Двубой между шампиони

Кубрат Пулев

Първите стъпки

Футболът изпуска голям талант в лицето на Кубрат Пулев. Преди да започне да тренира бокс, Кобрата се занимава една година именно с футбол. Роден е на 4 май 1981 г. в София. Пулев е 13-годишен, когато отваря сърцето си за бокса. Израства в школата на ЦСКА. Първият му треньор е именитият Михаил Таков.

Кубрат губи майка си много рано, а за него и две години по-малкия му брат Тервел се грижат баща им Венко и трите им по-големи сестри – Ана, Боряна и Виктория. Никога не е крил, че в личен план мечтае за голямо сплотено семейство и деца, а в бокса голямата му цел е световният връх.

Ролята на бащата

Заветът и духът на баща му са най-голямата сила на Кобрата. Венко Пулев също записва успехи на ринга в тежка категория, но истински щастлив го прави раждането на първия му син - Кубрат. И той повтаря момента с втория - Тервел. Предава на синовете си любовта към мъжкия спорт. Строг баща е, но и изключително всеотдаен към децата си. Учи ги да се уважават и подкрепят. След загубата на съпругата си Венко Пулев носи голямата отговорност за възпитанието на наследниците си. Не допуска мъката да ги съсипе. Редом с бокса научава синовете си да обичат книгите и историята. И още по-ценното: учи ги да обичат родината си. Затова и им избира такива имена.

На нежния фронт

Най-сериозната и дълга връзка на Кубрат Пулев е с попфолк певицата – Андреа (Теодора Андреева). Заедно са от 2006 г. до лятото на настоящата година. Любовта им е голяма, разделят се и се събират няколко пъти, често говорят за брак и деца, но това така и не се случва. Андреа е до половинката си след грандиозния скандал в началото на 2019 г., когато Кубрат целува американската репортерка Джени Суши, а впоследствие тя го обвинява в сексуален тормоз. Той пък винаги говори с уважение и любов за певицата, определяйки я като уникален човек.

Състезателен дух

След множество медали на юношески състезания, през 1998 г. Кубрат е селектиран в националния отбор на България. Печели първото си голямо отличие – купа „Странджа“ две години по-късно. Грабва трофея общо 4 пъти. Участва на първите си и последни олимпийски игри - в Пекин през 2008 г. Загубата още на старта от млад кубинец предизвиква лавина от критики. Кобрата обаче отговаря на слуховете за край на кариерата му, ставайки европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг само няколко месеца по-късно. Има още един бронзов медал от европейското две години по-рано и бронз от световното през 2005 г.

Извън ринга

В колекцията с отличия на Кобрата не липсват и доста ценни такива извън ринга. Пулев е избран за Спортист на годината в България през 2012 г., изпреварвайки брат си Тервел, който се нарежда втори в класацията. Тогава Кобрата печели Интерконтиненталната титла на IBF в тежка категория при професионалистите, а по-малкият му брат стига до олимпийски бронз в Лондон. През 2013 г. пък става Мъж на годината, както и „Родолюбец“ номер 1.

При професионалистите

Малко е да се каже, че Кобрата проправя пътя на българите в професионалния бокс. Само две години след като става професионалист, през 2011-та стига до титлата на Интернационалната титла на IBF в тежка категория с победа над Травис Уолкър. Месеци по-късно печели и титлата на Европейския боксов съюз в тежка категория, надвивайки познатия като спаринг партньор на братята Кличко - Александър Димитренко. Става официален претендент за титлата на Владимир Кличко през 2013 г. с успеха си над Тони Томпсън.

Сблъсъкът с легендарния украинец несъмнено е върхът в кариерата на Кубрат Пулев до момента. На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в Хамбург българинът губи от Кличко с нокаут в 5-ия рунд, това е и първата му загуба на профиринга.

Следват няколко победи, включително над добре познатия Дерек Чисора, за да стигне до втория си шанс за световния връх именно срещу Антъни Джошуа на 12 декември тази година в Лондон.

