада прекарва голяма част от живота си в очакване на обесването. 1966 г.: арестуван. 1968 г.: осъден. 2024 г.: оправдан. А сега отново на свобода. Той излежава повече от петдесет години в затвора, огънат от бавността на съдебната система, която го лишава от всичко, и помилван - в чакането, продължило през всичките тези години - от различни министри на правосъдието, които отказват да подпишат екзекуцията, подозирайки, че присъдата не е подкрепена с реални доказателства. Всичко това превръща Хакамада в най-дълго осъждания на смърт затворник в света - смъртното наказание се прилага в Япония от 12 века. Неговата история е историята на най-обсъжданото и противоречиво съдебно дело в съвременна Япония.

През 1966 г. Хакамада, тогава професионален боксьор, е обвинен, че е убил цяло четиричленно семейство и е подпалил къщата им. Това били работодателят му - Хакамада работел в компания за производство на Мисо (една от най-важните подправки в азиатската кухня), за да си докарва допълнителни доходи - съпругата му и двете му деца. От самото начало мъжът твърди, че е невинен. Всъщност той твърди, че японските следователи, за да приключат бързо случая, са фалшифицирали доказателствата.

Всъщност Хакамада винаги е отхвърлял обвиненията, въпреки че е подписал - по време на събитията - своеобразно признание. Това е станало след разпит при закрити врата, какъвто е бил обичайният в Япония. Според него Хакамада е бил принуден от полицаите да признае за убийствата. Мъжът се е признал за виновен след 23 дни - максималния срок, разрешен от японското законодателство - разпит без адвокат. По-късно той се отказва от признанията си, като твърди, че е бил бит и заплашван. Но не му повярвали.

След това му е повдигнато обвинение в убийство, грабеж и палеж. Смъртната му присъда е обявена за окончателна въз основа на решение, според което следите от кръв върху пет дрехи, намерени в съд за мисо година и два месеца след убийството, съвпадат с кръвните групи на жертвите и на самия Хакамада. Бившият боксьор се е защитавал, като е заявил, че е влязъл в къщата, за да окаже помощ. Намерил е телата на мъжа и жената, смъртоносно ранени с четиридесет прободни рани, във ваната и се е опитал да ги извади, като по този начин е оставил пръстови отпечатъци на мястото на убийството. Две години след убийството, през септември 1968 г., тричленно съдебно жури, въпреки многото несъответствия в процеса, произнася присъда, признава Хакамада за виновен и го осъжда на смърт.

В този момент, разбира се, приключва и спортната му кариера. През 60-те години на миналия век Хакамада е доста успешен боксьор в родината си. Като боксьор в категория "перо" той се бие в 29 двубоя в професионалната верига. Оттегля се малко преди да си намери нова работа. Точно в този момент от процеса адвокатите на бившия боксьор - които през всичките тези години са били подпомагани финансово и от сестра му Хидеко и много голям комитет за подкрепа - са получили отказ за първоначално обжалване на повторното разглеждане на делото през 1993 г., което по-късно е получено през 2014 г. от съда в Шизуока. Междувременно през 2000 г. е направен опит за извличане на ДНК от окървавените дрехи на жертвите, но наличните техники не успяват да открият такава. През 2010 г. цели 57 членове на японския парламент създават "Федерация на членовете на парламента за спасяване на осъдения Ивао Хакамада". През същата година излиза и документален филм за неговата човешка и съдебна история. В продължение на повече от тридесет години Amnesty International и Японската професионална боксова асоциация подкрепят каузата на Хакамада.

Отношенията между Ивао и сестра му невинаги са били спокойни. В продължение на повече от четиридесет години жената продължава да посещава брат си в затвора, но преди около десет години посещенията спират. Самият Хакамада е отказал свижданията. Според експертизите обаче той прекарва по-голямата част от дните си в "състояние на объркване" и е установено, че страда от неуточнено психично заболяване. Тези, които са го посещавали през последните месеци, го описват като "дезориентиран и блуждаещ". Едва наскоро посещенията на г-жа Хидеко са се възобновили. На снимките, които се разпространяват в интернет тези часове, жената е до Ивао. На 88 години Ивао Хакамада отново е свободен човек.

В Япония повече от сто осъдени на смърт все още очакват присъда. Смъртното наказание е въведено през 1873 г. Обесването се извършва тайно: затворниците научават за екзекуцията само няколко часа преди нея, а членовете на семействата им - след това. Това означава, че затворниците живеят в постоянен страх от екзекуцията в продължение на години и дори десетилетия, като по този начин развиват депресия и психични заболявания. От 2000 г. до днес Япония изпълнява поне по една смъртна присъда всяка година (с изключение на 2011 г., 2020 г. и 2023 г.), като общият брой на екзекуциите надхвърля сто.