Най-успешният български спорт - борбата, направи най-слабото си представяне на световно първенство от 56 години, след като на шампионата в Париж нашите представители не спечелиха нито един медал. Това се случи за последно през далечната 1961 г. в Йокохама (Яп), но тогава българските борци все още бяха в началото на пътя, извел ги сред най-големите сили в този спорт.
Сухата статистика сочи, че в Париж до схватки за отличие достигнаха едва четирима българи. Даниел Александров (кат. 80 кг) в класическия стил, Биляна Дудова (55 кг) при жените, както и Михаил Ганев (86 кг) и Владимир Дубов (57 кг) от свободняците. Всички те загубиха и останаха на 5-о място. Същевременно поне един медал взеха представители на 34 държави, някои от тях - като Словакия, Гърция, Чили - доскоро не ги брояхме за нищо в борбата.
И това мижаво представяне идва въпреки факта, че държавата, в лицето на спортното министерство, отново финансира най-щедро федерацията по борба - 3 млн. лева субсидия за 2017 г. Това е с 500 000 лв. повече в сравнение с парите за този спорт през 2015-а и олимпийската 2016-а и, както обикновено, мотивът бе, че това е най-успешният ни спорт и трябва да получава най-много пари.
На всичкото отгоре, след слабото представяне на игрите в Рио`16 (едва един бронзов медал - на Елица Янкова), федерацията по борба направи работни срещи със спортния министър Красен Кралев, за да стартира реформа (впрочем тя бе похвалена няколко пъти публично от министъра и посочена за пример).
Заложено беше преструктуриране на бюджета (пак да напомним - 3 млн. лева!), като парите се насочват по клубовете за сметка на лагерите на националните отбори. Обявената идея бе да се финансира създаване на тимове от по 8 състезатели и треньор, които да представят обединени центрове по региони, и които да участват всеки месец в отборни двубои. Това трябваше да предизвика раздвижване на вътрешния календар с последващо ангажиране към борбата на местната власт и привличане на спонсори.
На практика обаче всичко си остана както преди - националните отбори отново си тренираха на безкрайни лагери в страната, но и доста време в чужбина. Наистина бяха спечелени медали от европейското първенство в Нови Сад (Сър) - 2 златни, 3 сребърни и 1 бронзов. Но когато дойдоха схватките на истината - на световното в Париж, се видя, че българските борци вече не са фактор.
А треньорите посочиха като причини, че "момчетата излизат на тепиха без самочувствие" (Армен Назарян, на класическия стил), "имаме още много работа - поне един олимпийски цикъл, защото сега положението не е добре" (Серафим Бързаков, на свободния) и "имаше някои моменти, в които нямахме и шанс" (Петър Касабов, на жените).
За 3 милиона - толкова! Пък кой знае - може догодина държавата да отпусне четири, белким в Будапеща през октомври борците спечелят някой медал.
Материал на "Сега"