Антъни Джошуа

Първите стъпки

Феми, така наричат приятелите световния шампион в тежка категория на професионалния бокс Антъни Джошуа. Прякорът идва от второто му име Олувафеми. Роден е на 15 октомври 1989 г. в Уотфорд, Англия, но прекарва голяма част от детството си в Нигерия, от където са родителите му. След развода им се връща във Великобритания с майка си. Въпреки преживяните трудности и до днес държи на африканските си корени и говори за подкрепата, която е получавал от многобройните си роднини.

Като дете мечтае да стане пожарникар или полицай. Учат го да уважава авторитетите, но в тинейджърските му години се случва да прекрачи закона. Хващан е в притежание на марихуана. Работил е като зидар.

В залата го води един от братовчедите му, когато е чак на 18 години. Подхожда с пренебрежение, а се прибира с наранено самочувствие. И не само. Споделя, че това е единственият път, когато прави грешката да подцени бокса. Тренирал се още футбол и лека атлетика. Харесва шахмата.

Ролята на бащата

Бащината подкрепа е изключително ценна за Антъни Джошуа. Получава я дори след развода на родителите си и преместването на Острова. Татко му Робърт е от нигерийски и ирландски произход. Двамата продължават да поддържат добри отношения.

Антъни споделя, че носи неговата мотивация и непримиримост. Спомня си, че в Нигерия наричали баща му „Големия човек“ заради физиката и силата му. По привързан е обаче към майка си Йета, с която дълго време споделя общинско жилище в Северен Лондон.

На нежния фронт

Шампионът не е сключвал брак, но има дете от ученическата си любов Никол Озбърн, която е инструктор по танци на пилон и йога. Двамата преживяват бурна връзка. В продължение на няколко години се разделят и събират. През 2015 г. се ражда синът им Джоузеф. Никол разбира, че е бременна след окончателната си раздяла с Джошуа, а двамата си помагат в отглеждането на момченцето. Антъни дори й купува апартамент за половин милион паунда, в който да живеят с малкия Джоузеф (Джоузеф Бейли Темилолува Принс). Майката не се появява в медийното пространство. За сметка на това на боксьора често са приписвани известни половинки, като певицата Рита Ора и моделът Кара Делевин. Той пък казва, че му е трудно да поддържа пълноценна връзка, защото засега не желае нищо да го разсейва от боксовата му кариера.

Състезателен дух

Антъни Джошуа представя Англия на световното първенство през 2011 г. и печели сребърен медал. Година преди това отказва 50 хиляди паунда, за да стане професионалист. Обяснява решението си с думите, че не се е насочил към спорта заради парите. Целта му са медалите. Става олимпийски шампион за Великобритания на Игрите в Лондон през 2012 г.

Извън ринга

Успехите на Антъни в бокса му носят допълнително признание. Награден е с ордена „Член на Британската империя“ (MBE) през 2013 г., след като триумфира със златото на олимпиадата на домашна почва предишната година. Победата над Владимир Кличко пък му носи отличието „Спортист на годината“ на наградите на GQ през 2017 г., а в края на 2018 г. световният шампион на IBF, WBO и WBA получи Ордена на Британската империя на специална церемония в Бъкингамския дворец.

При професионалистите

Само година след като става професионалист, през 2014-та Джошуа е определен за Талант на годината от престижното списание „Ринг“. Знаменитата му победа с нокаут над Владимир Кличко през 2017 г. на претъпкания стадион „Уембли“ в Лондон му носи световно признание и слава. В края на същата година първият насрочен двубой с Кобрата за защита на титлата на IBF не се случва. Българинът е заменен от друг претендент Карлос Такам, който също става жертва на юмруците на Джошуа.

Вторият най-запомнящ се момент в кариерата на британеца до момента е суперизненадващата загуба, която претърпява от подценявания американец Анди Руис – младши през миналата година. Соченият за пълен аутсайдер 121-килограмов боксьор победи Джошуа с нокаут в 7-ия рунд. Няколко месеца по-късно британецът показа, че си е взел поука и в реванша върна убедително световните си титли, но вече бе разкрил на съперниците си как може да бъде победен.

Материал на "Монитор"