На 5 години тя започва да мести фигурите, на 7 г. е първа в София, на 10 г. печели световна титла при децата, на 14 г. става европейска шампионка за девойки, на 15 години вече е гросмайстор за жени, на 23 - европейски шампион, а на 25 триумфира и със световната титла.
Това е съвсем накратко пътят към върха на Антоанета Стефанова, която тази седмица беше посочена за премиер от партията „Има такъв народ”.
Началото
Ети, както галено я наричат близките, играе шах заради баща си Андон Стефанов. Той преподава древната игра и другата си дъщеря Лиана, която е с 3 г. по-голяма. Благодарение на професията си художник-дизайнер той има време за двете момичета, които се състезават помежду си. Стефанов забелязва изключителната дарба на Ети, за която разказва, че напредвала буквално с часове и имала удивителна памет. Тя е само на 6, когато вече побеждава собствения си баща, който в следващите 10 години неизменно пътува с нея на турнири по цял свят. За кариерата й се грижи също нейната майка Лиляна, която е невролог.
Още на първото си състезание през 1985 г. – в парка „Росенец”, Антоанета изненадва всички, поделяйки 6-8-о място. В следващите турнири тя е още по-убедителна и получава правото за сеанс на едновременна игра с осмия световен шампион Михаил Тал. На 1 март 1986 г., малко преди седмия си рожден ден на 19 април, малката звезда на клуб Локомотив застава очи в очи с Вълшебника от Рига. Стефанова не се стряска от именития съперник и той сам й предлага реми на 26-ия ход. „За пръв път срещам такъв талант като Антоанета – споделя 49-годишният по това време Тал. – Та тя разгадаваше всичките ми заплахи и ги обезвреждаше с прости и естествени ходове. Игра без никакво притеснение, вглъбена изцяло в борбата”.
Окрилена от тези думи, Ети печели шампионата на София за жени, вече като представителка на Левски-Спартак, за който играе да закриването му през 1989 г. Осемгодишна Стефанова покрива първата си майсторска норма за жени, а през август 1989-а в Пуерто Рико завоюва световната титла до 10 г., с невероятните 11 точки от 11 партии. Когато президентът на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес й връчва купата, той възкликва: „Това е за феноменалния ви резултат”.
Корона от тръни
Като шампионка в Пуерто Рико Стефанова получава покана за следващото първенство в Чикаго, където наградата за победителката е стипендия за колеж. „Хората от българската федерация ме излъгаха, че първенство няма да има и ни изпратиха на турнир за девойки до 16 години в Сингапур, а тя беше на 11 – ще разкаже баща й Андон, чиято дъщеря често била изпращана на турнири, несъответстващи на крехката й възраст. - Когато се прибрахме, се оказа, че за Чикаго са изпратили друга шахматистка, дъщеря на човек от федерацията. Не можах да премълча, изпокарах се с ръководството и Антоанета не видя световно, докато не стана на 20. И тя загуби, и България загуби”.
Новия си голям удар Стефанова нанася на европейското през 1992 г., когато на 13 г. триумфира със златото при 14-годишните. Въпреки крехката си възраст, през същата година тя дебютира на шахматна олимпиада – в Манила, където е най-младата от 250 участнички и въпреки това записва две победи и две ремита. От 1993-а Ети се изявява успешно и при мъжете, а през 1994 г. става гросмайстор за жени и най-младата притежателка на най-високото звание в света по това време.
На следващата година Стефанова вече има и първия си сериозен спонсор – югославската фирма „Югометал”, без чиято помощ може би щяла да прекрати кариерата си. Следва 40-дневно турне из западната ни съседка, където тя обира овациите в редица турнири, десетокласничката в 153-о училище, става и първата ученичка – шампионка на България за жени. След като през 1997-а завършва първа в Мадрид, тя е удостоена със званието международен майстор за мъже и пробива в Топ 10 на ранглистата за жени, а при девойките до 20 г. е №1. Добра равносметка за маратонската година с 20 турнира и над 200 изиграни партии.
Кралица
За първи път Стефанова признава, че гледа към световната титла, след успеха си на турнира в Грьонинген през 1999 г. Заради технически неразбории обаче Ети пропуска световното през 2000 г. в Делхи и за първи път в кариерата си влиза в друга роля – на коментатор за индийската телевизия. Междувременно по идея на Силвио Данаилов е включена в отбора за Истанбул и става единствената българка, участвала на олимпиада при мъжете (взима 3 точки от 7 партии).
През 2002 г. Антоанета стига до първата си голяма титла при дамите – европейската във Варна, а по-късно през сезона извоюва званието гросмайстор за мъже. Тогава тя е едва 9-ата жена в историята с такова признание. Най-силната година в кариера й е 2004 г., когато грабва титлата от силния турнир в Джакарта и става трета на европейското в Дрезден. На 5 юни в Двореца на шахмата в Елиста сбъдва и голямата си мечта, след като на финала побеждава с 2,5:0,5 рускинята Екатерина Ковалевская и ликува със световната титла.
В следващите години Стефанова продължава да блести в шахматния елит, но успява и да завърши икономика, а освен това усвоява 6 езика - английски, руски, испански, френски, италиански и сръбски. За голямата си любов – шаха, казва: „Когато съм в добра форма, за мен играта е безкрайно удоволствие. Потъвам и се свързвам с фигурите по съвсем различен начин, те не са само парчета дърво. Много пъти след партия, осъзнавам, че не съм виждала нищо около себе си – изобщо дали е имало публика, какво е правил противникът ми”.
Чепаринов иска да прави дъщеря им тенисистка
През 2018 г. Антоанета стана майка на дъщеричка от своя колега – гросмайстор Иван Чепаринов. Малката вече си играе с шахматната дъска, но таткото иска да я прави тенисистка. Родителите й избрали името на Мелисандра в Интернет, а чак после разбрали, че така се казва и героиня от сериала „Игра на тронове”. „Даже имахме колебания дали да се откажем, защото ни питаха как така ще я кръщаваме на червена вещица. Но на нас много си ни харесва това име”.
Ети била твърдо решена да не се омъжва за шахматист. „Смятах, че всеки трябва да има своя област, в която да се развива, да си споделяме неща от различни светове. И когато пътуваме, да не сме заедно. Но човек никога не трябва да се зарича”, каза звездата, която през 2010 г. наела Чепаринов за свой секундант и двамата се сближили.
Материал на "Монитор"