В рубриката "Златните" на сутрешния блок на Bulgaria ON AIR - "България сутрин" имаше един впечатляващ спортист, спечелил първия си олимпийски медал само 4 години след като започва състезателната си кариера. Това е двукратният олимпийски шампион по класическа борба проф. Петър Киров. Той разговаря с Мария Константинова за първите му стъпки в борбата и трудния път от курсовете за стругар до олимпийския връх.

"Определенията за себе си не ги давам аз. Почитателите, любителите на спорта ме знаят от 21 години нататък. Аз съм един обикновен човек, който има своето детство, ученически години и казарма. Малко преди прага да навърша 21 години, прекрачих прага на спортната зала", призна проф. Петър Киров.

Той сподели, че е роден на село, а тогава е нямало дори електричество там.

"Нямаше никакъв спорт. Но по традиция в нашето село по празници и сватби два спорта бяха удостоявани с голямо внимание - конните състезания и борбите", спомни си двукратният олимпийски шампион.

А интересът му към спорта се възражда, когато той отива в завод "Сила" да се обучава за стругар. Тогава започва и да проучва къде има зала по борба.

"Отидох в тази зала. Вътре се занимаваха трима треньори с деца, с младежи и с мъже. Минах покрай първия, който ме попита на колко години съм. И когато казах на 21, той ми отговори, че на моите години някои вече се отказват от борбата. Каза ми, че е късно", спомни си проф. Киров.

Третият треньор обаче му обръща внимания и след като го кара да се претегли, го пробва и на тепиха.

"Исках така да се сборя, но ми беше трудно, защото не разбирах нищо от борбата. нямах спортен екип. Тогава той ми каза, че ще ме запише класическа борба. Следващата година участват на едно републиканско първенство", сподели спортистът.

Най-ценното, което е научил от своя първи треньор, проф. Киров казва, че е "азбуката и таблицата" на борбата.

"За различните първенства от висок ранг като стратегия съм си представял следното: Ако не взема точка - да не разреша да ми вземат точка. Ако не направя хватка - да не позволява да ми направят хватка. Въпреки всичко на две от Олимпиадите правих това, което ми трябва и колкото и когато ми трябва", разказа двукратният олимпийски шампион.

Пътят до Олимпиадите е бил много труден, а всеки е трябвало да се докаже пред треньора на националния отбор, както и да покаже на какво ниво е техниката му, спомни си проф. Киров.

"Когато съм побеждавал съперници, никога не съм вдигал ръце, за да покажа, че съм победил. Исках да бъде смирен към загубата на човека, защото с всеки може да се случи", каза спортистът.

Проф. Киров посочи, че в спортния си живот е завоювал 52 медала от различни турнири и първенства. И сподели, че не е успял да завоюва трети олимпийски медал заради контузия на тепиха.

"Имам чувството, че половин България ми е роднина. Обаждат ми се хора отвсякъде. Така беше и когато се връщах от Олимпиадата - войници искат отпуска от командира, защото съм станал олимпийски шампион", припомни си спортистът.

Проф. Киров изтъкна, че е важно човек първо да хареса треньора си, а след това и самия спорт.

Вижте цялото интервю във видеото.