Кения написа историята на леката атлетика на 15-ото световно първенство в Пекин. Африканската страна за пръв път в историята оглави класирането по медали от шампионат на планетата и свали от върха дългогодишния хегемон САЩ.
Американците вече не са най-великата сила в царицата на спортовете, въпреки че отново спечелиха най-много медали - 18 срещу 16 на кенийските атлети. Това обаче им отреди едва трето място в класирането по медали след Кения и Ямайка, които имат по 7 титли, докато атлетите на САЩ взеха 6.
Подобна бе ситуацията и в Москва преди 2 години, когато Русия успя да изпревари САЩ с 1 златен медал, въпреки че американците имаха много повече отличия като общ брой, а освен това спечелиха и класирането по точки.
Но световното в Москва беше аномалия - тогава Русия беше домакин, а в Пекин руските атлети останаха едва с 2 титли срещу 7 преди 2 години. За сметка на това Кения, Ямайка и Етиопия (на 5-о място в класирането по медали с 3 титли) вече трайно се настаниха сред законодателите в спорта.
В успеха на Кения и Ямайка няма нищо случайно. Това са две страни, в които атлетиката имат статут на национален спорт. Целият народ гледа състезанията и се вълнува от подвизите на любимците си.
- Младите хора в нашата страна видяха, че ние сме не по-малко добри от най-добрите в света. Поздравявам нашия отбор, който се бори смело и достойно и се завърна с победата - заяви президентът на страната Ухуру Кениата.
Истинската причина за триумфа на двете страни обаче е фактът, че те вече не печелят медали само в традиционно силните си дисциплини. Доскоро Кения беше известна само с бегачи на средни и дълги разстояния, но вече е нормална гледка кенийци да се представят добре в късите дистанции и в секторите. Джулиъс Йего грабна златото в хвърлянето на копие, а Никълъс Бет спечели титлата на 400 метра с препятствия. Когато кенийският химн зазвуча над стадион "Птиче гнездо" в Пекин в неделя, хората в африканската страна се почувстваха безсмъртни.
- Това е най-големият спортен успех на нашата страна. Пък и в Пекин ни върви. През 1996 г. Дейвид Рудиша спечели младежката титла тук, а пак той ни донесе най-големия олимпийски успех през 2008 г. Сега сме №1 в класирането по нации, което е невероятно. Гордея се с всеки един от нашия тим, който бе в Пекин - заяви президентът на Кенийския олимпийски комитет Кипчоге Кейно.
Африка винаги е успявала да извади някой още по-бърз атлет. И светът е добре да се съобразява с това.
В същото време невидимата доскоро велика сила в атлетиката Ямайка става все по-незаобиколим фактор в световен мащаб. Именно карибската страна нанесе най-големи поражения на САЩ в традиционно силните им дисциплини - спринтовете и щафетите.
Титлите на Юсейн Болт и Шели-Ан Фрейзър-Прайс на 100 метра при мъжете и жените и победите на ямайските щафети на 4 по 100 м не бяха кой знае каква изненада. Победата на женската щафета на 4 по 400 м обаче беше истинският удар по американския тим, който на практика лиши САЩ от първото място по нации. Все пак американците не оставиха Ямайка да обере всички титли в щафетите, като спечели 4 по 400 м при мъжете.
Това наред със златните медали на 400 м на Лашон Мерит и Алисън Филикс бяха единствените титли за САЩ в късите разстояния. Американците продължават да са велика сила и това се видя най-добре в десетобоя, където Аштън Ийтън постави единствения световен рекорд на шампионата. Поводи за радост от Пекин имаха още атлетите на Етиопия, Полша, Куба. Във всеки случай атлетиката дава шанс на все повече страни да блеснат на световната сцена и най-добрите успяват.
Материал на вестник "7 дни спорт"