Тя е едва 16-годишна, а вече е световен шампион на троен скок. Александра Начева е златното пловдивско момиче, отличничката на елитната гимназия “Иван Вазов”. Десетокласничката еднакво леко усвоява испански език и изкуството на леката атлетика. Някои ѝ предричат бляскавото бъдеще на Стефка Костадинова, чийто път към върха също тръгна от Пловдив.
“Един ден и Алекс ще постави световен рекорд на троен скок за жени. Убедена съм”, казва през сълзи от радост Ива Пранджева. Тя познава момичето от 3-годишно.
“Още от първите състезания винаги беше сред медалистките. Не е пропуснала надпревара, без да се върне с отличие. Много ще съм щастлива, ако се сбъдне предсказанието ми”, разплаква се отново известната спортистка. Тя е човекът, въвел Александра в А-то и Б-то на леката атлетика.
“Печелеше на 60 метра със засилка, вземаше медали на дълъг скок”, допълва бившата състезателка.
Учителите на Начева в гимназията не са спрели да говорят за нея, откакто се върна със злато от Финландия. Тема №1 сред тях е постижението на тяхната Алекс, която се прицели на 14,18 метра.
Тя надмина дори собствения си рекорд и стана първа в световната ранглиста. Според лекоатлети от 12 г. това е първият световен рекорд за страната ни в шампионати със състезатели под 20 г. Последното отличие е на Тезджан Наимова от 2006-а.
“Алекс никога не използва прекомерната си ангажираност с тренировки, за да се извинява, че не е подготвена за час. Чудим се как намира време за този елитен спорт и същевременно винаги да е подготвена не само по испански, но и по останалите предмети”, казва директорката Вихра Ерамян.
“Ако в друга гимназия ти пишат шестица, то в “Иван Вазов” това е четворка”, казват средношколци. Освен испански Начева учи руски и английски. В края на юни приключила X клас с отлични бележки.
“Тази година се готвеше за световното и повече отсъстваше. Но въпреки това се представи блестящо по всички предмети. Много е организирана и трудолюбива. Действа мотивиращо на съучениците си. От VIII клас е непрекъснато по състезания, но никога не се възгордя или пък да дойде с ненаучени уроци”, допълва класната Елена Керманова.
Самата Александра не крие, че се притеснява от вниманието към нея. Дори отбягва медийни изяви. Казва, че до този резултат е стигнала след много тренировки. И е изключително признателна на треньора си Стойко Цонов, с когото работи от 2-3 г.
“Явно се получиха нещата още на втория опит. Имах първоначален фал, започнах да мисля, че ще допусна и втори. Но то взе, че стана. Зарадвах се, когато видях, че кубинката не успя да ме надскочи”, разказва Алекс.
Признава, че е работила доста за тази титла. Но не обича да говори за бъдещите си очаквания. “Всичко може да се случи. Това са момичета, които следващата година са вече жени. А аз съм на 16”, допълва пловдивчанката.
Следващия месец тя заминава за Берлин на световното за мъже и жени, но също не тръгва с големи очаквания. “Просто отивам да видя моите идоли и да добия опит. Да се уверя как е при големите”, сдържана е тя.
Треньорът ѝ Стойко Цонов до последно се надявал конкурентките на Алекс да не скочат 14 метра. Очаквал изненади от кубинката. “Алекс обаче надскочи себе си, така да се каже”, доволен е той, цитиран от "24 часа". Признава, че и той е бил изненадан от резултата. “Бях го предвидил след 2 г.”, казва той.
Сега двамата упорито се готвят за световното в Берлин. Заради него девойката пропусна морето. Нейните родители Диана и Иван Начеви заминаха с по-малкия ѝ брат на почивка за 10 дни. А нея оставиха на пистата.
“Не бяхме с Алекс във Финландия. Емоцията беше толкова голяма, че дори не можах да заплача от радост. Приятели започнаха да звънят. Настана фурор”, казва майката, която помага в зъботехническата лаборатория на съпруга си.
Успехът на дъщеря ѝ имал своята цена. Много труд, лишения, дори не оставало време за срещи с приятели, което на моменти тревожи родителите. За дискотеки не можела и да си помисли.
Баща ѝ не крие, че е горд с дъщеря си. “Но медалите и отговорността започват да натежават. А тя е още малка. Нещата взеха да се развиват доста бързо и Алекс трябва да е подготвена психически да понесе тази слава. Идва ѝ малко повече да бъде звезда”, обезпокоен е той.
Признава, че се опасява от евентуални травми. Но същевременно е щастлив, че неговото момиче е доставило радост на цяла България. Иван и Диана приемат със смесени чувства това, което се случва с Алекс. “Да, има радост, но и притеснение. Не сме хора за такова внимание”, казват те. За майката тя е дете мечта.
“Огромен респект към постижението ти, Алекс!”, каза ѝ кметът на Пловдив Иван Тотев. И награди шампионката със златно бижу - маслинова клонка. Посъветва я да намери къде да си я сложи и да я носи, тъй като е много елегантна.
“Даваме я само на много заслужили. Ти си една от тях - поредният спортист, който прославя Пловдив”, заяви Тотев. Той увери Начева и треньора ѝ, че ще се опитат да им осигурят най-добри условия за тренировки.
“Зная какво ти струва да съчетаваш ученето в най-елитната гимназия в Пловдив с тренировките. Абстрахирай се от всички изкушения и побеждавай найдобрите в света”, пожела кметът. На Цонов пък връчи плакета на града.
“Алекс си покри норматива. Някои са скептични, че не трябва да се форсира. В хоризонталните скокове нещата са по-индивидуални. Правиш това, което можеш. Видяхме, че тя може”, казва треньорът. Ива Пранджева също смята, че е добре Александра да отиде и види как е при по-големите.
“Навремето, когато в XI клас станах световна шампионка на дълъг скок, и мен ме заведоха на световното за мъже и жени в Токио. Да, не бях на мястото си, но това е опит. Алекс осъзнава, че не отива в Берлин да се бори за медал. Но нищо не ѝ пречи да направи едно пробно състезание с големите”, казва прочутата ни атлетка.
Преди дни Начева посетила клуба, където Ива обучава деца. Почерпила цялата група с бонбони. Малките я гледали като идол. Но Алекс се държала съвсем естествено.
“Бъдещето ѝ принадлежи. Вярвам, че Стойко ще съумее да я запази за големия спорт. Да отиде там, където заслужава”, допълва Пранджева.
Тя непрекъснато ѝ давала съвети. “Бъди спокойна, слушай треньора си и всичко ще се случи”, написала ѝ, преди да триумфира във Финландия.